Определение № 2190 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Н. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Кривачка, против въззивно решение № 582 от 3 май 2023 г., постановено по в.гр.д. № 3581/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 263100 от 7 октомври 2022 г., постановено по гр.д. № 10114/2020 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо това по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предявен от Н. А. Р. и П. А. Т., е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а. № 38, том І, рег. № 159, н.д. № 32/2010 г. на нотариус Д. И. с рег. № 266 на НК, сключен между А. Н. Р. и Р. Н. М., и в тежест на касаторката са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд не обсъдил представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които установявали, че отношенията между ищците и баща им А. Р. са били дълбоко и непоправимо разстроени. През лятото на 2003 г. Н. Р. и П. Т. изгонили баща си от дома му, след което завели дело за поставянето му под пълно запрещение, но искът им бил отхвърлен. През 2007 г. А. Р. предявил иск за разваляне на дарението, което направил в полза на двете си деца, защото го изоставили напълно. Този иск бил уважен четири месеца преди смъртта на лицето. Касаторът твърди, че така описаните отношения между А. Р. и децата му били преюдициални за настоящия спор и като не ги е обсъдил, въззивният съд е стигнал до неправилни изводи. Освен това неправилно съдът приел, че настъпването на смъртта на прехвърлителя е било положително известно на сестра му Р. М., която не е имала намерение да изпълни поетите задължения за издръжка и гледане и затова договорът е нищожен поради липса на основание. Игнориран бил фактът, че именно поради тежкото състояние на А. Р. той е имал нужда от постоянни грижи и подкрепа, които собствените му деца не само са му отказали, а и са го изгонили от дома му. Именно поради това Р. сключил договора със сестра си. Съдът не отчел, че в последните седем години преди смъртта на прехвърлителя сестра му била основната подкрепа и опора в живота му, като той оставал в дома й и тя се грижела за него много преди сключването на договора и продължила грижите си след влошаването на състоянието му. Като неправилен се сочи изводът на съда, че близкото настъпване на смъртта на прехвърлителя, в рамките на два-три дни след подписване на договора, било положително известно на Р. М. и затова договорът бил нищожен поради липса на основание. Този извод не се обосновавал с доказателства, а само с предположения. И в двете приети по делото съдебномедицински експертизи се приемало, че точният ден на смъртта на Р. не би могъл да се посочи. В епикризата на болния било посочено, че се изписва в леко подобрено общо състояние и му се насрочвали контролни прегледи, следователно и лекуващият лекар не очаквал смъртта да настъпи толкова скоро след изписването. Не можело само поради проведения разговор между св. Е. Р. и нейна позната, работеща в болницата, косвено да се приеме, че сестрата на болния била уведомена от лекарите за предстоящата смърт на брат си. Необосновано съдът кредитирал свидетелските показания относно състоянието на болния, макар едната свидетелка да не си спомняла кога го е видяла за последно, а другият свидетел посочвал неопределено кога е ходил да го посети в болницата. Освен това превратно бил тълкуван като доказателство за тежкото състояние на Р. фактът, че той положил отпечатък от палец на пълномощното за сключване на конкретната сделка извън кантората на нотариуса. Не следвало от това да се правят генерални изводи за здравословното състояние и предстоящата смърт на прехвърлителя. Всички т.нар. от съда косвени доказателства относно знанието за предстоящата смърт на Р. се основавали на предположения на свидетели, които не били близки с лицето. Мотивите на съда, с които се обосновавал изводът за знание за предстоящата смърт на прехвърлителя, били противоречиви и съдържали взаимно изключващи се аргументи. Определянето на състоянието на Р. като терминално не се свързвало с конкретен срок, а с определен стадий от развитието на болестта, при който здравето на пациента не може да се възстанови, но може да се поддържа. Освен това неправилно било твърдението на съда, че с оглед на спора отношенията на прехвърлителя с децата му били ирелевантни, тъй като именно грубото отношение на децата към баща им го мотивирало да развали договора за дарение в тяхна полза, а след това да прехвърли имота на сестра си. Следвало да се отчете и че прехвърлянето на имота не могло да се осъществи преди 11.05.2010 г., когато влязло в сила решението за разваляне на сключения договор за дарение за същия имот. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Ответниците по касационната жалба Н. А. Р. и П. А. Т., чрез адв. Надежда В., в писмен отговор изразяват становище за нейната неоснователност. Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. четвърто ЗЗД. По делото не се спори, че с н.а. № 38 от 27.09.2010 г. А. Р., действащ чрез упълномощен представител – Т. Т. (дъщеря на ответницата) е прехвърлил половината от процесното жилище на Р. М. (също представлявана от Т. Т.) срещу задължението М. да поеме гледането и издръжката му за в бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Приобретателката е сестра на прехвърлителя, а ищците – негови деца. На 29.09.2010 г. прехвърлителят е починал. Вещото лице по първоначалната медицинска експертиза сочи, че А. Р. е бил в ІІІ към ІV стадий на злокачествено новообразувание на белия дроб, което е било открито през август 2010 г.; по това време той е бил в увредено общо състояние, с преценка, че не е подходящ за радикално лечение; в началото на септември 2010 г. той е бил с интоксикиран вид, със затруднено и учестено дишане, силно отслабено до липсващо в дясно и сухи свиркащи хрипове в ляво, като е изписан на 15.09.2010 г. с леко подобрение. Въпреки увреденото състояние и нелечимото заболяване, вещото лице е посочило, че е трудно да се прогнозира смъртта на пациента; болният е бил в терминален стадий, като при специален режим (кислород, химиотерапия) е съществувала възможност за удължаване на живота в кратък срок. От допълнителната медицинска експертиза се установява, че пациентът е бил с комплексна полиорганна патология с авансирал разпаднат централен плоскоклетъчен белодробен карцином с метастази, усложнен с хидропневмоторакс и бронхопулмонална фистула, както и други хронични проблеми; здравословното състояние на лицето се влошило през пролетта на 2010 г.; в много тежко състояние – без сили да говори, да се движи, е бил приет в болница през август, където било решено, че е рисково да се прави оперативно отстраняване на десния бял дроб; в началото на септември пациентът отново е бил приет в болница с посиняване на лигавиците на устните, с отслабено до липсващо дишане; при рентген е бил установен карцином в дясно с пневмоторакс; не са установени данни за консултация с онколог, нито имало информация за състоянието му след изписване на 15.09.2010 г. до смъртта на 29.09.2010 г., в дните преди и към смъртта му. Вещото лице уточнява, че по правило при изписване от стационар на такъв сериозно увреден болен с напреднал белодробен карцином подробно се разяснява на близките за възможен риск от фатален край. Експертът е посочил, че макар пациентът да е в терминален стадий с нелечимо заболяване, не можел да се прогнозира със сигурност точния ден, в който ще настъпи смъртта, но тя е можела да настъпи всеки момент и внезапно. За състоянието на болния са събрани свидетелски показания. Св. Ж. Р., племенник на ответницата, сочи, че в края на лятото и началото на есента на 2010 г. научил от ищците, че А. е много зле и живее при леля им Р.; свидетелят отишъл да го види, болният бил на легло, не му отговорил на въпроса как е, бил безпомощен, не го познал, а след десет дена починал. Св. Е. Р., съпруга на Ж. Р., сочи, че А. идвал преди години в Б. с внучето си и отсядал при роднини; свидетелката работела в лаборатория и нейна позната лекарка от болницата я уведомила, че Р. е в отделението й, като е посочила, че той е зле, не говори, да не се страхува, но е „пътник“. Св. В. Х.-П., съпруга на първи братовчед на починалия, сочи, че през 2003 г. А. бил изгонен от децата си и когато идвал в Б., преспивал в дома й; последно го видяла в средата на м. септември 2010 г., имал някакво неразположение, но не й изглеждал зле, правели планове да ходят на море; не знаела, че е бил в болница и че му е правена операция на белия дроб; А. смятал да препише половината от това, което му е останало, на сестра му; отношенията с децата му били ужасни. Св. В. Д. сочи, че последните месеци от живота си А. живял в дома на Р.; той бил доста болен, последните месеци свидетелят го виждал два пъти, не бил добре, но се държал; последната им среща била няколко дни преди да почине, когато седнали да се почерпят по една бира за кратко и после А. отишъл да си легне; А. бил изморен и болнав, свидетелят не знае той да е бил в болница и да е бил опериран. От правна страна съдът разяснява, че при подписан алеаторен договор за издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив, настъпилата кратко време след сключване на договора негова смърт не означава, че сделката е без основание. Само тогава, когато смъртта настъпи твърде скоро след датата на договора и нейното настъпване е било положително известно на приобретателя, договорът би могъл да се признае за нищожен като такъв без насрещно основание, тъй като при известна за приобретателя прогноза за близка смърт той знае или може да знае, че няма да престира нищо срещу получения имот. Изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Въззивният съд счита, че в случая ответницата е била запозната с тежестта на болестта и реалното очакване за скорошна кончина на брат й, като се основава на заключенията на двете вещи лица, които сочели, че макар точният ден на смъртта да не може да се прогнозира, пациентът се е намирал в терминален стадий и смъртта е можела да настъпи във всеки момент и само специализирана терапия е могла да удължи живота му за кратко времето преди леталния изход, а няма данни такава да е прилагана. Взето е предвид, че св. Е. Р. е получила сведение за близкия летален изход от своя позната, работеща в болницата и е намерено, че при това положение логично и житейски обосновано било ответницата също да е била осведомена от лекарите при изписването, че състоянието на брат й е тежко и се свързва с предстоящ злополучен изход. Освен това в писмения отговор самата ответница е заявила, че по време на упълномощаването и при сключването на нотариалния акт тя е била наясно, че с оглед напредналата възраст и заболяването на брат й има опасност той да не живее много дълго. Според съдебния състав неминуемо състоянието на Р. е било ценено като терминално и от лекуващите го лекари. Фактът, че с оглед тежестта на общия статус на болния не е предприето лечение поради съществуващ риск, също бил красноречив аргумент, че състоянието му е било крайно влошено и възможностите и очакванията за съхранение на жизнеността – нереалистични. От показанията на св. Д. и П. се изяснявало, че състоянието на болния не било добро, а единствено тяхна лична интерпретация било, че А. се държал и имал само неразположение. Като кореспондиращи на заключението на медицинските експертизи са възприети показанията на св. Р., че А. бил безпомощен, на легло и не разпознавал посетители. Допълнителен аргумент за тежкото състояние на болния съдът извежда от факта, че пълномощното за сключване на процесната сделка е „подписано“ с отпечатък от палец, като нотариусът е отбелязал, че това е сторено поради заболяване на лицето и извън кантората. Съдът взема предвид, че през август 2010 г. е станало ясно, че Р. страда от тежка форма на онкологично заболяване в напреднал стадий, и още към тези предходни моменти договорът за издръжка и гледане е можел да бъде сключен, но няма данни тогава да са били предприети такива действия. При тези изводи и като съобразява, че само два дни след сключването на нотариалния акт прехвърлителят е починал, въззивният състав приема, че договорът за издръжка и гледане е лишен от кауза. При тези данни касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обусловилия изхода на спора въпрос, конкретизиран от настоящия съдебен състав съобразно правомощията му, дадени с т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС: знанието на приобретателя за тежко увредено здравословно състояние в терминален стадий на прехвърлителя следва ли да се приравни на знание, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи в кратко време след сключването на договора. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 240,16 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,