Определение № 289 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 857/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Фаст Форуард” ООД срещу определение №4243 от 23.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№6019/2019 г. на САС, в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на „Фаст Форуард” ООД срещу определение №4780 от 05.11.2019 г. по т.д.№84/2019 г. на ОС Благоевград, с което е оставена без уважение молба за прекратяване на производството и по частна касационна жалба на „Фаст Форуард” ООД срещу определение №4243 от 23.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№6019/2019 г. на САС, в частта му, с която е потвърдено определение №4780 от 05.11.2019 г. по т.д.№84/2019 г. на ОС Благоевград в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Фаст Форуард” ООД за възстановяване на срок за подаване на отговор на искова молба. В частната жалба се излагат съображения, че в правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество, се включва и задължението му да следи за спазване на съществените процесуални норми, с оглед допустимостта на образуваното дело, поради което и е следвало да разгледа по същество частната жалба и аргументите за нередовно образуване и разглеждане на делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението на въззивния съд, в частта, с която е потвърден изводът на първата инстанция за липса на предпоставки за възстановяване на срока за подаване на отговор на искова молба. Поддържа се, че процедурата по връчване на исковата молба е била опорочена, като прилагайки разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК, вместо таз ина чл.50, ал.3 от ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. При какви условия и предпоставки съдът може да заключи, че страна по делото – юридическо лице е напуснала адреса на управление, вписан в ТР и достатъчно ли е еднократното посещение на този адрес и получена неизвестно от кого информация, за да се приеме, че търговецът е напуснал адреса или е необходимо да се приложи старателно установяване и на други обстоятелства за това. 2. Кой е моментът в хода на производството, в който въззивният съд може да вземе становище по допустимостта на съответно образуваното дело – само при въззивно обжалване на решение по спора или може да установи недопустимост на образувания процес във всеки момент, когато е сезиран и по други процесуални въпроси, чрез жалба срещу съответни определения и попада ли в хипотезата на чл.129, ал.4 от ГПК, случаят, в който въззивният съд е сезиран с частна жалба по процесуални въпроси и по хода на делото и може ли в този момент да констатира нередовност на исковата молба и да постанови прекратяване на делото поради липса на правен интерес. Поддържа се наличие на всички селективно основания. Ответникът по жалбите Луси Ино Файс заявява становище за неоснователността им. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Жалбите са подадени от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че определението на първоинстанционния съд, в частта, с която се оставя без уважение искането на ответника за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес на ищеца от предявените искове не подлежи на обжалване, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не е преграждащо и не е предвидено в закона, че подлежи на самостоятелно обжалване, като инстанционната проверка за неговата законосъобразност ще се извърши по реда на глава двадесета ГПК - обжалване на решението, когато се проверява неговата допустимост във връзка с наличието на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която въззивният съд следи служебно, на основание чл. 269 от ГПК. Посочил е, че законосъобразно и правилно е определението на първоинстанционния съд, в частта, с която се оставя без уважение молбата на ответника за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Счел е, че връчителят на съдебните книжа двукратно е установил, че ответното търговско дружество няма офис на адреса на управление вписан в Търговския регистър/ТР/, а управителят се намирал в чужбина, но вместо да приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е разпоредил залепване на уведомление на адреса на управление, осъществено на 05.07.2019 г. Достигнал е до извод, че срокът за получаване на книжата от съда е изтекъл на 19.07.2019 г., от която дата е започнал да тече двуседмичния срок за отговор на исковата молба, който от своя страна е изтекъл на 05.08.2019 г./първият работен ден/, на основание чл.50, ал.4, вр. с чл.367 от ГПК. Изложил е съображения, че от служебно извършена справка в търговския регистър, на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че промяната в правната форма на ответното дружество от ЕООД в ОООД е била вписана в Търговския регистър на 29.08.2019 г., а новият управител на 09.09.2019 г., като е неоснователно твърдението на процесуалния представител на частния жалбоподател, че бездействието на предходния управител да подаде отговор на исковата молба, не можело да лиши новия управител да поиска възстановяване на срока за това действие, защото бил в неизвестност за образуваното съдебно производство. Изразил е становище, че смяната на законния представител на ответното търговско дружество е настъпила повече от месец след изтичане на срока за отговор на исковата молба, като след изтичането на срока за отговор на исковата молба е ирелевантно обстоятелството, дали дружеството има нов управител, който имал право на защита – това право не е на управителя, а на дружеството, а дали и доколко ще се упражни зависи от преценката на предишния управител, още повече че това не е особено непредвидено обстоятелство /смяната на управителя след срока за извършването на съответното процесуално действие, никога не може да обоснове основание за неговото възстановяване/. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК определенията, респективно разпорежданията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, следва да са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта им да е изрично предвидена в закона. В случая определението на първоинстанционния съд, в частта, с която се оставя без уважение искането на ответника за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес на ищеца от предявените искове, не прегражда развитието на производството, а законът не предвижда и възможност за самостоятелното му обжалване, поради което определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу посоченото първоинстанционно определение, следва да бъде потвърдено. От друга страна е необходимо да се посочи, че наведените едва пред касационната инстанция доводи за наличие на нередовна процедура по връчването на препис от исковата молба, изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 от ГПК. /преценката на първоинстанционния съд по приемането или не на отговор с оглед депозирането му в срок или извън срока, ще бъде предмет на инстанционен контрол по обжалване на постановеното решение по съществото му/. В този смисъл поставените в изложението въпроси, свързани с редовността на връчването на преписа от исковата молба, не се явяват обуславящи правната воля на съда, доколкото какъвто и отговор да им бъде даден, изводът за неоснователност на молбата за възстановяване на срок, не би се променил. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо поставените в изложението въпроси /включително и тези по т.2, свързани с правилността на определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба/, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,