Определение № 270 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6201/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета К. П. П. срещу въззивно решение № 333/17.07.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 397/2013 г. Ответникът по касационната жалба А. П. И., представлявана от адв. К. Т. от АК В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да й бъдат присъдени съдебноделоводните разноски за инстанцията. С него въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на общината против първоинстанционно решение на РС – Мездра, постановено по иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД, разгледан по реда на чл. 422 ГПК. Искът е оценяем, делото е гражданско. Цената на иска е определена в първоинстанционното производство в размер на 1 700 лв. Върху нея е внесена дължимата държавна такса и е преценена родовата подсъдност на делото. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалбата е подадена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Касационната жалба е постъпила на 29.07.2013 г., което значи, че изискванията и условията към нея следва да се преценяват според разпореденото в чл. 280, ал. 2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., а именно, че на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Случаят е такъв. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. При този резултат касаторът няма право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, а насрещната страна не е представила доказателства, че е сторила такива, поради което разноски не се присъждат. По изложените съображения, съдът