Определение № 150 от 02.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 168/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], срещу определение № 745 от 10.11.2022 г. по в.ч.т.д. № 621/2022 г. на Апелативен съд Варна. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Варна е потвърдил определение № 1274 от 17.08.2022 г. по т.д. № 524/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените от частния касатор съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и евентуален по чл. 135 ЗЗД за установяване на нищожността, евентуално относителната недействителност на сделка- покупко- продажба на недвижим имот, сключена между трети за банката лица. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че в тази хипотеза следва да се аргументира правен интерес чрез конкретно обосноваване на неблагоприятното отражение на процесния договор в правната сфера на ищеца. Посочил е, че в случая страни по атакуваната сделка са длъжник на банката и дружество, което е обявено в несъстоятелност, а предмет на сделката е ипотекиран в полза на банката имот, обезпечаващ задължението на нейния длъжник-кредитополучател. Съобразено е още, че производството по несъстоятелност е открито в хода на висящото изпълнително производство срещу длъжника на банката, както и че атакуваната сделка е сключена след налагане на възбрана върху процесния недвижим имот. Посочено е, че предприетите от частния касатор действия по индивидуално принудително изпълнение за реализиране на обезпечението останали недовършени към момента на откриване на производството по несъстоятелност с оглед разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, но като решаващ аргумент са изтъкнати правните последици, следващи от приложението на нормите на чл. 638, ал. 3 ТЗ, чл. 717н ТЗ и чл. 714л, ал. 4 ТЗ, съгласно която уредба за ипотекарния кредитор е налице пълна защита, съответстваща на публичната продан в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. В допълнение е мотивирано, че макар и да не притежава качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, законът предоставя на лицето с правата по чл. 717н ТЗ правни средства за защита срещу евентуални вредоносни действия от страна на органите на несъстоятелността. С аналогични мотиви е изключен и правния интерес от евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД, като е посочено, че същият е недопустим при наличие на законова разпоредба, която изключва противопоставимостта на правата на приобретателя. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е инкорпорирал изложението на основанията по чл.280 ГПК в частната касационна жалба, като не е разграничил изрично оплакванията си за неправилност от изложението по чл.274 ,ал.3, т1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „1. Ограничава ли приложното поле на чл. 453 ГПК и в частност правният ефект на относителната недействителност и действието на вписването спрямо ипотекарен кредитор и взискател с вписана по-рано възбрана покупко-продажба, по която купувач е дружество, обявено в несъстоятелност по молба на продавача?“ и „2. Как следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 638, ал. 1 и чл. 638, ал. 3 ТЗ в хипотезата, в която конкретен кредитор с вписана по-рано възбрана насочи изпълнението върху ипотекиран имот, когато след вписването на възбраната длъжникът се разпореди с имота в полза на трето лице, обявено в несъстоятелност?“ Сочи, че са налице основанията за допустимост на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Частният касатор е дал отговор на въпросите в контекста на защитната си теза. В тази връзка е изложил съображения, че с извършените от неговия длъжник действия по прехвърляне на възбранения ипотекиран имот на дружество, обявено впоследствие в несъстоятелност, ипотекарният кредитор на практика е лишен от ефективна защита на правата си, доколкото няма вземане към несъстоятелния длъжник и не може да участва в производството по несъстоятелност. Счита, че в случая нормата на чл. 453 ГПК следва да се приложи вместо тази на чл. 638, ал. 1 ТЗ, тъй като в конкретната хипотеза не биха се накърнили интересите на кредиторите на несъстоятелността. Излага подробни съображения относно правните последици на възбраната по ГПК и общата възбрана в производството по несъстоятелността, целящи да аргументират ограничаване на правото му на удовлетворяване. По втория поддържа бланково липса на законова уредба на процесната хипотеза, както и на съдебна практика. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. За да е налице допълнително поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Съобразно така очертаната дефинитивност на общ и специален критерий се налага извод,че частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на определението до касационно обжалване по следните съображения: Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като са общи, хипотетични и не са свързани с решаващите изводи на състава, нито с неговото процедиране. По същество те са изведени и съдържателно обосновани с непрецизното разбиране на частния касатор на правната природа на обезпечителните функции на ипотеката спрямо възбраната, като с оглед защитната му теза е игнориран относимия въпрос за конкуренцията на права по отношение на ипотекиран недвижим имот между кредиторите в индивидуалното и универсалното изпълнително производство, който въпрос е намерил както законодателно решение, така и казуално решение в практиката на ВКС,а последното обстоятелство, дори и да се приемат за релевантни въпросите изключва наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така във връзка с обезпечителната функция на ипотеката в полза на трето на несъстоятелността лице следва да се съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 116/26.03.2021 г. по т.д. № 525/2019 г. на ВКС, II т.о., с което е разгледана идентична на настоящата хипотеза. В решението е прието, че съгласно нормата на чл.173, ал.1 ЗЗД, учредената в полза на кредитор ипотека гарантира правото му да се удовлетвори с предпочитание пред останалите кредитори от цената на ипотекирания имот при продажбата му по реда на принудителното изпълнение независимо от това кой е неговият собственик. Разпоредбата на чл.717н ТЗ в производството по осребряване на имущество от масата на несъстоятелността е създадена със същата цел. В решението се разглежда редакцията на чл. 717н ТЗ, преди да бъде изрично въведен от законодателя текстът „ или е придобито от длъжника, обременено с ипотека “, като съставът е приел, че дори и преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016 г., нормата не е допускала определена категория ипотекарни кредитори да бъдат лишени от правата им по чл.173, ал.1 ЗЗД. Като краен извод е обобщено, че точният смисъл на чл.717н ТЗ в редакцията му преди последното изменение на закона със ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.105/2016 г., отговаря на действащата и към сегашния момент текстуална редакция на разпоредбата и изисква нормата да се прилага в случая, когато длъжникът в несъстоятелност е придобил ипотекиран от праводателя му, за обезпечаване задължение на последния, недвижим имот. Тази практика се споделя и от настоящия състав. Поддържаното, че е налице затруднение за принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност с оглед липсата му на качеството му на кредитор на длъжника в несъстоятелност, обуславяща необходимост от тълкуване на закона в тази специфична хипотеза също не обосновава нито общо основание нито допълнително. Налице е и по този въпрос константна практика на ВКС/ споделена и от настоящия състав/, с която изрично е прието, че учредената ипотека за обезпечаване изпълнението на дълг на трето лице действително не поражда за банката-кредитор вземане срещу несъстоятелния длъжник, но предоставя на ипотекарния кредитор право да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота чрез продажба на недвижимия имот до размера на непогасеното от кредитополучателя обезпечено задължение. Нормата на чл. 717н ТЗ също така създава не само задължения за синдика, но изрично признава права на ипотекарния кредитор, независимо че не е кредитор на длъжника по несъстоятелността, като правото на жалба по чл. 729, ал. 3 ТЗ е предоставено на всяко заинтересовано от разпределението лице –- вж. определение № 3/05.01.2015 г. по ч.т.д. № 2429/2014 г. на ВКС, I т.о., определение № 289/25.05.2015 г. по ч.т.д. № 3145/2014 г. на ВКС, II т.о., която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Извън това, налице е и практика по втория поставен въпрос – вж. решение № 55/20.05.2021 г. по гр.д. № 3415/2020 г. на ВКС, II гр.о., с което се приема, че индивидуалното принудително изпълнение по отношение на имущество, включено в масата на несъстоятелността, се спира, а ако вземането на взискателя бъде прието, индивидуалното принудително изпълнение се прекратява, независимо от наложените от съдебния изпълнител възбрани. Ако индивидуалното принудително изпълнение, е започнало преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но е приключило след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, то всички извършени в него действия са противопоставими на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл.717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. С оглед изложеното страната не само не е поставила релевантен правен въпрос, но и по никакъв начин не обосновава допълнителен критерий. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение