Определение № 301 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2985/2013 г., с което е потвърдено решение от 18.01.2013 г. на Софийския районен съд по гр.д. №34251/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. Д. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи. Наличието на нова бизнес програма е предпоставка за упражняване правото на уволнение на това основание. Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това трябва ли договорът за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба Х. Д. М., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 334.88 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.