Определение № 60405 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2904/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 264436/3.06.2021 г., подадена от П. Д. Б. срещу решение № 260101 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 52/2021 г. на Окръжен съд – София, с което е потвърдено решение № 260014 от 27.08.2020 г. по гр. д. № 731/2018 г. на Районен съд – Сливница в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на П. Д. Б. срещу Р. А. Г., Е. Г. Х. и Б. Д. К., с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Въззивният съд е посочил, че пред него се обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени, поради изтекъл преклузивен срок за предявяването им, исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на изкупуване на П. Б. на 3/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [община], с площ от 49 695 кв. м, в местността „Р.“, и на 3/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2 469 кв. м, в местността „Г.“ в същото село. Окръжен съд – София е визирал, че в исковата молба се поддържа, че ищецът узнал на 14.09.2018 г., при случайна среща с братовчедка си Р. Г., за продажбата на идеални части от съсобствените им имоти „чрез фиктивна замяна срещу стоки при прикрито заплащане в брой“. П. Б. е представил по делото справка от имотния регистър, от която се установява, че същият на 18.09.2018 г. се е информирал за сделката по официален ред, като от съдържанието на справката не могат да се установят конкретните условия на прехвърлянето. Приел е, че правилно първоинстанционният съд е възложил на ищеца тежестта да докаже пълно и главно изгодния за него факт на узнаване на сделката на 14.09.2018 г., което не е сторено по делото, поради което, като последица от недоказването, следва изводът за изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на въззивния съд, че е подал исковата молба извън преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, като се позовава на практика на ВКС, съгласно която при липса на безспорни данни за момента на узнаване на договора, следва изводът, че искът е предявен в законоустановения срок и е допустим. Сочи събраните доказателства за извършена от него на 18.09.2018 г. официална справка от имотния регистър, установяваща реалната документирана дата на узнаване на сделката. Визира и решения на ВКС, съгласно които срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване на иск за изкупуване започва да тече от момента на узнаване на продажбата с нейните съществени параметри. Постъпили са отговори от Б. К., Е. Х. и Р. Г., в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира касационната жалба за недопустима, като подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: С исковата молба са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл. 33, ал. 2 ЗС – за признаване правото на изкупуване на П. Д. Б. на 3/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. С., обл. София, с площ от 49 695 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-47/3.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, в местност „Р.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 072011, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, и 3/8 ид. ч. от поземлен имот е идентификатор ***, находящ се в [населено място]. общ. С., обл. София, с площ от 2 469 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-47/3.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, в местност „Г.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 239093, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. ***, *** и ***. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно. Исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не са за собственост или за вещно право, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред и въззивните решения относно такива искове с цена под 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Цената им се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. Видно от представените удостоверения за данъчните оценки за имотите, първият е с данъчна оценка от 5 600.60 лв., а вторият – от 278.30 лв., като по отношение на всеки имот ищецът иска признаване на право на изкупуване от 3/8 ид. ч. При това положение цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лв. Изложеното обуславя оставяне без разглеждане на касационната жалба и прекратяване на образуваното пред ВКС дело. Ответниците по касационната жалба не са направили искане за разноски пред ВКС, поради което съдът не им присъжда такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,