Определение № 1469 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. И. – Г. ,чрез адв. П. Х. срещу решение №362 от 09.04.2024г по в.гр.дело № 45/2024г. на Окръжен съд –Варна В обжалваната част и след отмяна на решение №3119 от 26.09.2023г на Варненски РС съд по отхвърления изцяло иск на Д. П. Д. за сумата 9778,25лв като остойностени подобрения по чл.72,ал.1,във вр. чл. 74,ал.2 ЗС през периода януари- юли 2019г в имот,придобит от ответницата на публична продан с възлагателно постановление от 18.01.2018г на ЧСИ Д. Я., въззивният съд е приел по направените от ищеца пред първа инстанция уточнения на исковата молба,че ответницата С. Б. И. –Г. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.61,ал.3 ЗЗД сумата 6892,99лв, представляваща претендираните от ищеца негови разходи за ремонтни и подобрителни дейности чрез подмяна на подови настилки, шпакловки и монтаж на праг в имота ,представляващ апартамент и самостоятелен обект в сграда,нах. се в [населено място] на [улица], ет.... ,като до пълния размер претенцията на същото основание е отхвърлена предвид прието по делото заключение на вещо лице ,че в част от помещенията подовите настилки ,съобразно вида и техническото им състояние ,са изпълнени преди повече от 10 години,т.е извън исковия период. За да уважи частично иска, разгледан от първоинстанционния съд при погрешно дадена правна квалификация,въззивният съд е изтъкнал твърдението и позоваването на ищеца /съгласно уточняваща молба от 03.02.2022г/ че за процесния период се е намирал в имота, закупен от ответницата след проведена публична продан,на основание предварителен договор от 10.06.2017г, сключен с различно от нея лице, извършил е разходи за подобрителни дейности,на които последната се е противопоставила, затова и тъй като е водил чужда работа без пълномощие и въпреки противопоставянето ,в условията на чл.61,ал.3 ЗЗД претендира единствено стойността на разходите си,при неоснователно обогатяване за собственичката. Въззивният съд е приел вземането да се основава на посочената законова разпоредба /хипотеза на гестия/,и заинтересованото от работата лице има задължение до размера на реално вложените разходи,които в случая /труд и материали/ по оценка на приетата по делото СТЕ са 6892,99лв, това е сумата с която фактически се е обеднил ищеца ,а ответницата се е обогатила и която подлежи на репариране По оспорвания размер на разхода при закупуването на подови плочки от доставчика „Мартинели” ,въззивният съд е приел за доказан размера от 3861лв ,предвид представените писмени доказателства – нареждане за експедиция с дата 15.03.2019г от „Мартинели”ООД до ищеца, при отразени авансови плащания по договор от 17.04.2019г в този размер.Подмяната на подовите настилки в апартамента е констатирана от заключението на вещо лице при огледа и са изслушани показания на доведен свидетел. Отхвърлено е направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност ,доколкото към датата на предявяване на иска 26.01.2022г за така установените през 2019г разноски срокът по чл.110 ЗЗД не е изтекъл. Касационната жалба съдържа оплакване за недопустимост на решението в осъдителната част,като постановено при неотстранена нередовност на исковата молба,в която преди да бъде оставена без движение с указания, е имало позоваване на чл.74 ЗС за полезни разноски, подобрения на обща стойност 107 000 лева и частично предявен иск /за сумата 20 000лева/. Касаторката счита,че въпреки депозираните уточнителни молби с твърдения за гестия, с твърдение за противопоствяне на ответницата като собственик и с претендирана по-малка сума между обедняването и обогатяването,при оттеглянето на иска за разликата над размера от 9778,25лв съгласно чл.214 ал.1 ГПК ,този петитум вече не е съответствал на обстоятелствените твърдения по първоначалната искова молба,защото не е ясно за кои описани дейности се отнася по отделни позиции - при изменението на петитума няма конкретизация на РСМР по видове ,цена и стойност, а единствено позоваване на приета експертиза.Излагат се оплаквания по чл.281, т.3 ГПК по отношение възприетото основание на иска, неотчитане на намерението при ищеца за своене на имота през исковия период и качеството му на владелец, което сочи,че е извършил работата в свой,а не в чужд интерес.Неправилно са приети за доказани и разноските му.В приложеното към жалбата изложение се изтъкват съображенията в касационната жалба за недопустимост на решението,основание по чл.280,ал.2 ГПК Формулира се процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението всички въведени от страните фактически и правни доводи,като извърши преценка на всички доказателства. Поддържа се противоречие по въпроса с установената практика на ВКС, включително ТР №1/04.01.2001г ,т.19 ОСГК и ТР №1 2013г ОСГТК. Като необсъдено се сочи твърдението на самия ищец ,че се е намирал в имота в качеството владеещ 1/2 ид.част като собственик Съдът приел без доказване твърдението му за противопоставяне от страна на ответницата, поради което се формулира в конкретност въпроса следва ли съдът да приеме субективния елемент от състава на чл.61,ал.3 ЗЗД ,както и елемента изрично противопоставяне на заинтересования за доказан,при наличие на твърдения в исковата молба и доказателства за извършване на работата в свой, а не в чужд интерес ,по останали необсъдени и съответно невзети предвид ,а така също и за прието за доказано неподкрепено с доказателства твърдение на ищеца за изрично противопоставяне на заинтересования.Основанието по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК се свързва с общо формулирания процесуален въпрос. Следващият въпрос също е процесуалноправен: Когато съдът прецени че дадената на първа инстанция квалификация е неправилна следва ли служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства .Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК Противоречие с практика на ВКС в реш. № 169/2013г по т.д №664/2011г. ТК и реш. №402/2012г на Трето г.о се сочи по въпроса дали частен свидетелстващ документ на доставчика за авансово плащане не съдържа изявление за получаване в брой на сумата,дали е разписка /чл.77, ал.1 ЗЗД/ и доказано ли е плащането. Не е постъпил отговор по касационната жалба. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание по чл.280,ал.2 ГПК предвид останала неотстранена нередовност на исковата молба,което да обоснове допускане на въззивното решение до касационна проверка по служебен критерии при така поддържаните доводи за недопустимост.Посочените в първоначалната искова молба ремонтни работи и дейности се обхващат от предмета на делото и след допуснатото изменение на петитума ,чието изменение е било съобразено с експертното заключение ,предвид времето на извършването на конкретните приети за установени дейности по ремонта с оглед заявените рамки на исковия период .По отношение на периода искът не е изменен,оттеглен е за разликата със съгласие на ответната страна в съдебно заседание ,проведено от ВРС на 09.02.2023г и при даване ход на устните състезания в същото съдебно заседание, било е ясно за какво се спори.При уточнението на иска,което въззивният съд е изискал по реда за отстраняване на нередовности, предметът на делото е бил ясно очертан от твърденията на ищеца,затова не е нарушено и правото на защита на ответницата По общо поставеният процесуалноправен въпрос практиката на ВКС е константна в разбирането,че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която цитирана в изложението,налице са и разясненията в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуалноправен аспект. При постановяване на решението Окръжен съд –Варна не е обективирал противоречие с тези изисквания поради пренебрегване на задължението да се обсъдят доводите и възраженията на страните, или на задължението съвкупно, в решаваща степен да се преценят доказателствата за релевантните факти.По отношение на относимите обстоятелства ,когато исковата претенция се основава на института на неоснователното обогатявание при извършване на ремонтни работи в чужд имот, въззивният съд не се е отклонил от трайно установена практика на ВКС,даваща насока кои са предпоставките при различните фактически състави и тяхното доказване.Съгласно разясненията в решение №219 по т.д№871/2012г І т.о на ВКС, когато изработеното има като резултат веществен елемент и той се проявява в имуществената сфера на собственика на имота, то имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие ( чл.60 - 62 ЗЗД). В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски (чл.61, ал.1 ЗЗД),до обогатяването (чл.61,ал.2 ЗЗД) или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД (чл.61, ал.3 ЗЗД) както в случая. Следващият поставен въпрос неотносимо се позовава на разясненията в ТР №1/2013г ОСГТК за случаи на въприета различна правна квалификация на спорното право от въззивната инстанция. Не във всички случаи се дължат указания от въззивния съд за подлежащи на доказване факти и възможност за страните да ангажират доказателства, или следва служебно назначаване на необходиите експертизи ,а единствено при дадени неточни или непълни указания относно подлежащите на доказване факти, което по настоящето дело не се констатира. Когато първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на предявения иск,въззивният съд не може да отхвърли иска само на това основание,а следва да го разгледа и се произнесе по него,като му даде правилната квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца,като дейност по прилагането на материалния закон. (решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г ,решение № 50164/23 по гр. д. № 800/ 2022, Първо г.о и др.)Тези принципни разрешения се прилагат и при претенцията за заплащане на извършени ремонти в чужд (или съсобствен) недвижим имот, в чиято основа е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.Законодателят провежда принципа чрез нормите на чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД ,които състави задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота,но определянето на действителното правно основание на възникналите облигационните отношения,е дейност на съда по приложението на материалния закон.Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот(владелец, гестор, държател)или зададеният в исковата молба начин,по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане(„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“,„до размера на обедняването“,„до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“ и т.н.т,)не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане,но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. ( решение № 108/8.07.2015 г. на по гр. д. № 415/2015 г.,I г.о. на ВКС и цитираната в него трайна практика на ВКС).Когато факти от значение за основанието или размера на вземането са останали извън предмета на доказване поради допуснати пороци в процесуални действия на първоинстанциионния съд, включително поради неправилно възприета квалификация в решението, въззивният съд следва да отстрани тези тези пороци чрез собствените си действия, както изтъква и защитата на касатора. Относимо е обаче дали правото на защита на страната при неблагоприятно на нея решение е било накърнено при очертания спорен предмет, в следствие на дадено разрешение на поставения процесуалноправен въпрос в противоречие с разясненията в ТР №1/2013г ОСГТК и установената практика на ВКС, което в случая не се обосновава. Квалификацията,дадена от въззивния съд при конкретните обстоятелства е по чл. 61,ал.3 ЗЗД, при установено извършване на полезен, не и на необходим ремонт, без да е имало възлагане и без да се твърди одобрението на собственика.След като собственикът, привлечен като ответник по иска за вземането не заявява и не твърди обратното,безпредметно е да се възлага на ищеца да доказва противопоставянето на доминуса,като положителен факт от значение за спорните права. Въззивният съд е приел,че искът за имуществено изравняване е частично основателен до размера на по-малката стойност между обедняването и обогатяването и при дадена правна квалификация по чл.61 ал.3 ЗЗД, затова е приложил правилата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Дори хипотезата на чл.61 ал.3 ЗЗД да излючва владелец на имот да се манифестира като гестор за разноски и подобрения, които е направил докато е считал имота за свой, отношенията в този случай пак се уреждат съгласно чл.59 ЗЗД.Чрез реституцията на полученото по чл.59 ЗЗД се изпълнява задължение,произтичащо не от съгласуваната воля на страните по правоотношението,а от закона.При неоснователното обогатяване, /като субсидиарно основание на иск/ се изключва изобщо субективният елемент – намерение да се управлява чужда работа; ирелевантни са причините, поради които настъпва обедняването, вкл.обеднелият би могъл да обеднее и заради своя собствена грешка. Извършването на действия в чужд интерес или едновременно в чужд и свой интерес е от значение при гестията. Работата е чужда, когато ефектът от нея довежда до задоволяване на чужд интерес. За субективния елемент при гестията ,включително в хипотезата на чл. 61, ал.3 ЗЗД е от значение дали може да се приеме, че отстраненият владелец е водил работа по време на висящия съдебен спор за собственост със съзнанието, че тя е чужда, или при горните обстоятелства я предприема като своя, тъй като в последния случай се прилагат правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД (в т.см съдебната практиката е уеднаквена с решение №50076/2023г по гр.дело № 1594/2022г на 4-то г.о на ВКС).За процесния исков период,след възлагане на имота на купувач при публична продан и докато е бил висящ спора по гр.д №427/2919г при заведен иск на Д. Д. (като трето лице за съдебното изпълнение), отхвърлен с влязло в сила решение по отношение на правата, които ищецът е противопоставял на купувача,не е прието за установено ищецът да е действал неправомерно при извършените ремонтни дейности, затова при уреждане на отношенията остават приложими правилата за недопускане на неоснователно обогатяване. Под която и от двете правни квалификации обаче да се подведат ищцовите твърдения (чл.61,ал.3 ЗЗД;чл.59, ал.1 ЗЗД),това няма да доведе до поддържаното от касатора отричане на основанието на вземането. По-малката от двете величини между размера на обедняването и обогатяването ще е от значение за размера на вземането и в двата случая.След като е присъдил тази по-малка величина в установения по делото размер, след обсъждане на всички доводи на страните и доказателства от решаващо значение за основанието на иска, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения процесуален въпрос въпрос в насоката, в която е конкретизиран. Предвид гореизложеното ,въпросът следвало ли е ищецът да провежда доказване на твръдението си,че е извършил ремонта при противопоставяне на заинтересования собственик-купувач от пулбична продан, няма да обуслови други решаващи изводи по основанието на осъдителния иск ,или неговия размер. Ремонти са извършени по време на спора им за собственост, който спор е довел и до спиране на действията по въвода.Оветницата не твръди одобрение на работата от своя страна, съответно въззивният съд не е разглеждал подобни доводи. Последният формулиран въпрос се свежда до оспорване на доказателствени изводи на съда и такива по фактите. Изводи са формирани и основани на съвкупна преценка на доказателствата, включително писмени доказателства за доставени подови плочки,за цената им като авансово платена на дружество доставчик на стоки с конкретната търговска марка и влагането им в имота.Изводите на съда в тази насока не са обусловени от характеристиката на издадени за покупката документ от „Мартинели” ООД като разписка /чл.77, ал.1 ЗЗД/.Не е отговорено на общо условие за относимо поставен правен въпрос в чл.280, ал.1 ГПК като за пълнота следва да се изтъкне,че посоченото от защитата решение №169/2013г по т.д № 664/2011г ТК на ВКС дава отговор на правни въпроси ,различни от поставения в изложението: дали опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, трябва да докаже пълно и главно,че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно;представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила;представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт,че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане. В заключение, не е отговорено на общите изисквания в чл.280 ал.1 ГПК за формулиране на обуславящ за изводите на съда по решението правен въпрос и липсва обосновка на изтъкнатите основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.