Определение № 3377 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2295/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 70587 от 26.05.2026 г., подадена от името на М. Б. М. чрез адв.М. Д., срещу определение № 9598 от 30.04.2026 г. по ч. гр. д. № 12089/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 39033 от 18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 42646/2025 г. на Софийския районен съд за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на производството по делото като недопустимо. В частната жалба се поддържа, че определението неправилно. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При преценка допустимостта на образуваното частно касационно производство настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от М. Б. М. срещу етажната собственост в сграда, находяща се в [населено място], [улица], с искане да бъде прогласена нищожността на решение, взето от общото събрание на етажните собственици от 09.07.2025 г., което засягало правата на ищеца. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, въззивният съд възприел извода за липса на правен интерес за ищеца, който е трето за етажната собственост лице и не е обвързан от взетото от общото събрание решение. При изложеното, настоящият състав на първо гражданско отделение на ВКС намира частната жалба за недопустима поради следното: Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал.3, т.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС. Следователно и определението, с което е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба против това определение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Без значение за този извод са доводите на ищеца за нищожност на взетото от общото събрание решение. По въпросите относно правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и неприложимостта спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е налице константна практика на ВКС, съгласно която искът за отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС, независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол /в този смисъл - решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.; определение № 70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, I г. о.; Определение № 6 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2021 г., II г. о., и др./ Частният жалбоподател се позовава на определение № 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о. То е постановено по чл. 274, ал.2 ГПК, т.е. не е по частна касационна жалба и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК. Освен това изводите в това определение за характера на иска за нищожност на решение на ОС на етажната собственост са изолирани и са отречени от последователно поддържаната практика за приложимост на чл.40 ЗУЕС към такъв иск. Обжалваното определение е окончателно (независимо че в него неправилно е посочено обратното), а подадената срещу него частна жалба не подлежи на разглеждане по същество. Частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение