Определение № 265 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 513/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба, с вх. № 260215/01.02.2023г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, подадена от „Пътстрой“ ООД, чрез Еднолично адвокатско дружество „Б.“, представлявано от управителя адв.М. Т. – Б..В нея е обективирано искане за отмяна на определение № 572/01.11.2022г. по т. д. № 2246/2022г. на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решение № 260006/09.08.2022г. по възз.т.д.№ 150/2018г. на Апелативен съд - Пловдив. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради лишаването му от право да участва по делото вследствие на грубо нарушаване на императивни процесуални правила, изразяващо се в недаване на указания по чл.285, ал.1, вр. с чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. В подадения чрез адв.Й. Ш. в срок писмен отговор ответникът „КТБ“ АД/н/, представляван от синдиците А. Д. и К. М., излага доводи за недопустимост на молбата, предвид на това, че определението, чиято отмяна се иска, не се ползва със сила на пресъдено нещо, евентуално поддържа, че същата е неоснователна. Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който е неподлежащ на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционно, извънредно производство за контрол, което не е приложимо към всички актове на съдилищата.В приложното му поле са само определена категория съдебни актове: решенията, ползващи се със силата на пресъдено нещо (т.1 и т.2 на ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г.) и определенията за прекратяване на производството, поради отказ от иска (т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). Характеристиката на определенията по чл.288 ГПК е разяснена с ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. и ТР № 2 от 28.09.2011г. по тълк.д.№ 2/2010г. на ОСГТК на ВКС.В тях е прието, че с определенията по чл.288 ГПК съставът на касационния съд не се произнася по същество на касационната жалба; Въпросите, които стоят на разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните; Във фазата на допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито нито тълкувателна, нито решаваща, а е специфична правораздавателна дейност; Проверката за наличие основанията по чл.280, ал.1 ГПК има самостоятелно значение – резултатите от нея предопределят по-нататъшния ход на касационното производство, но не влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение; Становището на отделния тричленен състав относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне, изразено в определение по чл.288 ГПК, ….не е в състояние да разреши по окончателен, обвързващ страните начин този въпрос. Като постановено в производство по чл.288 ГПК, определението, чиято отмяна се иска, не е нито в кръга на посочените в т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/77г., нито е от категорията на посочените в т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС прекратителни определения, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Ето защо, молбата, по която е образувано настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото на молителя не се дължат разноски. Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като не е доказал извършването на разноски за подаване на отговор на молбата. Мотивиран от това, съставът на I т.о.