Определение № 333 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 175/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Х. М. чрез пълномощник адв. В. К. от гр. В. срещу определение №10009 от 01.12.2008г по ч. гр.дело № 1195/2008г на Пловдовски апелативен съд ,с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 23.06.2008 за прекратяване на по гр.д. 1465/2008г на Пловдивски окръжен съд и връщане на исковата молба в една част, като недопустима, предвид липсата на правен интерес от иска. В изложението за обосновка по допускането на касационно обжалване се посочва ,че съдилищата се разрешили неправилно съществения процесуален въпрос за интереса от иска в противоречие с пректиката на Върховния касационен съд по чл. 124 ал.1 от ГПК (чл. 97 ал.1 от ГПК отм) Вместо да съобразят обсотятелствата и основанието на иска, съдилищата са изхождали от теоретични съображения относно средствата за защита. Частната жалбоподателка по същество излага оплакването ,че постановеният съдебен акт е неправилен в нарушение на процесуалните правила. Съображения за наличие на правен интерес от иска са развити в жалбата. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване, предвид наличието на съществен процесуалноправен въпрос ,решен в противоречие с трайната практика на Върховен касационен съд при преценката на правния интерес, основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е споделил съображението ,че ищцата няма правен интерес да установява друго, освен право на собственост по отношение на недвижимия имот,предмет на процесната прехвърлителна сделка. А установителен иск за това право в случая ще е недопустим, тъй като имотът не е в нейно владение и средство за защита е осъдителния иск. Определението е неправилно, в случая не е бил предявен установителен иск за собственост. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че ищцата Д претендира да установи не произтичащо от легитимацията по нотариалния акт вещно право, а да разкрие,при това в отношенията си с ответниците, действителното свое персоналното участие като страна – купувач по тази сделка. Неправилно установителния иск за разкриване на един вид симулация е отъждествен с установителен иск за вещно право на собственост, като за недопустимостта на последния е разсъждавано, че липсва правен интерес от него при възможност за предяваване на осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. При изследване на процесуалните предпоставки за допустимост на иска неправилно е формиран извод ,че пътят за защита не е избрания от ищцата и така за недопустим е приет иск, който не е предявен. Без да съобразява естеството на търсената за всеки конкретен случай искова защита, въззивният съд е изхождал от общи положения. Предвид горното определението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения,на основание чл. 278 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.