Определение № 4163 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Д. И., чрез адв. Н. Ч. и адв. В. Ш., против въззивно решение № 260221 от 9 юни 2025 г., постановено по в.гр.д. № 10266/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № 137838 от 24 юни 2020 г., постановено по гр.д. № 55403/2019 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат са отхвърлени предявените от М. Д. И. срещу „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на И., извършено със заповед № 296 от 30.07.2019 г. на изпълнителния директор на болницата, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – „медицинска сестра“ в Отделение по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по кардиохирургия, сектор по анестезиология и интензивно лечение при ответника, и за осъждане на ответника да й плати сумата от 6944 лева обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 04.08.2019 г.-04.12.2019 г., и сумата от 472 лева обезщетение, представляващо разлика в трудовото възнаграждение в сравнение със започнатата поради уволнението по-нископлатена работа в периода 03.12.2019 г.-04.02.2020 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд не се произнесъл по направени от И. доказателствени искания, не анализирал част от представените доказателства и изцяло игнорирал доводите и оплакванията й, че незаконното уволнение е извършено като отмъщение за синдикалната й дейност и че закрилата й по чл. 333, ал. 3 КТ била нарушена. По делото липсвали доказателства за законността на процедурата за закрила при уволнение. Съдът допуснал процесуални нарушения, които довели до изкривяване на фактическата обстановка, и не изяснил противоречието между обясненията, дадени от лекарите и от медицинските сестри, работили по случая. Не било изследвано дали е било законно даденото на ищцата нареждане да се присъедини към опериращия екип и да изостави поверените й пациенти, дали с поведението си ищцата е застрашила живота на пациента и дали е създала сериозни проблеми на медицинския екип. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответникът Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, чрез адв. Добрина П. и адв. Ц. М., в отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. По делото е установено, че по силата на трудов договор И. е заемала длъжността „медицинска сестра“ при ответника в Отделение по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по Кардиохирургия, сектор по анестезиология и интезивно лечение. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 296/30.07.2019 г. на изпълнителния директор на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД. Към момента на уволнението И. е била председател на синдикална организация към болницата, която е основен член Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Основният спорен въпрос между страните е дали тя е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина, респ. дали извършеното от нея нарушение е съответно на наложеното дисциплинарно наказание, както и дали е спазена закрилата при уволнение, предвидена в разпоредбата на чл. 330, ал. 3 КТ. Съдът е приел, че за да е спазена процедурата за закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ, следва работодателят да е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване на съгласие относно предстоящото уволнение и да е получил такова от компетентния орган, преди да издаде заповедта за уволнение. В случая по делото са представени три броя нотариални покани до К. ръководство на Ф. на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, адресирани съответно до председателя и заместник-председателите на Ф.. И трите покани са получени от лицата, до които са адресирани. По делото е приложено становище на ФСЗ към КНСБ, с което е дадено съгласие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на И.. Ето защо въззивната инстанция е приела за установено, че работодателят е изпълнил задължението си, свързано със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. По въпроса за извършване на дисциплинарното нарушение са събрани гласни и писмени доказателства. Според св. д-р Ч., анестезиолог-реаниматор в отделението по кардиохирургия, на 04.06.2019 г. е имало пациент, чието състояние изисквало спешна намеса; през това време И. снимала с телефона си, поради което той, свидетелите д-р К. и д-р С. й отправили забележка; тя спряла да снима, но скоро след това пак извадила телефона си и продължила, като заснела самата процедура, която докторите извършвали, изразяваща се в изваждане на катетър и поставянето му отново с разрез върху кожата. Свидетелят уточнява също, че пациентката била съблечена и развита, след това покрита със стерилни чаршафи, а И. стояла близо до нея и снимала. Св. д-р С., лекар специализант по кардиохирургия, сочи, че по време на случката И. започнала да снима с телефона си; първо той й направил забележка, а впоследствие и д-р К. и д-р Ч., след което тя преустановила снимането, но после започнала пак. И този свидетел уточнява, че пациентката е била гола, но покрита с чаршаф с отвор от около 5 см.; свидетелят сочи още, че не са искали помощта на И., както и че тя не отговаряла за съответния болен. Св. д-р К., кардиохирург, твърди, че след като с д-р С. започнали манипулацията, го чул да казва на И. да престане да снима; тогава се обърнал и видял И. с телефона си на около един метър от него, казал й да престане да снима, а тя заявила, че ще прави, каквото си иска; забележки били отправени и от д-р Ч., но докато работили, снимането се повторило още три пъти. Във въззивното производство е допусната съдебномедицинска експертиза, която установява, че извършената на 04.06.2019 г. хирургическа интервенция е била спешна и е следвало да се извърши в кардиореанимация за интензивно наблюдение, като нищо не е налагало манипулацията да бъде извършена в отделението по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията. Вещото лице е изяснило, че пациентката е била в тежко увредено състояние със заплаха за живота и необходимост да се постави балонна аортна контрапулсация, като определя състоянието като „много спешно, от най-висок характер на спешност“. Изслушана е и тройна медицинска експертиза, според която извършената процедура не е изисквала задължително транспорт до операционна зала и редовно се провежда в отделението по интензивни и реанимационни грижи. В случая се е наложило и премахването на тромби – инвазивна процедура, която може да бъде извършена в отделението по интензивни и реанимационни грижи в условия на спешност, като не е изисквала задължително транспорт до операционна зала. Според експертите пациентите в отделението по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията се нуждаят от постоянно наблюдение от обслужващите ги медицински сестри. В заключението е посочено още, че в случая наличието на авансирала исхемия на долен крайник поставя живота на пациента под заплаха, като причината да бъде извършена манипулацията в реанимация е естеството й. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че на 04.06.2019 г., около 18:00 часа, докато е била на работното си място в Отделението по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията, И. е снимала с личния си телефон по време на извършване на хирургична интервенция на пациентка, която била в спешно състояние, налагащо незабавни медицински действия. Според съда действията на И. представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, по-конкретно изразяващо се в неизпълнение на следните задължения: използване на цялото работно време за изпълнение на възложената работа; спазване на правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред на сектора и болницата; спазване на морално-етичния кодекс на медицинска сестра; непречене на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения. Конкретните разпоредби на вътрешноорганизационните актове на болницата и на Етичния кодекс на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по здравни грижи в Република България са подробно описани в заповедта за уволнение и са анализирани от въззивния съд, който е приел за доказано нарушаването им от И.. За да достигне до извод, че е допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина, съдът е съобразил заеманата от И. длъжност, спецификата на работното й място – болнично отделение, в което пациентите се нуждаят от постоянно наблюдение и грижи, които се полагат от целия наличен персонал на дадено дежурство. Независимо от това И. е загърбила задълженията си, за да предприеме действия по заснемане на пациент, върху който се е извършвала хирургична интервенция. За ирелевантно е прието дали са й били поверени грижи за пациентката, върху която лекарите са оперирали, както и дали действията й са се отразили върху извършваната манипулация. Съдът е съобразил още, че след първата отправена забележка И. не е преустановила неправомерните си действия, а е продължила да снима пациентката и докторите, които работят върху нея в условията на спешност, като по този начин е нарушила и правото на неприкосновеност на личния живот на пациентката, която е снимала. Затова съдът е приел, че за извършеното нарушение съответстващото наказание е именно дисциплинарното уволнение и е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. При тези изводи на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно обжалване по уточнения от настоящия състав на ВКС въпрос за задължението на въззивния съд да допусне събирането на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Касационното обжалване се допуска, за да се провери съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Въпросите относно нарушението на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ и преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ ще бъдат обсъдени като доводи за неправилността на въззивното решение. За касационното обжалване жалбоподателката не дължи внасяне на държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,