Определение № 50057 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3180/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от К. И. Л. и Г. И. Л., действащи чрез адв. Х. и адв. Т., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- София, ГО, 12 състав решение № 718/17.05.2022г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/. „Налице ли е неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако през последните седмици от живота на прехвърлителя той се е нуждаел от специализирани грижи, които надхвърлят уговореното в договора, тъй като предоставеното на тези грижи е било възможно да се осъществи само от специализирано болнично заведение и предвид заболяването грижата е била животоспасяваща, положена е от медицински лица, а след това лицето е починало, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 2/. „Могат ли наследниците на кредитор по алеаторен договор за издръжка и гледане да искат разваляне на договора, ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал за удоволетворен?, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3/. “Може ли наследникът на кредитор по договор за издръжка и гледане да претендира разваляне на договора поради неизпълнение спрямо кредитора при положение, че самият бъдещ наследник приживе на своя наследодател е създал пречки за изпълнението?, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 4.“ Може ли обстоятелството, че друго- морално задължено към прехвърлителя лице е полагало грижи да него, да обуслови извода за неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на длъжниците по него в случай, че те в изпълнение на договора са полагали грижи за издръжката и гледането му?, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и 5/. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди както всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи?“, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; С писмения си отговор ответникът по касацията А. К. К., действащ чрез адв. А. и адв. А., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си САС, ГО, 12 състав е приел, че наследодателят на ищеца и ответниците по делото са сключили договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, при който е налице неотлагаемост на изпълнението, тъй като дължимият резултат- осигуряване на храна, подслон и грижи, следва за бъде осъществяван ежедневно и последващо изпълнение в натура е невъзможно. Изложил е, че този резултат не е обусловен от възможността прехвърлителят да се издържа сам от имуществото и доходите си, като следва да се приеме, че изпълнението от страна на приобретателите е пълно, когато е съобразено с действителните нужди на прехвърлителя. Това означава, че те следва да се съобразяват с неговото желание относно обема на грижите и издръжката, който той счита за достатъчни. Ако предложеното от преобретателите изпълнение е прието от прехвърлителя, който се е считал за удоволетворен, то той или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Това особено важи в случаите, когато между страните по договора е налице близка родствена или приятелска връзка. Ето защо, обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и М., въззивният съд е счел, че до влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя през 2018 г. изпълнението на насрещната по договора е било надлежно, тъй като е било прието от кредитора в обема, в който е престирано. Изложил е, че от показанията на св. К.- охрана във входа, в който е живял прехвърлителят, се установява, че след като здравословното ме състояние се е влошило единствените грижи за него били полагани от братовчед му А., с който живели заедно. Той го придружавал, когато се налагало да напусне дома си, закупувал лекарствата му и погасявал текущите задължения, заплащането на които се установявало и от представените с исковата молба и неоспорени от ответната страна доказателства. Установено било, че ответниците са се опитали да посетят А. в периода, в който е бил на болнично лечение, но не и това, че са полагали грижи за него сред изписването му от болничното заведение. Видно от приложената справка от НАП, прехвърлителят е работил до м.08.18г., след което здравословното му състояние не е позволявало това. При рязкото му влошаване, наложило постъпването му за спешно лечение във ВМА, лицето, което го придружило болницата и дало данни за датиращите от преди една седмица проблеми, бил именно ищецът – етапна експертиза от 09.06.19г. Ето защо е приел, че за един продължителен период от време, в който прехвърлителят е имал трайна и належаща нужда от средства и грижи, ответниците не са изпълнявали поетото с договора задължение. Изложил е, че не се установявало, че кредиторът е отказал да приеме предложеното му от приобретателите, в която хипотеза биха могли да поискат трансформация на задължението си в парично. С оглед естеството на поетото задължение, което изисква предоставянето на средства и полагането на непрекъснати грижи, частичното неизпълнение е приравнено по правни последици на пълно неизпълнение. Ответниците не са изпълнили задълженията си по договора да полягат непрекъснати грижи за прехвърления и да му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто той е водил преди сключването на договора, което е основание за неговото разваляне. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „1/. „Налице ли е неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако през последните седмици от живота на прехвърлителя той се е нуждаел от специализирани грижи, които надхвърлят уговореното в договора, тъй като предоставеното на тези грижи е било възможно да се осъществи само от специализирано болнично заведение и предвид заболяването грижата е била животоспасяваща, положена е от медицински лица, а след това лицето е починало?“, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съобразно дефинитивната определеност на общото основание с т.1 на ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с неизложени и неустановени по спора твърдения и с оплакване на страната за неправилност на акта, а не с правните изводи на съда. Освен това, доводът е фактически неверен. Видно от приложената по делото мед. документация, след 10.04.2018г. Г. А. неколкократно е постъпвал за болнично лечение за няколко дни, вкл. и за операции, след което е бил изписван, в който именно период е имал трайна и належаща нужда от средства и грижи, които не са му били предоставени от ответниците. Наред с това, в разглежданият случай по поставеният въпрос не се твърди да е налице и неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Могат ли наследниците на кредитор по алеаторен договор за издръжка и гледане да искат разваляне на договора, ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал за удоволетворен?, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. В случая, за да развали договора за издръжка и гледане, въззивният съд не е приел наличието на изпълнение, което да е прието от прехвърлителя, в който само случай наследниците не могат да искат разваляне на договора за издръжка и гледане, напротив изложил е, че след влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя през 2018г., за един продължителен период от време след изписването му от болничните заведения, в който той е имал трайна и належаща нужда от средства и грижи, ответниците не са изпълнявали поетото с договора задължение, като не са полагали грижи. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Може ли наследникът на кредитор по договор за издръжка и гледане да претендира разваляне на договора поради неизпълнение спрямо кредитора при положение, че самият бъдещ наследник приживе на своя наследодател е създал пречки за изпълнението?, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с неизложени и неустановени по спора твърдения, поради което и не е обусловил правните изводи и решаващата воля на въззивния съд. В разглежданият случай по поставеният въпрос не се твърди да е налице и неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Неоснователно е искането на касотора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Може ли обстоятелството, че друго- морално задължено към прехвърлителя лице е полагало грижи да него, да обуслови извода за неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на длъжниците по него в случай, че те в изпълнение на договора са полагали грижи за издръжката и гледането му?, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Въззивният съд не е изложил мотиви, че полагането на грижи от друго, морално задължено за прехвърлителя лице налага извода за неполагане на грижи от страна на ответниците, а че те самите не са ангажирали доказателства за положени от тях грижи за прехвърлителя за един продължителен период от време след изписването му от болничните заведения, в който той е имал трайна и належаща нужда от средства и грижи. Обстоятелството, че друго, морално задължено към кредитора лице е полагало грижи за него, не освобождава длъжниците от задълженията им по договора. Това следва от естеството на сключения договор за издръжка и гледане, който освен, че е възмезден, се сключва и с оглед личността на преобретателите. Действително грижите не могат да бъдат натрапени на прехвърлителя, но в случая се касае за липсата на предложена от длъжника престация по договора в една немалка част от неговото действие и то когато Г.А. най- много се е нуждаел от тях. В този смисъл е и цитираното от касатора решение, с което е прието, че „Обстоятелството, че друго лице/ морално задължено към прехвърлителката / също е полагало грижа и внимание по същото време само по себе си като факт не може да се тълкува и обуслови извод за неизпълнение по договора, след като е установено обратното от длъжника по договора“, т.е. след като длъжникът е установил, че е изпълнил задълженията си. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди както всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи?“, по отношение на който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с каузалната практика на ВКС, както и със задължителната такава. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводът за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 718/17.05.2022г. на САС, ГО, 12 състав, постановено по в.гр.д.№ 3643/2021г. По делото липсват данни за направени от А. К. разноски за касационната инстанция, поради което и такива не му се дължат. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,