Определение № 60286 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2021 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Г. като пълномощник на И. Е. С. срещу въззивно решение № 260015, постановено на 04.02.2021 г. по в. гр. д. № 405/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество, с което е уважен предявения от Б. Х. Х. срещу касатора – ответник иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че придобития по време на брака между страните с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 52, т.5, н. д. № 604/28.10.2010 г., недвижим имот: нива с площ от 46 013 кв. м., съставляваща имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м. „К.“, е негова изключителна собственост на основание пълна трансформация на лично имущество. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е признато за установено, че следния придобит по време на брака имот: дворно място, съставляващо имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него жилищна, селскостопанска сграда и гараж, е индивидуална собственост на ищеца. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е формулиран конкретен въпрос правен въпрос, като изложените доводи са във връзка с участието на жалбоподателката по сделката като купувач. Сочи се противоречие с решение № 62/01.04.2011 г. по гр. д. № 1680/2009 г. на четвърто г. о., решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на четвърто г. о., решение № 828/20.12.2010 г. по гр. д. № 1477/2010 г. на четвърто г. о., решение № 88/24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на второ г. о. и решение № 129/04.05.2011 г. по гр. д. № 89/2010 г. на четвърто г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК - очевидна неправилност. Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Ищецът е предявил срещу ответницата иск за признаване за установено, че е налице пълна трансформация на негови лични средства в придобиването на процесния имот, получени по дарение. Посочил е, че имотът е закупен с договор от 28.10.2010 г. по време на брака му с ответницата, прекратен с развод на 01.02.2015 г. Действителната продажна цена в размер на 26 000 лв. е била получена по дарение от неговите родители. Ответницата е оспорвала иска с твърдението, че има принос в придобиването на имота. По делото е установено, че с влязло в сила на 05.06.2018 г. решение по гр. д. № 235/2017 г. на Районен съд - Тутракан, е прекратен сключения на 24.08.2002 г. брак между страните. С нотариален акт № 52, н. д. № 604/28.10.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между М. И., като продавач и И. Е. С., като купувач, е прехвърлено правото на собственост върху процесния имот. Заплатената продажна цена е 6 800 лв., за която е посочено, че е заплатена изцяло и в брой преди подписването на акта. В периода 26-27.10.2020 г. родителите на ищеца са изтеглили от банковите си сметки сума в размер на 26 000 лв. Според свидетелските показания на Х. А. и Л. А. /родители на ищеца/ сумата от 26 700 лв. е била изтеглена от банковата сметка на първия свидетел, като той е предоставил парите на сина си за закупуването на нивата. Сумата от 2 000 лв., представляваща разноски за прехвърлянето, е взета в заем. Синът му е заплатил сумата на продавача. Същите факти са възпроизведени в показанията на свидетелката Г. А.. Свидетелката М. И. сочи, че е водила преговори за сключването на сделката с родителите на ищеца. Продала е земята по 600 лв. на декар. Парите е получила от Б. Х. преди подписването на нотариалния акт. От показанията на свидетелката Д. също се установява, че родителите на ищеца са водили преговори с продавача. С обжалваното въззивно решение е прието, че районният съд неправилно се е позовал на ТР № 5/29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК, т.4, като е приел, че неговите постановки са неприложими при придобиване само на единия съпруг, което изключва трансформацията на лично имущество за другия. В тълкувателното решение изрично е посочено, че независимо от това на чие име е придобита вещта, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Доказано е дарението в полза на ищеца от неговите родители с дарствено намерение спрямо него. Изключен е съвместният принос в придобиването. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В обжалваното въззивно решение са съобразени дадените задължителни указания, обективирани в т.4 от ТР № 5/ 2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл.21, ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. /отм./, респ. чл.23, ал.1 и ал.2 СК. В мотивите на тълкувателния акт, след като е посочено, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл.21, ал.1 СК, е изразено принципното становище, че независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество; съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. Решаващият правен извод е свързан с положението на придобитото имущество със средства, получени по дарение от единия съпруг. Съвместният принос в придобиването, който води до възникване на СИО, е изключен при влагането на средства, получени по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, като в тези случаи може да се установява пълна или частична трансформация, каквато е и настоящата хипотеза. В създадената трайна практика на ВКС се приема, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение. В случай, че е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респективно само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение. По делото е доказано, че е сключен договор за дарение между ищеца и неговите родители, поради което може да се направи заключение, че дарственото намерение е само спрямо него. Същият е доказал при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици: придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и са изцяло еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот; влагането им за неговото придобиване. В настоящата хипотеза по безспорен начин е установена пълна трансформация на лични средства /получени по дарение/ при придобиването на имота. Независимо че не е посочен конкретен правен въпрос, цитираната съдебна практика не разкрива сходство с фактите, установени по делото и обусловили направените от въззивния съд изводи. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, произтичаща пряко от мотивите на обжалваното решение. С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 720 лв. – разноски /за адвокатско възнаграждение/ в касационното производство. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение