Определение № 769 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Основно училище „Св. Св. К. и М.” [населено място], обл. Д., представлявано от директора М. А. А. чрез адв. Р. Ж. от АК – В. срещу въззивно решение № 184/14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 249/2010 г. от Добричкия окръжен съд. Излага доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон. Насрещната страна Н. К. Ж. чрез адв. Д. Тодорова е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора относно приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, предявени от Н. Ж. против основното училище – касатор. За да приеме, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, съдът е посочил, че не е осъществен фактическия състав на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Изложени са съображения, че нормата е приложима само при изявено желание на служителя да се пенсионира, но не и на работодателя.. Повдигнат е следният въпрос: може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание. Той е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложено влязло в сила решение № 146/12.02.2007 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1096/2004 г. На съдебният състав е известно, че по реда на чл. 291 ГПК е дадено разрешение по повдигнатия правен проблем с решения по гр. д. № 4691/2008 г. и гр.д. № 377/2009 г. по описа на ІІІ ГО на ВКС, което противоречи на постановеното в обжалвания въззивен акт. Следователно, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, следва да се допусне касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът