Определение № 50414 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 732/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 508430 от 19.10.2022 г., подадена от адв. В. С., пълномощник на Н. Д. Р., за допълване на постановеното по делото определение № 50744 от 19.10.2022 г. с присъждане на разноски. По молбата е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, подаден чрез прокурор С., в който се прави възражение за прекомерност на претендираното от Н. Д. Р. адвокатско възнаграждение, с твърдения, че правната защита на молителя пред ВКС се изразява само в подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание, като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата на Н. Д. Р. е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение № 50744 от 19.10.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 55/13.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3041/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 265470/18.08.2021 г. по гр. д. № 6335/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2б ЗОДОВ да заплати на Н. Д. Р. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото му на разглеждане в разумен срок на висящо наказателно производство по ЗМ № 4257/2003 г., пр. пр. № 53554/2003 г. по описа на СРП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, прекратено с постановление от 19.06.2019 г. на СРП, влязло в сила на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 02.12.2019 г. до окончателното плащане. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Молителят е претендирал присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., като с отговора на касационната жалба е представил договор за правна помощ от 21.02.2022 г., в който е отразено, че сумата е платена изцяло в брой на същата дата. Предвид своевременно направеното пред настоящата инстанция с отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а защитата на ответната страна по касационната жалба по делото се изразява в изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание адвокатското възнаграждение на молителя следва да се намали до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, при съобразяване разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, а именно до сумата 757,50 лв., равняваща се на ѕ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4. Предвид изложеното, определението следва да се допълни като на Н. Д. Р. се присъдят сторените разноски за настоящото производство – сумата от 757,50 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение