Определение № 203 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрисконсулт В. И. срещу решение № 265119 от 28.07.2021 г. по въззивно гр. дело № 7971/2020 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 72528 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 20970/2019 г. на Софийски районен съд. В мотивите си към обжалваното решение съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Ц. М. (Р.) не дължи на въззивника обща сума в размер на 7 062.95 лв. поради изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, за която е издаден изпълнителен лист от 09.06.2009 г. Образуваното въз основа на него изпълнително дело № 10109/2009 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба към Софийски районен съд било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а изпълнителният лист върнат на взискателя. Съдебният състав е отчел наличието на противоречива съдебна практика, във връзка с която е образувано ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, относно действието на даденото тълкуване с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възприел е, че в случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от 26.10.2011 г. след неуспеха на последното поискано изпълнително действие и е изтекъл на 28.10.2013 г., поради което и към момента на постановяване на цитираното тълкувателно решение не е било налице висящо изпълнително производство. С оглед на това и доколкото приема, че за вземанията е приложима кратката 3-годишна погасителна давност, е формиран извод, че към момента на образуване на новото изпълнително дело на 24.04.2018 г. вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност, а наложеният на 07.02.2018 г. запор на трудово възнаграждение представлява невалидно изпълнително действие, което не е годно да прекъсне течението ѝ. В изложението към касационната жалба, като съществен материалноправен въпрос за решаващите изводи на съда се изтъква въпросът: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Твърди се наличие на основанията за допускане на касационното обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е подчертано, че същият намира противоречиво разрешение в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно съгласно чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано за преодоляване на установената противоречива практика по гореизложения правен въпрос, обусловил оспорваните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.