Определение № 51 от 04.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 32 от 11.04.2018 г. по в. гр. д. № 64/2018 г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение № 301 от 25.01.2018г. по гр. д. № 1865/2014 г. на Силистренския районен съд, с което е допуснато тълкуване на основно решение по делото по въпроса какъв е размерът на идеалните части от дворното място, припадащи се към допуснатата до делба жилищна сграда и стопанска постройка. Прието е, че с основното решение по делото е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор ... с площ от 82 кв. м. и стопанска сграда с идентификатор .... с площ от 4 кв. м., ведно със съответните идеални части от имота, в който са построени – имот с идентификатор ...., при квоти: 2/3 за Д. Й. И. и 1/3 за М. Д. Й.. Прието е също, че в поземления имот се намира още една сграда с идентификатор ......., която не е предмет на делбата. При това положение в имота е образувана хоризонтална етажна собственост, дворното място е обща част, като размерът на припадащите се към двата основни обекта идеални части от дворното място следва да се определят по правилото на чл.40, ал.1 ЗС, като съотношение между стойностите на обектите, при редукция с 1/3 на идеалните части към сграда с идентификатор........, каквато е притежаваната от собственика М. Й. квота в съсобствеността. Така определеният размер на идеалните части е 345,51/370 за сградите, допуснати до делба, и 24,49/370 за другата сграда, която не е предмет на делбата. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Д. Й.. Жалбоподателят счита, че съдът не е имал основание да редуцира с 1/3 определените по реда на чл.40, ал.1 ЗС идеални части от дворното място, припадащи се към сградата, която не е предмет на делбата. По този начин неправилно били завишени припадащите се идеални части от дворното място към другата сграда, която е предмет на делбата. Счита, че действителният размер на припадащите се идеални части е както следва: 296,53/370 ид. части за сгради с идентификатори ......... и ..........., които са допуснати до делба и 73,47/370 ид. части за сграда с идентификатор ............., която не е предмет на делбата. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по множество въпроси, свързани с прилагането на чл.40, ал.1 ЗС. Обобщени и уточнени от настоящия състав съобразно предвиденото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите се състоят в това как се определя размерът на идеалните части от дворното място, които съдът е допуснал до делба като припадащи се към сградата, също допусната до делба. Жалбоподателят поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Ответницата в производството Д. Й. И. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по чл.251 ГПК за тълкуване на решение, постановено в първата фаза на делбата. Посоченият правен въпрос е обуславящ за изхода на правния спор, а даденото от въззивния съд разрешение по него противоречи на практиката на ВКС по чл.40, ал.1 ЗС - решение № 574 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2008 г., I г. о.; решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., решение № 97 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3845/2017 г., I г. о., решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о. Поради това е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,