Определение № 196 от 11.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2695/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество Рилски спортист“, гр. Самоков, чрез пълномощника – адвокат Е. В., за допълване на определение № 139 от 7. 08. 2019 г. по ч. гр. д. № 2695/2019 г. на ВКС, 1 г.о. в частта за разноските и осъждане на държавата, представлявана от областния управител на Софийска област, упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройство, да заплати на сдружението сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция. Ответната по молбата страна не е изразила становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от държавата, представлявана от областния управител на Софийска област, упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройство, частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК срещу определение № 514 от 9. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 291/2019 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в. От ответната страна по частната жалба СНЦ „Туристическо дружество Рилски спортист“, гр. Самоков, е подадено писмено възражение, чрез адв. Е. В., с което са изложени съображения за неоснователност на същата и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането й до касационно обжалване. Възражението съдържа искане за присъждане на разноските, направени в частното производство, а към същото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сдружението е заплатило на адв. В. възнаграждение за подаване отговор на частната касационна жалба в размер на 1000 лв. С определение № 139 от 7. 08. 2019 г. по ч. гр. д. № 2695/2019 г. на ВКС, 1 г.о., е потвърдено обжалваното въззивно определение. Съдът не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските. Съгласно разпоредбите на чл.чл. 78 и 81 ГПК, съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Неуважаването на частната касационна жалба ангажира отговорността на частния жалбоподател за направените от ответната страна разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане. Доказано е и плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение