Определение № 206 от 18.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД [населено място], представлявано от членовете на УС С., Д. и Коршия, чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 1333 от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 1181 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 5626 от 10.12.2019г. по гр.д. № 9167/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че М. Д. Р. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД сумата от 6 922.61лв., представляваща стойността на служебно начислена стойност на електрическа енергия за минал период 23.05.2017г.-22.05.2018г.,въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН] клиентски № [ЕГН], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Позовава се на противоречие с приетото в конкретно цитирани решения, 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад? Счита, че – на ответника не е било указано, че релевантни за крайния извод на съда ще са фактите относно това – какво е точното количество, преминала неотчетена и потребена ел.енергия от абоната, през кой период са отчетени количествата в нивизуализираните регистри и че процесното количество ел.енергия е консумирано през период, следващ датата на придобиване на собствеността върху електроснабдения имот. Сочи конкретни решения, на които счита че въззивния акт противоречи и 3. Длъжен ли и е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Д. Р., чрез процесуалния представител адвокат С., с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 81 от 5.05.2021г. по гр.д.№ 2668/2020г.на ІІІ г.о. е отменен постановеният въззивен акт и делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания за допускане на допълнителна или повторна експертиза за изясняване на конкретно посочени релевантни за спора факти. При новото разглеждане на делото, след назначаване и приемане на заключение на нова експертиза, изготвена от софтуерен специалист, въззивният съд е счел предявеният иск за неоснователен и недоказан, с решаващият мотив, че ответникът /върху когото е доказателствената тежест/ не е установил - чрез пълно и главно доказване - реалното количество на доставена ел. енергия в обекта за процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Счел е за неустановено дали при монтажа на електромера, регистри 1.8.3 и 1.8.4 са били с нулеви показатели /независимо, че е било безспорно, че монтираното СТИ е било ново/. За недоказано е приел и обстоятелството дали „процесното количество електроенергия е преминало през процесния СТИ в посочения във фактурата период“. Крайният му извод е, че „за ищеца не е възникнало задължение да заплати цена“ на доставената електрическа енергия, на основание чл.200 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставеният от касатора трети въпрос, касаещ задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства. Същият е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с установената практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички ангажирани доказателства в тяхната съвкупност. На тази база той преценява установените факти и може да приеме за установен и факт, който според опитните правила съпътства друг, вече установен по делото факт /вж.решение по гр.д.№ 2206/2020г.на ІV г.о., стр.40/. Доказването може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства /вж. решение по гр.д.№ 921/2010г.на ІV г.о., приложено на стр.54/. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение