Определение № 25 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 47/2019 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд София-град за това, кой от тях е компетентен да разгледа подадените от Н. Х. А., В. Й. Ц., Г. Б. П., Е. П. Л., С. Й. С., С. Е. Л. и В. И. Ц. жалби срещу доклади от 23.07.2018 година и от 09.08.2018 година на Комисията назначена със заповед № РД-03-163/23.07.2018 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ София-град, с които е определен размера на средното годишно арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по землища на територията на област София град. Първоначално жалбите са били подадена до Административен съд София-град, пред който е било образувано адм. д. № 9307/2018 година. С определение № 7369/19.11.2018 година 49-ви състав на трето отделение на Административен съд София-град е приел, че производството по адм. д. № 9307/2018 година трябва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Съдът се е мотивирал с това, че производството е образувано по жалби на Н. Х. А., В. Й. Ц., Г. Б. П., Е. П. Л., С. Й. С., С. Е. Л. и В. И. Ц. срещу доклади от 23.07.2018 година и от 09.08.2018 година на Комисията назначена със заповед № РД-03-163/23.07.2018 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ София-град, с които е определен размера на средното годишно арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по землища на територията на област София град, както и срещу заповед № РД-03-232/25.09.2018 година на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ София-град, с която се одобрявало споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ за землището на кв.Горна баня. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИДАПК (ДВ бр. 39/20.05.2011 година) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези издадени от Министъра на земеделието, храните и горите, можели да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежали на касационно обжалване по реда на АПК, който разглеждал жалбата в състав от трима съдии. В конкретния случай се оспорвали индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По тези съображения съставът на Административен съд София-град намирал, че делото не му е подсъдно и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК жалбите следвало да се изпратят на компетентния да ги разгледа Софийски районен съд. Пред Софийския районен съд е било образувано гр. д. № 76 551/2018 година. С протоколно определение от 23.10.2019 година 165-ти състав, на І-во гражданско отделение на Софийския районен съд е прието, че съгласно § 19 ЗИДАПК (обнародван в ДВ бр. 39/20.05.2011 година) на обжалване пред районните съдилища подлежат само индивидуални административни актове, издадени по ЗСПЗЗ. Докладите от 23.07.2018 година и от 09.08.2018 година на Комисията назначена със заповед № РД-03-163/23.07.2018 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ София-град, с които е определен размера на средното годишно арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по землища на територията на област София град се отнасяли до цели землища с всички собственици в тях, имали еднократно действие-за една календарна година и създавали права и задължения за граждани и организации. Поради това те имали белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, а споровете за общи административни актове били подсъдни на административните съдилища по общото правило на чл. 128, т. 1 от АПК. Това се отнасяло и до оспорената от С. Е. Л. и В. Й. Ц. заповед № РД-03-232/25.09.2018 година на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ София-град за одобряване на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, тъй като заповедта представлявала общ административен акт, доколкото се отнасяла за собственици на земи, които не са установени-чл. 37в, ал. 2, т. 4 от ЗСПЗЗ и имала действие за една стопанска година, поради което подлежала на съдебен контрол пред административните съдилища на вече посоченото основание. С оглед на това съставът на Софийския районен съд е приел, че не се касае до гражданско правен спор, който да е от компетентността на гражданските съдилища и е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд София-град. Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбите е Административен съд София-град. С подадените от Н. Х. А., В. Й. Ц., Г. Б. П., Е. П. Л., С. Й. С., С. Е. Л. и В. И. Ц. жалби се оспорват доклади от 23.07.2018 година и от 09.08.2018 година на Комисията назначена със заповед № РД-03-163/23.07.2018 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ София-град, с които е определен размера на средното годишно арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по землища на територията на област София град. Органът, който определя средното годишно рентно плащане, а също така начина и критериите, въз основа на които това се извършва са уредени в чл. 77б от ППЗСПЗЗ и § 2е от ДРЗСПЗЗ. Съгласно чл. 77б от ППЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно плащане по § 2е от ДРЗСПЗЗ се определя по начин на трайно ползване на земеделските земи по методика, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите, в срок до 31 януари. По силата на § 2е, ал. 1 от ДРЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба за земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие. Комисията се създава със заповед на административен орган-директора на областната дирекция „Земеделие“ като самата тя не разполага с предоставени й от закона правомощия на административен орган, а наред с това не е предвидена и възможност създалият я такъв да й делегира свои правомощия. Освен това видно от нормативната уредба извършваната от комисията дейност е техническа такава, като от нейните актове, с които се определя размера на средното годишно арендно плащане не произтичат конкретни права или задължения за правни субекти. Затова тези актове нямат самостоятелно значение и не представляват властническо волеизявление, засягащо пряко и непосредствено правата или създаващо задължение за правни субекти. С тях, въз основа на предварително утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика, която задава алгоритъма, се извършват технически действия по систематизиране на информация и изчисления, въз основа на които се достига до определяна размера на рентното плащане за различните общини и землища. Определеният от комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ размер на средното годишно арендно плащане ще породи права или задължения за правни субекти една, когато бъде инкорпориран в съответните административни актове, каквито са тези по чл. 36, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 2 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Именно последните актове представляват административни такива и подлежат на обжалване по реда на АПК. С оглед на това актовете на комисията по § 2е от ДРЗСПЗЗ представляват актове, които не се издават от административен орган, а от помощен такъв и имат подготвителен характер в производството за издаване на съответните административни актове. Поради това те нямат качеството на индивидуални административни актове. Същевременно по силата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК (обнародван в ДВ бр. 39/20.05.2011 година) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и праните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Касае се до изрично установено изключение от общото правило да подведомственост и подсъдност на споровете по обжалване на административните актове, поради което то е приложимо само в изрично посочените в разпоредбата случаи. Доколкото актовете на комисията по § 2е от ЗСПЗЗ не представляват индивидуални административни актове разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК (обнародван в ДВ бр. 39/20.05.2011 година) не може да намери приложение при оспорването им, като подведомствеността и подсъдността ще трябва да се определят по общия ред. Тъй като тези актове са част от административно производство и не пораждат гражданско правни последици, компетентен да се произнесе по допустимостта им и евентуално да разгледа подадените срещу тях жалби е съответният административен съд. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по подадените от Н. Х. А., В. Й. Ц., Г. Б. П., Е. П. Л., С. Й. С., С. Е. Л. и В. И. Ц. жалби срещу докладите от 23.07.2018 година и от 09.08.2018 година на Комисията назначена със заповед № РД-03-163/23.07.2018 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ София-град, с които е определен размера на средното годишно арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по землища на територията на област София град е Административен съд София-град, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане. Този извод остава непроменен от приложените по делото жалби на С. Е. Л. и В. Й. Ц. срещу заповед № РД-03-232/25.09.2018 година на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ София-град за одобряване на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Същите са с различен предмет от жалбите въз основа на които е образувано настоящето производство и са били приложени към него впоследствие по искане на подалите ги страни. Затова те е трябвало да бъдат администрирани по установения за това ред и да бъдат разгледани в отделно производство. Компетентен да предприеме действия по отделянето на тези две жалби в отделно производство обаче е съдът, който е компетентен да разгледа основното производство, в случая Административен съд София-град. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,