Определение № 31 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 589/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от В. Г. Н. чрез адв. П от АК- П. срещу разпореждане № 1* от 28.09.09г. на Пловдивския апелативен съд,постановено по ч.гр.дело № 680/09г,с което е върната частна касационна жалба с вх. № 4877/17.08.09г. на същата страна,подадена срещу определение № 711 от 14.07.09г.по посоченото дело. Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.приема следното: С обжалваното разпореждане Пловдивският апелативен съд е приел,че частната касационна жалба с вх. № 4877/17.08.09г.,подадена от В. Н. срещу определение № 711 от 14.07.09г.по ч.гр.дело № 680/09г.на същия съд,е недопустима,тъй като не са налице основанията за подаването й,визирани в чл.274 вр.с чл.280 ал.1 от ГПК. Разпореждането е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд е приел,че частната касационна жалба е недопустима. Доколкото определението,с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение има характер на акт,с който се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/то същото подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 от КТ при наличие на условията по чл.280 ал.1 от ГПК,преценката на които е в правомощията на касационната инстанция. Ето защо разпореждането за връщане на частната касационна жалба с вх. № 4877/17.08.09г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно,а делото следва да се докладва на Председателя на Гражданска колегия за образуване на частно производство по частната касационна жалба с вх. № 4877/17.08.09г.,която е администрирана от въззивния съд. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.