Определение № 2694 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 654/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5047/20.12.2024г., подадена от „Спартак спед“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. М. М., чрез процесуалния представител адвокат Ц. И. от АК- Т. и касационна жалба с вх. № 4/02.01.2025г., подадена от „Формула 2“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя К. Б. Б. чрез процесуалния представител адвокат И. Ч. от АК- Б., срещу решение № 150/19.11.2024г. по в. гр. д. № 184/2024г. на Търговишкия окръжен съд.

„Спартак спед“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 298 от 21.06.2024г. по гр.д. № 3/2024г. на Търговишкия районен съд, е уважен предявеният от „Формула 2“ срещу касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане но ответника да заплати на ищеца сумата от 23 660 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на собствените му 4 бр. ППС, а именно - 1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” с ДК [рег.номер на МПС] [№] рама: №, № двигател: [банкова сметка]; 2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№], № двигател: [банкова сметка]; 3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№].; 4.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№], за периода от 01.09.2023г. до 30.11.2023г.

„Формула 2“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която като е частично отменено и частично потвърдено първоинстанционното решение № 298 от 21.06.2024г. по гр.д. № 3/2024г. на Търговишкия районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу„Спартак спед“ ЕООД ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за установяване правото му на собственост на влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№], № двигател: [банкова сметка] и за предаване владението върху процесното МПС.

В касационната жалба на „Спартак спед“ ЕООД се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Може ли да се приеме за изправна страна по договор продавач, който при търговска сделка, не е издал фактура;

2.След, като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД;

3.След като има сключено облигационно правоотношение, допустим ли е иск по чл. 59 ЗЗД.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Формула 2“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. Ч., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му от „Спартак спед“ ЕООД, част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В касационната жалба на „Формула 2“ ЕООД се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна в обжалваната му част.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Може ли въззивният съд да се произнася по законосъобразността на първоинстанционно съдебно решение и в необжалваната му част и допустимо ли е изобщо той да го коментира, след като в тази си част решението е влязло в сила;

2.Нарушава ли се правото на защита на ищеца и постановено ли е при съществено процесуално нарушение съдебно решение, с което въззивният съд по жалба на ищеца е отменил онази част на първоинстанционното съдебно решение, която не е обжалвана от никоя от двете страни. По въпросите се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 162/13.07.2016г. по г.д. № 67/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 454/22.10.2010 г. по г.д. № 765/2010г. на ВКС, II г.о.

3. В случай, че спорното право бъде прехвърлено в хода на процеса, задължен ли е съдът да се произнесе спрямо приобретателя или следва да се произнесе спрямо първоначалните страни; Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в р ешение № 125/26.11.2009г. по т.д. № 306/2009г. на ВКС, I т.о., решение № 807/01.12.2010г. по гр.д. № 1081/2009г. на ВКС, I г.о. и т. 9 на Тълкувателно решение № 1/01.04.2001г.

4. Влошава ли се положението на жалбоподателя по смисъла на чл.271, ал.1, предл.2 ГПК в случай, че въззивният съд е отменил първоинстанционното съдебно решение в частта, установяваща право на собственост в полза на жалбоподателя, без да е била депозирана въззивна жалба от насрещната страна. По въпроса се сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС, обективирана в р ешение № 163/09.06.2011г. по гр.д. № 1191/2010г. на ВКС, II г.о. и решение № 82/09.08.2013г. по т.д. № 848/2012г. на ВКС, I т.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба на „Формула 2“ ЕООД - „Спартак спед“ ЕООД, не е подал писмен отговор.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от „Формула 2” ЕООД срещу „Спартак спед“ ЕООД иск за собственост на влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК [рег.номер на МПС] и още три МПС, по отношение на които исковете са били оттеглени, както и осъдителен иск за сумата от 23 660 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните МПС за периода от месец септември до месец ноември 2023г.

Въззивният съд е установил, че ищецът „Формула 2” ЕООД [населено място] при предявяването на исковете е бил собственик на МПС „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№], № двигател: [№]; влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№], № двигател: [банкова сметка]; полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№]; и полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК [рег.номер на МПС] № рама: [№]. Констатирано е, че на 01.06.2023г. между „Формула 2” ЕООД като продавач и „Спартак спед“ ЕООД като купувач е сключен предварителен договор за покупко–продажба на тези МПС. Със сключването на договора МПС-та са били предадени на купувача по него, като влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК [рег.номер на МПС] е бил в държане на ответника и към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Страните по договора не са договорили срок, в който да се извърши плащането на договорената обща цена, а единство са посочили, че при изплащане се издава фактура, а окончателният договор ще бъде сключен след изплащане на дължимите суми. Посочено е, че МПС-та са били отдадени под наем на друг търговец, чийто собственик е собственика на капитала на ответното дружество.

Взето е предвид, че с писмено изявление от 09.07.2023г. ищецът „Формула 2” ЕООД е заявил на ответника „Спартак спед“ ЕООД, че поради неплащане на цената по договора, счита същия за развален, като му дава 3- дневен срок да върне вещите предмет на договора. Това изявление е получено от представител на ответника на 12.07.2023г. С приемо-предавателен протокол от 01.09.2023г. ответникът е върнал на ищеца 2 МПС, които са били предмет на договора. Едно от МПС е било прехвърлено на ответника на 27.09.2023г., а именно влекач с ДК [рег.номер на МПС]. Посочено е, че след предявяването на иска ответникът е върнал на ищеца три от МПС, предмет на предварителния договора, а четвъртото - влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК № А 3500 с договор от 14.03.2024г. ищецът - „Формула 2” ЕООД е продал на трето лице - „ДИНАМИК БС ГРУП“ ООД.

Посочено е, че за определяне размера на претенцията по чл. 59 ЗЗД е приета по делото икономическа експертиза, която е установила, че общо за 4 бр. посочени МПС средният пазарен наем за 3-месечния период от 01.09.23г. до 30.11.2023г. е в размер на 23 660 лв.

Съдът е приел от правна страна, че за да е валиден един предварителен договор, то следва да е сключен в изискуемата от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма, да съдържа уговорки относно съществените условия за окончателния договор ( чл. 19, ал. 2 ЗЗД ) и да има характера на предварителен договор, т.е. да съдържа клауза за сключване на окончателен договор. Цената е съществен елемент на договора за покупко-продажба, но плащането не е елемент от фактическия състав по сключването на договора за покупко-продажба. Посочено е, че договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. За да бъде сключен, страните следва да постигнат съгласие относно съществените елементи от съдържанието на сделката, които са вещта (или вещите), обект на продажбата, и уговорената цена. С постигането на съгласие между страните по тези въпроси договорът се счита сключен, и възниква задължението на купувача да заплати уговорената цена. Когато се касае за търговска продажба, по силата на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, задължението на купувача да плати цената възниква при предаването на стоката или на документите, които му дават правото да я получи, освен ако е било уговорено друго. Прието е, че в конкретния случай друга уговорка между страните няма, поради което цената на вещите е следвало да се заплати от купувача веднага и при издаване на съответните фактури, да се прехвърли собствеността, чрез сключване на окончателния такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 321 ТЗ обаче продавачът е задължен да издаде фактура за продажбата, ако купувачът е поискал това. Прието е, че срокът за плащане не е съществен елемент, доколкото може да бъде определен и в последствие, след сключване на договора. Прието е, че между страните е имало валиден предварителен договор, по който продавачът е предал вещите в момента на сключването му, но плащане от страна на купувача не е реализирано, поради което същият е неизправна страна по договора. Продавачът е упражнил правото си с писмено заявление да развали договора. Посочено е, че развалянето на двустранен договор съгласно правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след изпращане на покана, в която да се съдържа изрично волеизявление, че след изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита за развален. Взето е предвид, че в отправеното от ищеца изявление, че ще счита договора за развален, срок за изпълнение на длъжника не е даден. Даден е тридневен срок, за връщане на вещите по вече разваления договор. В същото време в самия договор страните са изразили воля, той да бъде прекратен, при неизпълнение на някоя от страните, с едномесечно предизвестие. Тълкувайки волята и поведението на страните, съдът е приел, че с получаването на предизвестието ответникът се е съгласил с желанието на ищеца договорът да бъде прекратен, поради което именно в рамките на един месец е върнал с протокол част от вещите по договора.

Прието е, че по делото е установено, че към момента на предявяването на исковете, влекач марка „Скания”, модел „Р 450” с ДК [рег.номер на МПС], който е бил предмет на, сключения предварителен договор е бил собствен на ищеца, но е бил в държане на ответника, като последният към онзи момент вече не е имал основание да държи вещта. Посочено е, че в хода на процеса тази вещ е била продадена на трето лице- „ДИНАМИК БС ГРУП“ ООД, който факт е съобразен от въззивния съд по реда на чл. 235 ГПК, с оглед че третото лице не е привлечено за участие по правилата на чл. 226 ГПК, но съгласно ал. 3 решението представлява пресъдено нещо и по отношение на него, поради което ревандикационният иск е отхвърлен.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е прието, че всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Посочено е, че предпоставките за уважаване на предявения иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с друга правна възможност за защита. Прието е, че претенцията на ищеца е по чл. 59 ЗЗД, доколкото не се претендира връщане на нещо (пари, вещи) по прекратения договор, а е обусловена с твърдението, че ответникът е ползвал негови вещи без да има основание за това и по този начин се е обогатил, спестявайки си разходи за наем на тези вещи. За доказано е прието, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си вещи, след едностранното прекратяване на предварителния договор. Изложени са мотиви, че когато ответникът ползва веща без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същата вещ, като обедняването на собственика е в същия размер - пазарния наем, който последният би получил за спорния период. Посочено е, че съгласно заключението по назначената експертиза, за претендирания период 01.09.23г. до 30.11.2023г. размерът на обезщетението възлиза на 23 660 лв., в който размер е уважен и предявеният осъдителен иск като основателен и доказан.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По поставените от касатора „Спартак Спед“ ЕООД правни въпроси тези предпоставки не са налице.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен от касатора „Спартак Спед“ ЕООД правен въпрос, тъй като по него въззивният съд не се е произнасял. Още повече като бъде взето предвид, че претенцията по чл. 59 ЗЗД обхваща период, следващ датата на разваляне на предварителния договор, т.е. следващ датата на прекратяване на действието на облигационната връзка.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по останалите, поставени от касатора „Спартак Спед“ ЕООД правни въпроси, тъй като, както вече беше отбелязано, обезщетението се претендира за период, следващ прекратяването на облигационното правоотношение между страните и в този смисъл обстоятелството дали претендиращата го страна е била изправна по време на действието на договора е ирелевантно. Ако се приеме, че касаторът поставя въпроса, поддържайки тезата, че предварителният договор все още не е прекратен, то следва да се отбележи, че в съответствие с трайно установената практика на ВКС, тълкувайки изявленията и действията на страните според установеното от събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че предварителният договор е прекратен предвид писмените изявления на касатора-ищец и извършените действия по предаване на част от МПС от касатора-ответник. При това касаторът-ответник не навежда доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че предварителният договор е прекратен, както и досежно начина, по който тези изводи са били формирани.

По касационната жалба на „Формула 2“ ЕООД:

По доводите за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на „Спартак спед“ ЕООД, че движимата вещ-МПС влекач, марка „Скания“, модел „Р 450“ с ДН № А 3500 е собственост на „Формула 2“ ЕООД, следва да бъде взето предвид следното:

С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният по реда на чл. 108 ЗС от „Формула 2“ ЕООД иск е уважен в установителната, но отхвърлен в осъдителната си част. Въззивна жалба срещу това решение е подадена само от „Формула 2“ ЕООД с искане по този иск решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че „Динамик БС груп“ ЕООД е собственик на процесния влекач и ответникът бъде осъден да предаде владението. Така формулираният петитум е обоснован с довода, че процесният влекач е продаден в хода на производството пред първоинстанционния съд с договор за покупко-продажба от 14.03.2024г., поради което на основание чл. 226, ал. 1 ГПК „Формула 2“ ЕООД запазва качеството си на ищец по делото, но вече в качеството си на процесуален субстиуент на купувача и произнасянето на съда следва да бъде в полза на новия собственик. С разпореждане №201 от 15.08.2024г. въззивният съд е определил двуседмичен срок на въззивника да уточни дали обжалва решението и в частта, с която е признат за собственик на влекача, като с молба вх.№3336 от 02.09.2024г. процесуалният представител на дружеството е уточнил, че представляваното от него дружество не обжалва първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен в установителната му част.

При тези данни следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от „Формула 2“ ЕООД ревадникационен иск е бил уважен в установителната му част, искът и в тази част е отхвърлен, с цел проверка на неговата допустимост.

Предвид съображенията, поради които въззивният съд е приел предявения по реда на чл. 108 ЗС иск за неоснователен и в осъдителната му част, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос в случай, че спорното право бъде прехвърлено в хода на процеса, задължен ли е съдът да се произнесе спрямо приобретателя или следва да се произнесе спрямо първоначалните страни. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото в изложението решение №807 от 01.12.2010г. по гр.д.№1081/2009г. на І г.о. на ВКС.

Предвид недопускането до касационно обжалване на въззивното решение по подадената от „Спартак спед“ ЕООД касационна жалба, в полза на „Формула 2“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 800 лв., представляваща част от направените в производството пред ВКС разноски.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение