Определение № 308 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х., З. Н. Х. и Е. Н. Х., подадена чрез процесуалния им представител адв.К. К. от САК срещу въззивното решение № 7076/18.10.2019 г, по гр.дело № 10672/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав, с което е отменено решение от 2.8.2018 г, постановено по гр.дело № 27534/16 г по описа на СРС, ГО, 74 състав и са отхвърлени предявените от касаторите срещу К. Н. Т. искове по чл.45 ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди в размер на по 8 000 лв, изразяващи се в негативни емоции, настъпили в резултат на разпространените обидни съждения по отношение на техния баща-Н. Х., в интервю в предаването „Комбина“ по „Нова телевизия“ на 7.2.2016 г и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят разноски в размер на 2030 лв. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, противоречащо на материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба К. Н. Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалните му представители адв.К. и Н..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. Предявени са искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД. С обжалваното въззивно решение е прието, че в интервю, излъчено на 7.2.2016 г в предаването „Комбина“ по Нова телевизия ответникът К. Т. е казал следното „българите са невежи и жалки идиоти.Аз им дадох възможността българската литература да бъде нещо различно от Й. Р. и Н. Х., т.е. тия, които са правили свирки на Т. Ж..На коментар на интервюиращия „ще ви мразят, ако посягате на Х. и Р.“, ответникът е отговорил „Познавах се с Х. и с Р.-донякъде.Просто това бяха едни слуги на един режим, който аз не мога да понасям“.Прието е от събраните гласни доказателства, че ищците-наследници на Х. са изпитали болка и страдание от накърняване на доброто име на техния баща в обществото.Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от КРБ основното право на гражданите на свободно мнение и неговото разпространение, чрез слово е конституционно гарантирано, но то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.Когато те се накърняват, при упражняване на правото на изразяване на мнение, това поведение осъществява признаците на гражданския деликт.Същевременно разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяване на мнения, включително разпространяване на информация и идеи, без намесата на държавните власти.Пределите на тази свобода се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, а правото на свободно разпространение на информация не може да служи за нанасяне на обиди и клевети.При това положение съдът е приел, че изводът относно наличието на противоправно поведение при употреба или разпространение на слово следва да се основава на преценка за баланса между посочените две основни права- на защита на доброто име и на свободно изразяване на мнение.Прието е, че в разглеждания случай ответникът Т. дава оценка на творчеството на Н. Х. като го сравнява със своето творчество.Изказването е направено в контекста на цялата българска литература, като ответникът счита, своето творчество за по-значимо.Използвана е широка метафора, а не твърдение за факт, поради което не се изследва неговата истинност.Верността на мненията, които съдържат оценка не подлежи на доказване /делото Lingens v.Austria ж.№ 9815/82 г/.Прието е, че в практиката на ВКС също се възприема, че оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност.Без съмнение в настоящия случай дадената оценка е негативна и използваните изразни средства надхвърлят добрия тон и пряко засягат конкретно лице, но доколкото името на писателя Н. Х. е упоменато във връзка с оценка на неговата творческа дейност, а не за конкретен факт е обоснован извода, че деликтно поведение не е налице, т.е липсва противоправно поведение.В този контекст-относно творчеството на писателя, използването на по-груби изрази не е забранено от закона.Противоправно е използването им когато те целят умишлено и преднамерено да обидят личността, а не когато се използват като негативна оценка на творчеството на автора.Още повече, доколкото бащата на ищците е публична личност следва да се прояви по-голяма търпимост относно оценките за неговото творчество, защото към тези лица е оправдано да има по-голямо обществено внимание. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК се подържа основанието очевидна неправилност на въззивното решение, относно изводите на съда за липсата на противоправно поведение, при положение, че принципът за свободата на изразяване на мнението не може да води до нарушаване на друг принцип- засягане личното достойнство на едно лице, чрез нанасяне на обида. Подържат се и основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Необходима предпоставка ли е за ангажиране на гражданската отговорност за обезвреда на неимуществени вреди, предварителното установяване от наказателен съд на осъществяването на състава на престъплението „обида“ от страна на ответник в гражданското дело или е възможно гражданския съд да установи противопровност на деянието. 2.Представляват ли увреждане на доброто име и/или засягат ли достойнството на личността на праводателя на ищците употребените изрази „правил свирки на Т. Ж.“, „слуга на един режим“. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: По първия от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по делото не е стоял въпросът възможно ли е гражданският съд да установява противоправността на деянието, без да е налице влязло в сила присъда на наказателния съд.Въззивният съд е счел за допустимо установяването на противоправност на деянието от гражданския съд, но е счел конкретното деянието за непротивоправно. Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато по другия поставен въпрос, който следва да бъде преформулиран от съда, съобразно дадените му правомощия с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, а именно: за разликата между даването на мнения с оценъчен характер и обидата, който е решен в противоречие с представените от касатора съдебни актове, а именно: решение от 27.9.2013 г по гр.дело № 1747/13 г на ВКС, Трето ГО, решение № 261 от 2.11.2016 г по гр.дело № 1243/16 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 204 от 12.6.2015 г по гр.дело № 7046/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 253/13 г от 29.1.2014 г по гр.дело № 1251/12 г на ВКС, Трето ГО.В тези актове на ВКС е направено разграничение между обидата и оценъчните съждения извън този обсег. Касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 ГПК по посочения въпрос. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение