Определение № 217 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. С. С. срещу определение №.26412/12.10.17 по ч.г.д.№..9642/17 на СГС, с което е потвърдено разпореждане №.169174/11.07.17 по г.д. №.5915/17 на Софийски районен съд, ГО, 154с., за връщане на исковата молба на касатора и прекратяване на производството по делото. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая съдебното производство е образувано по иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 4000лв. Касае се за хипотеза, в която цената на иска е под установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, ІІІ ГО,