Определение № 365 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2708/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕКО ТИТАН“ ЕООД срещу решение № 1552/25.06.2019 г. по в. т. д. № 458/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4700/18.10.2018 г., постановено по т. д. № 75/2017 г. на Окръжен съд Благоевград, за отхвърляне на предявения от касатора срещу община Белица иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер над 7 381, 14 лв. до 78 502 лв. – възнаграждение по договор № 1/02.01.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на паркове, зелени площи и озеленяване, зимно поддържане и снегопочистване на територията на община Белица. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с константна съдебна практика, както и че същото е очевидно неправилно. Ответникът по касация община Белица оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за отсъствие на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ДЗЗД „Еко Мусала Консорциум“ и община Белица е сключен валиден договор за възлагане на обществена поръчка с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на паркове, зелени площи и озеленяване, зимно поддържане и снегопочистване на територията на община Белица. Установил е наличие на материалноправна легитимация както за ищеца /като участник в ДЗЗД „Еко Мусала Консорциум“/, така и за ответника по делото, предвид постигнатите договорки за предоставяне на сочената в исковата молба услуга срещу заплащане и действието им във времето. След анализ на доказателствения материал апелативният съд е достигнал до извод, че твърденията на ищеца да е извършил работа в претендирания обем не се подкрепя от приобщените гласни и писмени доказателства. Представените с исковата молба фактури не са осчетоводени от община Белица, поради което според въззивния съд не може да се приеме да е налице признание за дължимостта на посочените в тях суми. Депозираните едностранно подписани от ищцовото дружество протоколи и съставени пътни листи също не установяват извършването на възложената по договора работа в претендирания от ищеца /касатор в настоящото производство/ обем. При тези съображения апелативният съд е достигнал до изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявената претенция в размер над 7 381, 14 лв. до 78 502 лв. и е потвърдил решението в обжалваната част. Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани от жалбоподателя. Решението на Апелативен съд София не е очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случай, че касаторът не постави такъв въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд няма правомощието да го изведе от посочените в касационната жалба доводи, а само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира. Следователно, непосочването от касатора на значимия за спора правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантен материално-правен или процесуално-правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му да е решен в противоречие с практика на ВКС. Изложените в във въззивната жалба оплаквания за несъответствие изводите на първоинстанционния съд и събраните по делото доказателства са преповторени и в касационната жалба, но те касаят проверка правилността на постановения съдебен акт и не представляват основания за допускане до касационен контрол, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК. В тази фаза на преценка подлежат само правните изводи на съда, изведени в обжалвания акт. При липса на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно са явява обсъждането на допълнителния такъв по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че ирелевантна за прилагане на въпросния критерий е практика на апелативните и арбитражни съдилища, изводимо както от законовата регламентация, така и с оглед разрешението, дадено с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. и т. 1 от ТР № 2/28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София. При направено искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника по касация разноски, за които са представени доказателства. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС