Определение № 4056 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 978/04.08.2023 г. по в. гр. д. № 1015/2023 г. Варненският окръжен съд е отменил решение № 454/13.02.2023 г. по гр. д. № 3808/2021 г. на Варненския районен съд и вместо него е приел за установено по отношение на А. М. А., че В. Г. Е., Д. Я. Д., Б. И. Салонен и В. Д. Д. са собственици на поземлен имот пл. № 40 по кадастралния и регулационен план на местността «Перчемлията» (с. о. „Черноморска панорама“) в землището на [населено място], [община], с площ от 700 кв. м., при граници: път, имот пл. № 42, имот пл. № 39 и поляна, на основание давностно владение с начало на владението от 02.05.1991 г., с присъединеното владение на своя наследодател Г. Я. Б., починал на 02.05.1991 г., осъществявано в периода 22.12.1989 г. - 02.05.1991 г., и е осъдил ответницата да предаде владението на имота на собствениците му; решението е постановено при участието на И. Н. А. и П. М. А. - трети лица-помагачи на ответницата.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата по иска, която иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

От ответниците по касация - ищци по делото, е подаден отговор, че касационното обжалване не следва да се допуска; третите лица-помагачи не са подали отговор.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., намира следното:

Ищците са наследници по закон на Г. Я. Б., починал на 02.05.1991 г., на когото, видно от удостоверение № 2160/22.12.1989 г., издадено от председателя на ОбНС-А., е предоставено по реда на ПМС № 26/1987 г. право на ползване върху 700 кв. м. земя за земеделско ползване, находяща се в землището на [населено място], местност „Черноморска панорама“, район 3, парцел 40, при граници: парцел 40А, парцел 42, път и хавра.

С н. а. № 93/27.11.2020 г. И. Н. А. е признат за собственик по давност на новообразуван имот пл. № 40 по кадастрален и регулационен план на местност „Перчемлията“, изработен през 1990 г., при граници: север - път; изток - имот пл. № 42; юг - имот пл. № 39 и запад- поляна. С договор за проджба, сключен с н. а. № 120/11.03.2021 г., И. Н. А. и П. М. А. продали имота, ведно с всички подобрения и насаждения в него, на ответницата, която е във владение на имота - обстоятелство, прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване.

За местността, в която спорният по делото имот попада, има изработен проект на план на новообразуваните имоти по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Според този план имотът попада в новообразуван имот, отреден за възстановяване на наследниците на К. К..

По делото е прието заключение на техническа експертиза, от което, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд е приел за установено, че спорният имот е идентичен с описания в удостоверение № 2160/22.12.1989 г., както и с описания в нотариалния акт, въз основа на който ответницата се легитимира като собственик; идентичен е с оградения и владян на място от ответницата; имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е изработен план на новообразуваните имоти, който е в процедура по одобряване.

По делото е приобщена като доказателство преписка с № 445000-2022/2020 по описа на РУ-А. при ОД МВР - В., образувана по повод подадена от ищцата В. Д. жалба, по която третото лице-помагач на ответницата И. А. е дал обяснения, кредитирани от съда като признания на неизгодни за страната факти. Обсъждайки тези данни в съвкупност с показанията на двете групи свидетели, разпитани по делото, въззивният съд е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите Н. К. и М. И., тъй като показанията им, че от 2006-2007 г. И. А. започнал да стопанисва и обработва имота, се опровергават от изявленията на А. по посочената преписка, според които същият свързва „поддържането“ на спорния имот № 40 с това, че живеел през един двор и децата му играели постоянно на улицата, а мястото винаги било обрасло с храсти и треви, което предполагало наличието на змии. Съобразени са и писмените доказателства, според които А. е закупил имот пл. № 43, който е през един имот с процесния, през юли 2012 г., поради което и най-рано от м. юли 2012 г. той живее в закупения имот, и най-рано от този момент е започнал „поддържането“ на процесния имот. На следващо място съдът е отбелязал, че показанията им, че след като през 2006-2007 г. А. се настанил в процесния имот и започнал да го стопанисва, отглеждал зеленчуци, имал и оранжерия, се опровергават от изявленията на същия, дадени в хода на проверката по посочената преписка, според които действията по поддържане на процесния имот от негова страна се изразяват в ежегодното му почистване от храсти и изсъхнали дървета, тъй като се опасявал от змии. Приел е за нелогично имотът да е обрасъл в храсти, при положение, че е стопанисван и поддържан, с оранжерия, и в него А. е отглеждал зеленчуци според показанията на свидетелите К. и И.. На следващо място съдът е изтъкнал, че показанията на посочените свидетели са неубедителни и нелогични. Свидетелите посочват, че А. е имал два имота, от 2006-2007 г. е стопанисвал процесния имот, а нямат впечатления да е спопанисвал и да е ползвал като свой собствен имота с пл. № 51, разположен точно срещу имота на свидетеля К. през пътя, на който имот А. бил признат за собственик по давност през м. февруари 2020 г. Свидетелите посочват и това, че процесният имот е водоснабден през 2020 г., а в същото време в имота А. отглеждал зеленчуци, имал и оранжерия, а вода взимал с туби от чешмата. Няма логично обяснение и фактът, че след като е закупил през 2012 г. имот пл. № 43, който е през един от процесния и съседен на имота на К., в който е имало сграда и е бил и водоснабден още през 90-те години на двадесети век, не е прекарал вода и в процесния имот, в който отглеждал зеленчуци, имал и оранжерия, а е носил вода с туби от чешмата. Няма логично обяснение и обстоятелството, че след като толкова добре се познава със съседа К., да не взима вода от него, а да носи вода с туби от чешмата. Нелогични са и намерени показанията на свидетеля, че още като им ги предоставили за ползване през 1986 г., местата били изорани и оградени, включително бил ограден и процесният имот, при положение, че за ползване въз основа на постановления на Министерския съвет са предоставяни на граждани изоставени от ТКЗС необработваеми и непродуктивни, респ. нископродуктивни земи. Въззивният съд е намерил показанията на свидетелите К. и И. и за противоречиви. Така, св. К. е заявил, че още като предоставили за ползване местата, те били изорани и оградени, включително бил ограден и процесният имот, а свидетелкта И. - че процесният имот не е бил ограден, дори видяла веднъж крава в имота. Съдът е посочил още, че показанията на посочените двама свидетели се опровергават и от показанията на свидетелите Ч. и Я., които съдът кредитирал като обективни, последователни и логични. Тези свидетели знаят имота от 1989 г., когато същият бил предоставен за ползване на наследодателя на ищците Г. Б., който с помощта на зет си- ищеца Д. Д., оградил мястото с ограда, засадил овощни дръвчета, излял бетонен фундамент за бунгало; след смъртта на Б. ищците посещавали редовно мястото до 2015 г., след което започнали да го посещават по-рядко поради смъртта на една от дъщерите на наследодателя и влошеното здравословно състояние на съпругата му. Съдът е посочил, че в подкрепа на показанията им е и обстоятелството, че след като ищцата В. Е. била уведомена за предприетата от А. процедура по заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот, тя подала незабавно възражение, а след като през август 2020 г. установили, че в имота им има чужди хора, които изсичали дърветата, незабавно сигнализирала органите на МВР. Тези две обстоятелства са в опровержение и на показанията на свидетеля К., че от 1986 г. не е виждал никого в процесния имот до 2006-2007 г., когато А. започнал да стопанисва имота, тъй като липсва логика ищцата Е. да подава възражение до [община], а впоследствие да сигнализира и органите на МВР, при положение, че от 1986 г. имотът не е бил посещаван от никого, бил изоставен и безстопанствен.

По така изложените съображения въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите К. и И., счел ги е за недостоверни и не е изградил въз основа на тях никакви фактически изводи относно релевантни за спора факти, а е кредитирал показанията на ангажираните от ищците свидетели като обективни, последователни, непротиворечиви и логични и поради това, че по делото няма нито едно доказателство (извън показанията на свидетелите К. и И., които съдът не приема за достоверни), което да ги опровергава или поставя под съмнение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивният съд е намерил, че наследодателят на ищците е установил фактическа власт върху процесния имот през декември 1989 г. въз основа на предоставено му по реда на ПМС № 26/1987 г. право на ползване върху имота, починал е на 02.05.1991 г. и след смъртта му до месец август 2020 г. фактическата власт е осъществявана от наследниците му - четиримата ищци. Съдът намерил за неоснователен довода на ответницата, че поради липсата на одобрен план на новообразуваните имоти (чл. 28 ППЗСПЗЗ) придобивна давност в полза на ищците не е могла да тече. Изложил е съображения, че с разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ се цели да се защитят правата на бившите собственици, чиито имоти подлежат на реституция, вкл. и на реституция по реда и условията на ЗСПЗЗ, т. е. те са приложими в случаите, в които имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобивната давност се противопоставя на собственик, реституиран в двуфазна реституционна процедура по реда и условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в редакцията им съгласно публикацията в ДВ, бр. 69/30.07.1999 г., в полза на когото няма издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Настоящият случай не е такъв, тъй като ответницата няма качеството на бивш собственик, а обратното - претендира, че е придобила от лице, легитимирало се като собственик на имота по давност.

Въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на въведеното от ищците придобивно основание - придобивна давност. Посочил е, че в периода от 22.12.1989 г. наследодателят на ищците е установил владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния имот, осъщестявано до смъртта му на 02.05.1991 г., продължено от ищците - негови наследници, до м. август 2020 г. Няма доказателства придобивната давност да е спирана или прекъсвана, вкл. и в хипотезата на чл. 81 ЗС. Срокът от 22.12.1989 г. до м. август 2020 г. е по-дълъг от 10 години, поради което ищците се легитимират като собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност с изтичането на давностния срок от 10 години, т. е. от 23.12.1999 г. Поради характера на един от обективните признаци на владението - същото да е постоянно, то обстоятелството колко често ищците, след смъртта на наследодателя си, са посещавали имота, е ирелевантно в случая. Упражняваната от ищците фактическа власт след 23.12.1999 г. до м. август 2020 г. е в качеството им на собственици - в упражняване на правото им на собственост, тъй като позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на този придобивен способ, а е от значение за зачитане на последиците от осъществяването му.

Въззивният съд е изложил и съображения, че дори придобивната давност да е започнала да тече в полза на ищците от 22.11.1997 г. (от влизането в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ), то срокът от тогава до м. август 2020 г. също е по-дълъг от 10 години, поради което ищците се легитимират като собственици от 23.11.2007 г.

На последно място въззивният съд е изложил съображения, че дори дори да се приеме, че праводателят на ответницата е установил свое владение върху имота през м. юли 2012 г. (когато е купил съседен имот и е заживял там) и е отнел владението от ищците, то той не е могъл да придобие имота по давност, тъй като от 06.07.2012 г. (когато е закупил застроен имот в съседство - през един от процесния) до продажбата му на ответницата на 11.03.2021 г. не е изтекъл 10-годишният давностен срок. Срокът е недостатъчен и за придобиване от ответницата в хипотезата на присъединено владение - на праводателя, който е недобросъвестен владелец, и на ответницата, която е добросъвестен владелец, тъй като при присъединяване на разнородни владения срокът на придобивната давност винаги е 10 години. Исковата молба, с която са предявени субективно съединените ревандикационни искове, е подадена на 16.03.2021 г., т. е. преди изтичането на 10-годишния давностен срок, а с предявяването им е прекъсната и придобивната давност, текла в полза на ответницата.

В обобщение въззивният съд е заключил, че ищците са собственици на процесния имот по давност, а ответницата е придобила от несобственик и договорът за продажба не я легитимира за собственица, като липсват доказателства упражняваната от нея фактическа власт да е на основание, което е противопоставимо на ищците, при което предявените против нея ревандикационни искове са основателни и подлежат на уважаване.

В изложението по чл. 284, ал 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните материалноправни въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. За началото на давностния срок по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ за придобиването на имот в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и имотът не е индивидуализиран с план на новообразуваните имоти;

2. Може ли да се придобие по давност имот, подлежащ на земеделска реституция, преди да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността;

3. От кой момент ползвателите на имоти могат да ги владеят за себе си и да ги придобият по давност в хода на приключването на процедурата по влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.

Поддържа се противоречие на въззивното решение със следната практика на ВКС: решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II-ро г. о., решение № 73/11.04.2011 г. по гр. д. № 1181/2010 г. на II-ро г. о., решение № 49/26.07.2016 г. по гр. д. № 5168/2015 г. на II-ро г. о., и решение № 194/08.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г. на I-во г. о.

При същото основание - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е поставен и процесуалноправният въпрос за задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона. Поддържа се противоречие на въззивното решение с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и със следната практика на ВКС: решение № 24/28.10.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г. о., решение № 422/03.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. на I-во г. о., и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III-то г. о.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

Изложените от жалбоподателката доводи, във връзка с които поставя формулираните материалноправни въпроси, не кореспондират със спецификата по настоящия спор, в който нито една от страните не е въвела твърдения да е собственик на основание възстановяване на земя по реда и при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Напротив - ищците, макар да са посочили в обстоятелствената част на исковата молба, че са наследници на лице, комуто е било предоставено право на ползване върху земя по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като основание на предявените ревандикационни искове са въвели придобивната давност, с присъединяване владението на своя наследодател; ответницата, от своя страна, се е позовала на договор за покупко-продажба, продавачите по който са се легитимирали за собственици на основание същия придобивен способ, който е поддържан от ищците - придобивна давност. Между страните не е имало спор по отношение обекта на правото на собственост - и двете са се позовали на кадастрален и регулационен план на местността „Перчемлията“ от 1990 г., в който имотът е обозначен с пл. № 40 и са посочени площ и граници, и така имотът е описан и в нотариалния акт, легитимиращ жалбоподателката, както и в акта на нейните праводатели. Действително, по делото е установено, че спорният имот попада в обхвата на новообразуван имот по ПНИ, отреден за възстановяване на наследниците на К. К.. Спорът обаче не е с лицата, правоимащи по ЗСПЗЗ, за да е необходимо отграничаване на двете части от земната повърхност, така че от гледна точка на правото същите да придобият характеристиките на годен обект на придобиване и притежание на вещни права, т. е. да бъде завършена тяхната индивидуализация с влизане в сила на ПНИ, както е прието в едно от решенията на ВКС, на което жалбоподателката се позовава - решение № 194/08.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г. на I-во г. о. Липсата на влязъл в сила ПНИ до момента на приключване на съдебното дирене в инстанциите по същество не е довела и до неяснота по отношение възможността правото на собственост да бъде придобито посредством други правни способи, различни от възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно придобиване на основание чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ, или чрез изкупуване по реда на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и от правни субекти, различни от лицата, посочени в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото изначално в настоящата хипотеза насрещните страни не са противопоставяли права на основание възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (пак същото решение). Ето защо не се установява противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС. Не се разкрива противоречие и с останалите три решения, посочени в изложението, при които една от спорещите страни е правоимаща по ЗСПЗЗ, а на придобивна давност са се позовали ползватели (съответно техни правоприемници), които или не са доказали надлежно извършена трансформация на притежавано право ползване върху земята (решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II-ро г. о.), или са поддържали този придобивен способ за разликата над придобитата в качеството им на ползватели земя (решение № 73/11.04.2011 г. по гр. д. № 1181/2010 г. на II-ро г. о., решение № 49/26.07.2016 г. по гр. д. № 5168/2015 г. на II-ро г. о.). Различна е хипотезата и по посоченото в касационната жалба решение № 112/05.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., видно от което ищците се позовават на възстановяване на права по реда на ЗСПЗЗ след издадено в тяхна полза решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с които една от наследниците на общия наследодател се е разпоредила в полза на ответниците по иска.

В разглеждания случай ответницата по иска /сега жалбоподателка/ не е правоимащо по ЗСПЗЗ лице, което да прави неприложим спрямо нея институтът на придобивната давност за времето до влизане в сила на ПНИ, нито липсата на ПНИ да води до невъзможност да се идентифицира в кои новообразувани имоти попада възстановеният имот, за да са приложими съображенията от трайната съдебна практика, че давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. Жалбоподателката се опитва да внесе спор относно индивидуализацията на имота, като поставя въпроси, които могат да доведат до отричане на собствените й права с цел отхвърляне на предявените срещу нея искове, без при това защитната й теза да съдържа същинско отричане на правата, които притежава, което поведение не съответства на един от основните принципи в гражданския процес - за добросъвестно упражняване от страните на предоставените им процесуални права (чл. 3 ГПК). За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая придобивната давност в полза на ищците започва да тече от момента на прекратяване на правото на ползване с разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакция съгласно изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., като този начален период се включва в общия давностен срок, посочен от въззивния съд. Срокът изтича през 2002 г. и предхожда снабдяването на праводателите на жалбоподателката с нотариален акт за собственост на имота по давност, поради което 10-годишният давностен срок е изтекъл, както в крайна сметка е приел и въззивният съд. Не е установено в периода от 2002 г. до м. август 2020 г. правата на ищците да са били оспорвани или владението им да е било смутено и да е установена самостоятелна фактическа власт от страна на праводателите на жалбоподателката, което да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост. Ето защо, дори и при допуснато касационно обжалване, разглеждането на поставените въпроси не би довело до промяна на крайния правен извод на въззивния съд по съществото на спора.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос. Въззивният съд, изпълнявайки своята правораздавателна дейност, не е допуснал поддържаното от жалбоподателката противоречие, а в съответствие със задължителната съдебната практика, както и с множество решения на отделни състави на ВКС, е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на доводите и възраженията на страните е изложил собствени мотиви по съществото на спора съобразно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактически констатации и правни изводи, включително и по какви съображения дава вяра на едни свидетели, а на други - не, относно лицата, които са упражнявали фактическата власт и периодите на владение на имота. Обстоятелството, че жалбоподателката не е съгласна с извършения анализ и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставлява довод за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

При този изход на делото и предвид заявеното искане, на ответницата по касация - ищцата по делото В. Д. Д.-Ж., следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б, № [ЕГН]/24.10.2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.