Определение № 50036 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2022 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. М. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. Я., обжалва в срок въззивното решение № 12 от 21.01.2022 год. по гр. д. № 485/2021 год. на Врачанския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 30.06.2021 год. по гр. д. № 9/2021 год. на РС-гр. В. е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между касатора и В. Г. П. при равни дялове на недвижим имот в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, в сграда с идентификатор ****, с предназначение жилище - апартамент, с площ 57 кв. м., с прилежащи части: мазе № 23 с площ 8.72 кв. м. и 1.70% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, оставен им в наследство от К. И. В. и Г. В. В.. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това бъде уважено възражението му за придобиване по давност на процесния имот и искът за делбата му бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски пред всички инстанции. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения въпрос - Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви, като обсъди подробно изложените в първоинстанционното решение и излаганите пред двете инстанции аргументи на страните, както и да мотивира правните изводи, с позоваване на противоречие с ТР № 1 от 4.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, т. 19.; Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по формулирания въпрос - В производство по доказване на давностно владение каква е тежестта на подадена от съсобственик декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която се декларират съсобствениците на наследствен имот?Ако деклараторът посочва и други наследници това оборва ли безусловно волята му да владее за себе си, прекъсва ли придобивната давност/представлява ли отказ от вече изтекла придобивна давност? А ако давността е изтекла преди подаване на декларацията? Разрешението по същия въпрос според касатора обосновава и очевидната неправилност на обжалваното решение. Същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и по въпросите - Признание за съсобственост, направено след изтичане на 10 годишна придобивна давност прекъсва ли давността/отменя ли придобитото преди това право на собственост по давност?; Може ли въззивният съд да мотивира решението си със събрани след изтичане на преклузивните срокове за събирането им доказателства; Въпросът Словесните пререкания между страните, които обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота, прекъсват ли давността? е посочен от касатора като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 5 от 25.01.2010 год. по гр. д. № 2728/2008 год. на ІІ г. о. на ВКС. По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при противопоставено възражение за изтекла придбивна давност и за приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС когато лицето владее имот, собственост на неговите наследодатели и се явява трето за собствеността лице към момента на възникване на владението, респ. след смъртта на наследодателитя трябва ли да се противопоставя изрично владението на наследниците / въпроси № № 6 и 8 в изложението/ к асаторът се е позовал на противоречие с решение № 91 от 2.07.010 год. по т. д. № 713/2010 год. на ІІ т. о. Поставен е и въпрос относно декларирането на имота и плащането на данъците за него с питането представляват ли своене на вещта, с позоваване на трайна съдебна практика /напр. решение № 195 от 28.06.2011 год. по гр. д. № 86/2011 год. ІІ г. о. на ВКС/, в която практика е прието, че същите не представляват своене по смисъла на чл. 79 ЗС. Съделителката В. Г. П., чрез пълномощника й адв. Цв. П., в представения писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което е допуснал делба на процесния апартамент, въззивният съд приел, че същият е останал в наследство от наследодателите на страните, техните родители К. и Г. В., починали съответно на 12.08.2016 год. и 12.10.2018 год. Приживе същите са придобили този апартамент на основание договор от 29.12.1978 год. за покупко-продажба на държавен имот, деклариран след тяхната смърт съгласно ЗМДТ от ответника като съсобствен. Въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответника, сега касатор, да е придобил същия по давност, тъй като не е проведено пълно и главно доказване на фактическия състав на това придобивно основание. Не може да се приеме за установено по делото, че същият е упражнявал фактическа власт върху имота като свой непрекъснато, безспорно, явно и необезпокоявано за срок над десет години. Въз основа извършената преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приел, че осъществяваната от ответника приживе на родителите им фактическа власт върху апартамента не е довела до настъпване на правните последици на придобиването му по давност. Същите до смъртта им през съответно 2016 год. и 2018 год. не са изоставили имота, нито има данни ответникът да е отблъсквал тяхното владение. Не са събрани и доказателства той да е владял имота с намерение за своене, респ. за началния момент на такова владение. При установения факт, че същият се е намирал в него в необходимия десет годишен срок /от 2005 год. според твърденията му/, за придобиване на собствеността по давност е необходимо осъществяване на промяна на държането във владение, като демонстрира намерението за своене спрямо собственика чрез действия, отричащи недвусмислено правата на собственика, което следва от изискването владението да не е скрито. Съдът се е позовал на доказателствената тежест на този, който твърди да е налице придобивна давност, да установи тази явна промяна в субективния елемент, което ответникът не е успял да докаже наличието й нито приживе на родителите, нито по отношение на сестра си след тяхната смърт. Въз основа на тези съображения за неоснователност на възражението на ответника за придобиване по давност на процесния имот, същият не е загубил наследствения си характер след смъртта на наследодателите на страните и е допуснат до делба при определените в чл. 5, ал. 1 ЗН квоти на наследниците. С оглед на тези съображения въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност както приживе на наследодателите, така и по отношение на наследствените части на другия сънаследник; по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение както на собственика /наследодателя/, така и по отношение на другите сънаследници след смъртта му, както и относно доказателствената тежест са релевантни за извода по поддържаното от касатора възражение за придобивна давност. Произнасянето по тях обаче не е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, както и със задължителната такава, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай. Изводът му е обусловен от установените факти по делото, в т. ч. относно наследствения характер на спорния имот, поради което и не е налице произнасяне по горните материалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика. Позоваването на касатора на давностно владение приживе на наследодателите на страните е прието от въззивния съд за неоснователно поради липса на доказателства в тази насока. Поставените от него въпроси в тази връзка сочат на довод за неправилност на направения от съда извод за наследствения характер на имота, поради което и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС е предпоставен от установяване на момента на възникване на владението по отношение на собствениците, а такъв факт по делото съдът не е приел да е установен от доказателствата. Напротив, сам ответникът е посочил в декларацията по ЗМДТ, че имотът е наследствен. Поради това и въпросът представлява израз на поддържаното от касатора оплакване за неправилност на извода на съда за неоснователност на възражението му за придобиване по давност на собствеността на апартамента приживе на наследодателите, което както се посочи, противоречи на подадената от самия него декларация. Впрочем въпросът в тази връзка /№ 7 в изложението/ е неотносим, тъй като съдът не се е произнасял по него, нито е приел противното на сочената съдебна практика. Такива са и поставените въпроси във връзка с прекъсване на давност, отказ от такава, признание на съсобственост след изтичане на необходимия давностен срок, тъй като произнасяне по тях в обжалваното решение липсва, респ. те не са обуславящи за изводите на съда относно неоснователността на възражението на ответника. Поставянето им цели проверка на правилността на извода за наследствения характер на имота, което предпоставя обсъждане на събраните доказателства относно релевантните за спора факти, което е извън предмета на настоящето производство. Поради това и поставените в тази връзка въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и представената съдебна практика не е относима. Не са налице релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК и по формулираните в изложението процесуалноправни въпроси относно /в. 1/ задълженията и решаващата дейност на въззивния съд като съд по същество да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви по тях, въз основа на събрани след изтичане на преклузивните срокове доказателства /в. 4/, както и да направи анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. По начина, по който са формулирани, тези въпроси нямат обуславящо значение за формираната правораздавателна воля на съда в обжалваното решение, а представляват по същността си довод за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения на съда при събиране и обсъждане на гласните доказателства, във връзка с доводите на страните. Произнасянето по тях предполага допуснато касационно разглеждане на делото, а извън това данните по делото сочат на обратното, видно от съдържанието на изложените мотиви във въззивното решение за съвкупен анализ на събраните доказателства. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси също не може да се обоснове при наличието на формално позоваване на същото в изложението, както и при наличие на сочена от самия касатор съдебна практика, която го изключва. С оглед позоваване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а и при служебното задължение на касационната инстанция да следи за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Не е налице и очевидна неправилност, тъй като при прочита на обжалвания съдебен акт не се констатира видимо тежко нарушение на приложима за спора императивна правна норма, както и на основни съдопроизводствени правила, така и не се констатира явна необоснованост на същото. Горните съображения обосновават извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение