Определение № 179 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 2174/2016 г.

Производството е по реда на чл. 230 ГПК и се развива по служебен почин. С определение № 72/13.ІІІ.2018 г., постановено по настоящето дело, е било отменено протоколното определение от откритото съдебно заседание на 4.ХІІ.2017 г. за даване ход на същото по същество и то е било спряно – на основание чл. 292 ГПК – до постановяването на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., което е било образувано с Разпореждане на председателя на ВКС от 8.ХІІ.2017 г. Съгласно т. 1 и т. 2 от задължителните за съдилищата Републиката постановки на ТР № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г.: ~ „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ~ Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била на длъжника преди подаване на заявлението”. Следователно налице е положителната процесуална предпоставка за възобновяване на настоящето касационно производство, чието допускане е станало в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, видно от постановеното по делото предходно определение № 201/3.ІV.2017 г. Съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК при възобновяването, производството започва от онова действие, при което е било спряно. В процесния случай това по-конкретно означава, че делото ще следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора за устни състезания. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение