Определение № 696 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1040/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Североизточно държавно предприятие“ ДП, [населено място] срещу решение № 1598/23.12.2022г. по възз.гр.д.№ 654/2022г. на САС, с което е потвърдено решение № 267024/17.12.2021г. по гр.д.№ 3536/2020г. на СГС.С обжалвания първоинстанционен акт са отхвърлени предявените от „Североизточно държавно предприятие“ ДП, [населено място], против „Банка ДСК“ АД, [населено място], осъдителни искове за обезщетение за вреди в размер на 55 281.42лв. от неизпълнение на задължения за водене на откритите в интерес на ищеца: сметка с IBAN [банкова сметка] за съхранение на парични средства по особен депозит в размер на 24 583.08лв., като гаранция за добро изпълнение на договор № 44-2014/12.12.2014г., и сметка с IBAN [банкова сметка] за съхранение на парични средства по особен депозит в размер на 30698.34лв., като гаранция за добро изпълнение на договор № 82/14.10.2015г., поради плащане на паричните суми на другиго, ведно със законната лихва върху сумата 55 281.42лв., считано от подаване на ИМ на 16.03.2020г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3– материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Касаторът намира, че въззивната инстанция не се е произнесла в обема на поддържаните във въззивната му жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, а, вместо това, не само е решила спора в нарушение на чл.22, ал.2 ЗЗД, но и се е произнесла по въпрос, с който не е била сезирана, а именно, че, предвид наличието на договорни отношения с „Хънт консултинг“ ООД, ищецът разполага с претенция за договорно неизпълнение спрямо това дружество, която претенция е реализирал в производството по несъстоятелност на дружеството. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, евентуално, за връщане на делото за ново разглеждане.Претендира за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1/ по въпроси № 1-№ 3/ и по т.3/ по въпрос № 4/ на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Непроизнасянето в настоящия случай на въззивната инстанция по възраженията на СИДП ДП, [населено място], съдържащи се във въззивната жалба, съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила, респективно – неизпълнение на задължението на въззивния съд да мотивира решението си, съгласно чл.236,ал.3 ГПК? 2.Допустимо ли е в настоящия случай въззивният съд да се произнася и извън пределите на въззивната жалба и да решава спора с отговор на въпрос, който не е повдиган от страните по спора и без възражения на същите в този смисъл, както във въззивното производство, така и в първоинстанционното такова? По процесуалноправните въпроси № 1 и № 2 касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и на посочени решения, постановени по чл.290 ГПК. 3.Може ли обещателят (в настоящия случай „Банка ДСК“ АД) да противопоставя на СИДП ДП Шумен( трето лице, в чиято полза са открити паричните влогове) възраженията от други правоотношения с уговарящия (в настоящия случай „Хънт консултинг“ ООД по обявената от уговарящия несъстоятелност)? По този въпрос касаторът поддържа, че даденото разрешение е в противоречие с постановеното по чл.290 ГПК решение № 25/28.01.2011г. по гр.д.№ 634/2010г. и на посочени определения по чл.288 ГПК. 4.Може ли да се приеме и на кои правни основания, че, след като СИДП ДП Шумен (трето лице, в чиято полза са открити влоговете при обещателя) е прието в кръга на кредиторите на обявената от „Хънт консултинг“ООД ( уговарящ) по реда на Търговския закон търговска несъстоятелност, неприключила все още с валидно съдебно решение към настоящия момент, е налице преклудивно основание за търсене на отговорност за неправомерните действия на обещателя/„Банка ДСК“АД ( чрез друго съдебно производство по и на други различни основание) по реда на чл.22 ЗЗД/? По този въпрос е релевирано основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е постъпил отговор от ответника „Банка ДСК“ АД. Съставът на I т.о., въз основа на доводите и данните по делото, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено и безспорно, че между, от една страна - ищеца СИДП ДП, [населено място], като възложител, и, от друга страна, трето неучастващо по делото лице -„Хънт консултинг“ООД, като изпълнител, са сключени, на основание чл.36л, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, за срок от 15 години, два договора за стопанисване и ползване на два дивечовъдни участъка: договор от 12.12.2014г. и договор от 14.10.2015г. Приел е, че по тези договори са възникнали задължения за изпълнителя за предоставяне на гаранция за изпълнение: или чрез внасяне на уговорена сума по посочена банкова сметка на възложителя в „Търговска банка Д“ АД, или чрез представяне на банкова гаранция, учредена в полза на възложителя, със срок на валидност, не по-кратък от срока на договора, като в договорите е уговорено, че гаранцията не се възстановява при прекратяване на договорите едностранно от възложителя, поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Установено е, че с две преводни нареждания от 12.12.2014г. и 13.10.2015г. изпълнителят по договорите е наредил сумите 24 583.04лв. и 30 705лв., с които са открити два броя депозита в полза на ищеца СИДП ДП Шумен чрез заверяване на две специално открити за целта две банкови сметки на ищеца в „ДСК“АД (сметка с IBAN [банкова сметка] и сметка с IBAN [банкова сметка]), като за откритите депозити в полза на ищеца са били издадени от банката удостоверения от 12.12.2022г. и от 2015г., с които по неустановени причини ищецът никога не е разполагал.Прието е за установено, че сумите по депозитите в полза на ищеца са върнати още на 14.10. и на 23.10.2015г. по искане на „Хънт консултинг“ ООД и с тях е кредитирана разплащателната сметка на това дружество. От правна страна съставът на апелативния съд е приел, че ищецът има качеството на трето лице, в чиято полза са открити влоговете за процесните суми, предназначени за гаранция за добро изпълнение на сключените от ищеца договори с „Хънт консултинг“ ООД.Преди всичко във въззивното решение е констатирано, че ищецът, в нарушение на договорите с „Хънт консултинг“ ООД, но без да е налице нарушение на законови изисквания, е приел като гаранция за добро изпълнение суми, които са внесени по начин, различен от уговорения.Споделил е извода на първоинстанционния съд, че задържането на гаранцията от ищеца е предпоставено от разваляне на договорите, каквото в случая не е доказано, предвид основателността на възражението на ответника за нередовно връчване на нотариалната покана.От друга страна, въззивният съд е приел, че банката е нарушила правилата, обективирани в издадените от самата нея удостоверения за откритите в полза на ищеца депозити, връщайки сумите, внесени като влог в полза на ищеца, придавайки вид „по счетоводни съображения“, че връщането е по негово искане.Споделил е и извода на първоинстанционния съд, че естеството на договора между банката и депозанта изключва приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД (изпълнение на привиден кредитор), още повече предвид начина на оформяне на плащането, сам по себе си сочещ на възможност за редовно плащане само на третото лице- ищеца, който мълчаливо е приел уговорката в своя полза, сключвайки двата договора за стопанисване на дивеч.Направен е извод, че банката принципно не може да се освободи успешно от отговорност с възражение, че вече е изпълнила, като е платила на депозанта. Същевременно, въззивният съд е съобразил, че ищецът не разполага и не е разполагал с удостоверения, легитимиращи го да получи плащане по договорите за влог в негова полза.Крайният извод за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете е, че ищецът разполага с претенция на договорно основание по отношение на „Хънт консултинг“ ООД за неустойка, поради неизпълнение на договорното задължение да поддържа гаранция за добро изпълнение в рамките на целия срок на договора и ищецът е избрал на първо място този път на защита, което обстоятелство въззивният съд служебно е установил, макар и без да го е обявил на страните, при запознаване с решението по възз.т.д.№ 725/2021г. на АС - Варна, постановено по жалба срещу решението по т.д.№ 55/2019г. на ОС - Шумен. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос № 2 .Общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалване по него е обоснована с релевираните от касатора доводи, че въззивната инстанция се е произнесла по въпрос, с който не е била сезирана, а именно, че, предвид наличието на договорни отношения с „Хънт консултинг“ ООД, ищецът разполага с претенция за договорно неизпълнение към това дружество, която претенция е реализирал в производството по несъстоятелност на дружеството.Обжалването се допуска при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото по въпроса разрешение е в съответствие с ТР № 1/2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. На касатора следва да се дадат указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: