Определение № 1327 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 418/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 295 от 25.10.2022 г. по в. т. д. № 380/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 01.04.2022 г., постановено по т. д. № 78/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С последното са отхвърлени предявените от „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД срещу „Добруджански хляб“ АД, при участие на Национална агенция за приходите като трето лице – помагач на страната на ответника, обективно съединени искове по чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал. 1 ТЗ за присъждане на придобити с цесия вземания за цена на доставена ел. енергия, фактурирани от цедента „Аркадия сървис“ АД, съответно в размер на 54 246.49 лв. по фактура № 18122/31.07.2018 г., както и 13 577.78 лв. - обезщетение за забавено плащане по тази фактура; и в размер на 46 903.40 лв. - по фактура № 18700/30.09.2018 г., както и 10 945 лв. - обезщетение за забава по същата фактура. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил всички доводи и възражения във въззивната жалба, и по-конкретно относно относителната недействителност на сделките с имущество, предмет на особен залог; липсата на решение, с което процесните договори за цесия да са обявени за недействителни; невъзможността трето за особения залог лице да черпи права от него и относно момента, към който се определя кредиторът по договора за цесия, като според касатора това е моментът на уведомлението, а не датата на падежа на прехвърленото вземане. Оспорва се приетото от въззивната инстанция, че вземанията, предмет на двата договора за цесия, са предмет на особен залог на вземания, учреден в полза на „Инвестбанк“ АД, който залог ползва както заложния кредитор, така и трето лице – НАП. Допълнително се излага, че дори да се приеме, че процесните вземания са предмет на особен залог, това не изключва основателността на исковата претенция, доколкото за да се отрече правното действие на двата договора за цесия, съответно – че особеният залог им е противопоставим, следва същите да са обявени за относително недействителни в отношенията между заложния кредитор „Инвестбанк“ АД, длъжника „Добруджански хляб“ АД и ищеца, което в настоящия случай не е сторено. По изложените и други подробно развити съображения за нарушения на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт се моли за неговата отмяна и за уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а именно: 1. Длъжен ли е въззивният сьд да обсьди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?; 2. При договор за цесия към кой момент настъпва транслативният ефект на договора за цесионера и цедента, и съответно за длъжника и третите лица, и към кой момент се определя кой е кредитор на прехвърленото вземане?; 3. Към кой момент се определя за длъжника кой е титуляр и кредитор на вземане, прехвърлено с договор за цесия – датата на получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД или от падежа на цедираното вземане?; 4. Може ли по дело между новия кредитор и длъжника, от последния да се релевира относителна недействителност на договор за цесия с вземане, предмет на договор за особен залог на вземане по ЗОЗ, и да се освободи от плащане към новия кредитор, без същата да е обявена с влязло в сила съдебно решение? и 5. При прехвърлянето на вземане, предмет на договор за особен залог на вземане по ЗОЗ, плащането от длъжника към трето лице, различно от заложния кредитор, освобождава ли го от задължението му към цесионера (новия кредитор)? В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касaторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 7/27.12.1965 г., ППВС № 1/10.11.1985 г., решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 176 от 31.10.2017 г. по т. д. № 2299/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 72 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 3582/2015 г. на ВКС, III г. о. – по въпрос № 1, респ. – решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 2. По останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаторът се позовава на наличието на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Добруджански хляб“ АД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касационен контрол на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Национална агенция за приходите - трето лице - помагач на страната на ответника „Добруджански хляб“ АД, не е депозирала отговор в срока по чл. 287 ГПК. С подадена чрез процесуален пълномощник молба с вх. № 1311 от 23.01.2024 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Варненския апелативен съд е приел за безспорни следните установени по делото факти: С договор за продажба на ел. енергия, сключен на 09.08.2013 г., продавачът „Аркадия Сървис“ АД се е задължил да доставя активна енергия до три производствени обекта на купувача „Добруджански хляб“ АД за период до 30.06.2014 г., с опция за автоматично продължаване на срока на доставката за всяка следваща календарна година при липса на изявление за прекратяване, от която и да е от страните; Купувачът е поел задължение да заплаща по фиксирана цена консумирани ежемесечно заявени количества, доставени по обявен от купувача дневен график на планирано потребление и отчетени от доставчика в издавана до 5 -то число на следващ отчетния период месец, като срокът за банковото плащане е уговорен до 15 работни дни от фактурирането; С поредица от допълнителни споразумения страните са променяли клаузи от първоначалното си съглашение (добавени са още консуматори, увеличен е срокът за плащане до 45 дни, променен е моментът на ежегодното подновяване към 31.12. всяка календарна година, цената е актуализирана), като с последния шести анекс от 14.11.2017 г. с отложено действие от 01.01.2018 г. е фиксирана цена от 81 лв. без ДДС до 31.12.2018 г.; За доставени през отчетни периоди юли и септември 2018 г. количества по тази цена са издадени от доставчика две фактури с № 18122/31.07.2018 г. за 54 246.49 лв. с ДДС и с № 18700/30.09.2018 г. за 46 903.40 лв. с ДДС, които купувачът е приел, осчетоводил като свой производствен разход и отчел за ползване на данъчен кредит по ЗДДС; Купувачът е наредил плащания на тези фактурирани стойности, като първата фактура е изплатена за сметка на продавача „Аркадия Сървис“ АД на 17.09.2018 г. по банкова сметка, разкрита от назначен от негов кредитор по особен залог депозитар, а второто плащане било насочено на 28.12.2018 г. към ТД НАП София за погасяване на публични задължения на продавача „Аркадия Сървис“ АД; Преди тези преводи, купувачът е получил следните уведомления: с регистрирано от получателя „Добруджански хляб“ АД уведомление с вх. рег. № РД 09-54/31.07.2018 г. доставчикът, като цедент, уведомил съконрахента си, че е прехвърлил на цесионера „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД с договор от 26.07.2018 г. вземанията, които ще има за доставката за м. юли до размера, който ще бъде посочен в още неиздадената фактура, по аналогичен начин в търговските книги на купувача с вх. рег. № РД 09-91/11.10.2018 г., е регистрирано и второто уведомление за договорена в полза на същия цесионер с договор от 01.10.2018 г. цесия на вземания по вече издадени фактури за доставката за м. септември, ведно с лихви за забава, разноски, привилегии и обезпечения. Като безспорно по делото въззивният съд е посочил още вписването с № 2016072102202 в ЦРОЗ на сключен на 20.07.2016 г. между „Инвестбанк“ АД, като заложен кредитор, и „Аркадия Сървис“ АД, като залогодател, договор за особен залог върху вземания на доставчика, произтичащи от договори за продажби на електрическа енергия, индивидуализирани в приложение № 2 към заявлението за първоначална регистрация като настоящи и бъдещи вземания от клиенти, между които и „Добруджански хляб“ АД по договора от 09.08.2013 г., отбелязан с валидност до 31.12.2017 г.; Вписването от заложния кредитор на 08.08.2018 г. на заявление за пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество за събиране на обезпечен дълг от 419 645.57 лв., впоследствие увеличен с допълнителна регистрация на 21.08.2018 г. до 1 642 477.65 лв., като при тези регистрации кредиторът е обявил и назначения депозитар и сметката, открита за постъпленията на паричните плащания в полза на залогодателя, предназначени за погасяване на дълга му към кредитора; Съобщението за този нов начин на очаквано от платец на заложени вземания изпълнение е получено и регистрирано от купувача с вх. рег. № РД 09-89/29.08.2018 г., а банковият превод за цената по фактурата за м. юли е насочен към посочената сметка; Последвалите две уведомления от публичен изпълнител по образувано ИД №[ЕИК] от 30.07.2018 г. срещу „Аркадия Сървис“ АД, като първоначално по искане за предоставяне на информация от 07.11.2018 г. купувачът е декларирал все още неизплатена цена по втората фактура за м. септември, и така признатото задължение е било запорирано с постановление за налагане на обезпечителна мярка № С182225-022-0088461/15.11.2018 г. и изискано за плащане с разпореждане за изпълнение изх. № С182225-009-001449/15.11.2018 г.; като платец на запорираното вземане на „Аркадия Сървис“ АД, „Добруджански хляб“ АД е наредил плащането на втората фактура по посочената сметка на НАП. При тези приети за безспорни факти въззивният съд е формирал следните правни изводи: Първата сделка за прехвърляне на вземане има за предмет бъдещо субективно право (доколкото е сключена преди приключване на периода за доставката на ел. енергия за м. юли), а при договарянето на втората правото е възникнало при довършен фактически състав на престацията на доставчика, но не е индивидуализирано с размер. И в двата случая обаче хипотезата изключва прилагането на последиците на абсолютната недействителност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото, за да се отрече съществуването на предмета, следва да е налице обективна техническа или юридическа пречка за възникване на бъдещото вземане, а такива по делото не се установяват. Макар да не е недействително, договарянето на прехвърляне на бъдещ обект не поражда веднага легитимация на приобретателя като титуляр на правата. Подобно на възмездното прехвърляне на бъдещи вещи, което поражда облигационно действие веднага, цесията също може да обвърже договарящите се страни и за вземания, които ще възникнат в бъдеще (по арг. от чл. 100, ал. 1 ЗЗД), но за да настъпи прехвърлителният ефект на сделката, е необходимо обособяването на самостоятелното месечно плащане по установения в договора за доставката ред, т. е. – с издаването на съответна месечна фактура от доставчика. Затова и рефлексното действие на цесията по отношение на длъжника не може да се породи преди бъдещият дълг да се обособи окончателно и да се консолидира с фактурирането. В този случай съобщаването на цесията на бъдещо вземане не може да произведе действието по чл. 99, ал. 4 ЗЗД и ако такова изявление достигне до длъжника, той не е длъжен да го съобразява, поне докато не получи и фактурата за дълга. При това положение, въззивната инстанция е приела, че съобщеното преди фактурирането прехвърляне ще може да се противопоставя както на длъжника, така и на другите трети лица, каквито са кредиторите на цедента, не от момента на получаването му, а от момента, в който задължението е възникнало като изпълняемо от купувача, и този момент е 31.07.2018 г., установен от вещото лице като дата на счетоводната операция по отразяване на издадена на същия ден фактура с № 18122/31.07.2018 г. за 54 246.49 лв. Към този момент обаче задължението още не е било изискуемо поради уговорен в полза на платеца отложен падеж, като до настъпване на изискуемостта (след 45 дни от фактурирането) длъжникът е узнал и за претенцията на конкуриращ се с цесионера кредитор на цедента и това е наложило съобразяването на противопоставимите права. Въззивният съд е приел, че след вписването на учреден залог в публичен регистър всяко лице може да се позове на оповестените обстоятелства, дори и ползващите се от тях субекти да не са го уведомявали за тях изрично. В случая, залогът върху определяемите като бъдещи вземания е регистриран още през 2016 г. и до пристъпването на кредитора към изпълнение не са отразявани промени в оповестените обстоятелства нито по отношение на заложеното имущество, нито по отношение на придобиване на противопоставими права върху него (чл. 26, ал. 3 ЗОЗ). Т. е. предметът на обезпечението несъмнено включва паричните вземания за цена на договорени доставки с ответника, които са ясно индивидуализирани чрез общия правопораждащ факт на единствения действащ договор за доставка със залогодателя. Посочването на датата 31.12.2017 г. в таблицата, описваща заложеното имущество не може да се интерпретира в смисъла, предложен от ищеца, тъй като графата е индикирана като „валидност на договор“, а не като краен момент на обременяването на бъдещите вземания. Към съставянето на това приложение вече е бил сключен вторият анекс с изрично признание на действие до указаната в таблицата дата, но и с потвърдена опция за автоматично продължение на действието на договорените на годишна база доставки. Затова при липса на установено настъпване на уговореното прекратително условие и категорично потвърдено действие през 2018 г. в следващите споразумения, въззивният съд е приел, че няма никакво съмнение, че заложните права обхващат и двете бъдещи парични вземания на доставчика за цената на количества, доставени през юли и септември 2018 г. С обособяването на всяко ново периодично възникващо парично вземане са консолидирани заложни права на кредитора по особения залог, а същевременно противопоставимостта на следващите от този вид обезпечение права законът изрично свързва с регистрацията му, като я допуска изрично за бъдещи вземания (чл. 4, ал. 2 ЗОЗ). Уведомяването на платеца по заложеното вземане е предвидено в чл. 17, ал. 1 ЗОЗ само за рефлексното действие, но дори и такова да не е извършено до възникване на процесното вземане, то няма значение в отношенията между залогодателя и частните му правоприемници и заложния кредитор, които се уреждат с особени правила. Спецификата на особения залог позволява на залогодателя само да събира заложеното вземане и неговите плодове, като така съхранява общото обезпечение и трансформирането на привилегиите по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗОЗ. Този нормативен режим е съответен на специалния способ за удовлетворяване на кредитора по чл. 44а ЗОЗ от този вид заложено имущество, а правата на кредитора биха били сериозно накърнени, ако залогодателят би могъл да упражни дори и ограничено разпореждане със заложени вземания и затова за разлика от другите видове имущества, в чл. 17, ал. 2 ЗОЗ (редакция към момента на спорната цесия) законът изрично изключва правото на разпореждане със заложено вземане без съгласието на заложния кредитор. Към момента на възникване на паричното вземане за цената за м. юли 2018 г. и м. септември 2018 г. заложните права върху всяко от тях са изключили разпоредителната власт на доставчика – залогодател и затова правата на цесионера не могат да се противопоставят на кредитора по особения залог. Към настъпването на падежа по всяка от фактурите, когато изтича и срокът за изпълнение на платеца, заложният кредитор дори е бил пристъпил и към изпълнение, а с уведомяването на платеца на 08.08.2018 г. този кредитор е заявил и законовата си легитимация за събиране на дълга за сметка на залогодателя-доставчик. При това положение, въззивният съдебен състав е намерил, че длъжникът правомерно е предпочел заложния кредитор пред цесионера. Макар че законът позволява на задълженото лице да задържи своето плащане до разрешаване на очерталия се спор между претендентите за вземането (арг. от чл. 224, ал. 1 ГПК), няма пречка задълженото лице на свой риск да прецени противопоставимите права и привилегии на конкурентите и да се освободи от задължението си. Като е изплатил цената на заложеното вземане на депозитар, назначен от заложен кредитор на доставчика, купувачът се е съобразил с всички публично оповестени обстоятелства и е изпълнил валидно на овластен от закона по чл. 44а ЗОЗ субституент на залогодател. От този момент платецът може да противопоставя на цедента възраженията на удовлетворения заложен кредитор, каквото е и позоваването на законовата забрана за разпореждане чрез прехвърляне на заложено вземане. Въззивната инстанция е изложила аналогични съображения и към второто вземане, което е изплатено по запорно съобщение на публичния взискател. Приела е, че цесията на цената за м. септември е била съобщена на купувача след като заложният кредитор вече е пристъпил към изпълнение и легитимацията му за събиране на дълга е била оповестена. Доколкото залогодателят е присъединен по право кредитор в принудително изпълнение на публичното вземане (чл. 194, ал. 3 ДОПК), насоченото към публичния изпълнител плащане с посочване и на вече заявена претенция на заложния кредитор в достатъчна степен гарантира съхраняване на заложните права и съответно валидно освобождава длъжника от дълга. Затова към момента на предявяване на иска задълженията на купувача към доставчика и по двете процесни фактури са били надлежно погасени за сметка на доставчика в полза на получател, чиито права изключват противопоставима легитимация на цесионера и въззивникът-ищец не може да търси повторно плащане от този длъжник. С оглед решаващите правни изводи на въззивния съд, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. Съображенията за това са следните: За да е налице приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо касаторът да е формулирал правен въпрос, от значение за резултата по делото, т. е. такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за неговия изход, но не и конкретната обоснованост и законосъобразност на изводите му. При наличие на надлежно формулиран правен въпрос, касаторът следва да докаже и наличието на поне една от допълнителните предпоставки за достъп до касация, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на акта му по същество не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВС и ВКС. Въззивният съд се е произнесъл по оплакванията, предмет на въззивната жалба, относно неправилността на първоинстнационното решение (за нищожност на договорите за цесия поради липса на предмет) и е намерил същите за основателни. Поради това е разгледал самостоятелно и релевираните с исковата молба и допълнителната искова молба факти и доводи в пълнота, но не е споделил защитната теза на ищеца, че преценените в съвкупност отношения по повод спорните вземания не се отразяват върху активната му материалноправна легитимация като цесионер. С оглед изложеното, по отношение на този въпрос не се установява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се позовава. Вторият въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС по приложението на чл. 99 ЗЗД, доколкото цитираните съдебни актове не касаят прехвърляне на бъдещи вземания, които са били заложени по реда на ЗОЗ в съответната редакция към момента на сключване на договорите за цесия, при забрана за разпореждане с тях без съгласието на заложния кредитор. Останалите въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос е поставен твърде общо и не съответства на спецификите на конкретния казус, очертани по-горе, като сам по себе си няма значение за решаването на делото. В решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт съдът не е обсъждал възражение за относителна недействителност на договор за цесия, предявено от длъжника, а такова за противопоставимост на залог с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗОЗ, поради което четвъртият въпрос не удовлетворява общата предпоставка за достъп до касация. Петият въпрос също не съответства на правната воля на съда за уважаване на исковите претенции и не отчита конкретните обстоятелства по делото, затова и спрямо него не се установява общата хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на исканата касационна проверка. Извършеното плащане от длъжника по искане на третото лице - помагач въззивният съд е разгледал като такова в полза на заложния кредитор, доколкото той е и присъединен по право взискател в изпълнителното производство по ДОПК. При този изход на спора в производството по чл. 288 ГПК и само в полза на „Добруджански хляб“ АД следва да се присъдят сторените за защитата му пред тази инстанция разноски, доказани в размер на 13 624.60 лв. Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение