Определение № 562 от 25.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2220/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ИИИ Трейд“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 1169 от 29.04.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1187/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 2254 от 16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 12344/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на „ИИИ Трейд“ ЕООД за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 10213/22.02.2022 г. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за администриране на подадената от него частна жалба без внасяне на държавна такса. Навежда оплаквания, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за отказ от освобождаване от такса с лаконичния мотив, че с оглед размера на таксата - 15 лв., внасянето й би следвало да е възможно за молителя, без да изследва твърденията на последния за наличие на материални затруднения. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано по отношение на въпросите: „ 1. Може ли юридическо лице да бъде освободено от плащане на съдебна такса, съгласно практиката на ЕСПЧ; 2. Доказва ли претенцията за собственост на два имота възможност за плащане на съдебна такса“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С определение от 16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 12344/2021 г. на Софийски градски съд е оставено без уважение искането на „ИИИ Трейд“ ЕООД за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., дължима във връзка с подадена частна жалба срещу постановено по делото определение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск. Сезиран с частна жалба от „ИИИ Трейд“ ЕООД, Апелативен съд - София е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил частната жалба без уважение, след като е счел за правилен крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса. Въззивният съд е изразил принципно становище, че в качеството на търговец ищецът би имал право на освобождаване от държавна такса само в случай, че е материално затруднен да внесе таксата. След като е преценил материалното състояние на частния жалбоподател, защитаваният по делото материален интерес и размера на дължимата такса, въззивният съд се е произнесъл, че стойността на таксата - 15 лв., не би следвало да е невъзможна за жалбоподателя и няма основание той да бъде освободен от заплащането й. Изводът за липса на основание за освобождаване от внасянето на такса е аргументиран и с възможността таксата да бъде внесена от едноличния собственик на капитала на дружеството - жалбоподател. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София определение. Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е хипотетичен, а не обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Не е изпълнено и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнително изискване, на което частният жалбоподател се е позовал бланкетно, тъй като по поставения въпрос е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване с оглед разясненият в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2009 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съществуващата практика на ВКС /напр. определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на I т. о., определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на I т. о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на II т. о., определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на II т. о., определение № 427/13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г. на I т. о., определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ІІ т. о., определение № 524/30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на ІІ т. о. и др./ е последователна и е съобразена с практиката на ЕСПЧ /напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, както и с практиката на Съда на ЕС /напр. решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16/, относно случаите, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. В практиката е възприето разрешението, че според националното законодателство на Република България освобождаването от държавна такса за производствата пред съда има социална функция и е признато като възможност само за физическите лица - страни по делата /чл.83 ГПК/; За юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл.47 ХОПЕС; За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ на юридическото лице представлява ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че лицето, което иска освобождаване от такса, ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и възможността лицето да защити ефективно позицията си по делото, размера на разноските/таксите, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до съд; Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд се е съобразил със съществуващата практика на ВКС, ЕСПЧ и СЕС, като не е отрекъл принципната възможност частният жалбоподател със статут на търговско дружество да бъде освободен от внасяне на държавна такса при условие, че заплащането на таксата би представлявало за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В съответствие с относимата практика въззивният съд е извършил съвкупна преценка на конкретни обстоятелства, посочени в мотивите към определението, и в резултат на нея е достигнал до извод, че внасянето на такса в минималния за производствата по ГПК размер от 15 лв. не представлява за жалбоподателя - търговец /който не твърди, че е неплатежоспособен и че едноличният собственик на капитала му не е в състояние да набави средства за заплащане на таксата/ особено затруднение и непреодолимо препятствие за достъпа до съд. Наличието на съдебна практика, с която въззивното определение кореспондира, изключва възможността за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал дали възможността за плащане на съдебна такса се доказва от „претенцията за собственост на два имота“, поради което вторият въпрос в изложението няма връзка с мотивите към обжалваното определение и като несъответстващ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК не може да предпостави достъп до касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 1187/2022 г. на Апелативен съд - София. На основание чл.77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., която не е събрана при подаване на частната касационна жалба с оглед предмета на повдигнатия с жалбата процесуален спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,