Определение № 196 от 03.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 809/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №113 от 4.V.2011 г. по гр.д. № 134/ 2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 38 от 8.ХІ.2010 г. по гр.д. № 1718/ 2010 г. на Видински районен съд, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за установяване на вземане в размер на 2000 лв. - извършена услуга по договор и в размер на 766.16 лв. - обезщетение за забавено плащане, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. В Писмено изложение жалбоподателят сочи разрешените по делото правни въпроси и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представя копия от: Р.№1243/7.VІІ.1997 г. по гр.д. № 1288/1996 г. на ВКС, от шест арбитражни решения и от невлязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ищецът има към ответника вземане в размер на 2000 лв. - за извършена услуга по договор и в размер на 766.16 лв. - обезщетение за забавено плащане Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като с него е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по искове по търговско дело, всеки с цена до 10 000 лв. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 310 лв. - разноски за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение