Определение № 2454 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 981/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място] срещу решение № 7219 от 27.11.2025г. по в. гр. д. № 3254/2025 г. на Софийски градски съд, II-Ж въззивен състав, с което, след частична отмяна на решение № 1590 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 32101/2024 г. на Софийски районен съд, предявеният от Б. Р. А. от [населено място] срещу настоящия касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 17.02.2024 г. пътно-транспортно произшествие, е уважен за разликата над присъдената сума от 995.89 лв. до размер от 1 607.22 лв., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с определения от въззивния съд размер на причинените на ищеца имуществени вреди с твърдението, че присъдената сума би била съответна при наличието на фабрична гаранция на процесния автомобил и необходимостта от извършването на ремонт с оригинални части, които обстоятелства в случая не са доказани в хода на производството. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните от ищеца вреди и процесното пътно-транспортно произшествие. Като значими за делото, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Следва ли между деянието и настъпилата вреда да има причинно-следствена връзка, която е елемент от фактическият състав на чл. 45 ЗЗД и както и същата да е доказана по безспорен начин по делото; 2. Следва ли причинените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и същите да са доказани по безспорен начин по делото; 3. Следва ли да бъдат отчетени при определянето на стойността на застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, наличието на вреди по увреденото МПС преди настъпването на застрахователно събитие, по същите детайли, които са били засегнати и при застрахователното събитие; 4. Следва ли страната, на която е възложена доказателствената тежест по делото, в условията на пълно главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си; 5. Следва ли при настъпване на застрахователно събитие застрахователят да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди, вследствие на събитието, към момента на осъществяване на същото, т.е. по средната пазарна цена на вредите“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени, съответно: т. I от ППВС № 1/23.12.1968 г., Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 10 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 1600/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 50035 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 2446/2022 г. на I г. о. (за първите три въпроса); решение № 50257 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 2714/2021 г. на IV г. о., решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 924/2021 г. на IV г. о., решение № 50117 от 08.08.2023 г. по т. д. № 113/2021 г. на I т. о., решение № 61 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на I г. о. (за четвъртия въпрос); решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/08 г. на II т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/09 г. на I т. о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/09 г. на I т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на II т. о., определение № 156 от 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на II т. о., решение № 155 от 05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на II т. о., решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на II т. о. и др. (за петия въпрос). Ответникът по касация – Б. Р. А. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 17.03.2026 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на „Дженерали Застраховане“ АД, а именно – реализирано пътно-транспортно произшествие на 17.02.2024 г., причинено виновно от противоправното поведение на водач, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“, в резултат от което са настъпили имуществени вреди за ищеца Б. Р. А., изразяващи се в счупване на страничното огледало на собствения му лек автомобил марка „Алфа Ромео Джулия“ с рег. № CB 7289 TX. Като спорен по делото във въззивното производство е преценен единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение. Съобразявайки практиката на Върховен касационен съд (конкретно посочена), решаващият състав е приел, че ответникът дължи заплащане стойността на реалните разходи за възстановяване на щетите и че размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. С оглед на това е направил извод, че към присъдената от първата инстанция сума 995.89 лв. – стойност на ново странично огледало по средни пазарни цени, следва да се добавят и обичайните разходи за ремонт, които, според данните от авто-техническата експертиза, възлизат на сумата 611.33 лв. За неоснователно, позовавайки се на изчисленията на вещото лице, въззивният съд е счел твърдението на ответното дружество, че в общо присъдената сума 1 607.22 лв. се включва и извършеният ремонт по други части на автомобила, които не са причинени при процесното произшествие – преден десен калник, десен праг и предна дясна врата. С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросите по т. 1 - т. 4 обобщено касаят причинно-следствената връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и вредите, както и нейното доказване. Същите не са обуславящи, доколкото първоинстанционният съд е приел, че единствено вредата върху страничното огледало е в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, като постановеното от него решение не е било обжалвано в тази част и е влязло в сила. Що се отнася до останалите вреди по процесния автомобил, които са били твърдени от ищеца – за тях не е прието наличие на причинна връзка, респ. въпросите са ирелевантни за изхода на делото. Петият въпрос също не е обуславящ, тъй като не кореспондира с мотивите на въззивното решение. В обжалвания съдебен акт съдът е приел, че дължимата на ищеца сума за счупеното огледало следва да бъде определена именно по пазарни цени. Отделно от това, не е налице и поддържаното за формулираните въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е заявено бланкетно, без да е аргументирано, в съответствие с указанията в т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт, наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, касаторът следва да заплати на процесуалния пълномощник на ответника адвокат Я. Д. от Адвокатска колегия – София, възнаграждение за настоящото производство, което, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената от адвоката правна работа, следва да бъде определено в размер на 240 евро, с включен ДДС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК