Определение № 935 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3965/2013 г.
ВКСI търговско отделение30.12.2013 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2139/12.07.13г., постановено по ч.гр.д.№ 2047/13г. от Пловдивския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Х. Б., [населено място] срещу определение № 2139/12.07.13г., постановено по ч.гр.д.№ 2047/13г., с което Пловдивският окръжен съд е потвърдил определение от 01.04.13г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 19658/12г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е прекратено законосъобразно при наличието на условията по чл.238, ал.2 ГПК – ищецът не се е явил, не е взел становище по представения писмен отговор и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Изложени са съображения, че дори пълномощникът на ищеца му да е бил възпрепятстван да се яви, както същият е твърдял, то останалите предпоставки за прекратяване на делото са били налице. Частният жалбоподател въвежда по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса доколко непредвидените обстоятелства от извънреден характер представляват основание за отмяна определението по чл.238, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос би имал значение, ако това бе единственият мотив на въззивния съд да потвърди прекратителното определение на районния съд. В случая е констатирано, че ищецът по иска не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие. Възпрепятстването на пълномощника на ищеца поради явяването на друго дело и квалифицирането им като обстоятелства от извънреден характер не представляват правни въпроси, които са обусловили решаващите изводи на съда. От друга страна, по въпроса за ангажираността на пълномощника на страната по друго дело и връзката му с невъзможност да се извършат определени процесуални действия поради непреодолими препятствия, съществува съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд