Определение № 427 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 838/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Гранд сирена“ ЕООД срещу решение №93 от 22.11.2022 г. по т.д.№195/2022 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №143 от 20.06.2022 г. по т.д.№272/2021 г. на ОС Бургас, с което е отхвърлена молбата на „Гранд сирена“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Сий апартмънтс“ ЕООД. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какъв по характеристика, вид и дефиниция е договорът за цесия – неформален, консенсуален, каузален или е формален. 2. Задължително условие ли е неформалният договор да е подписан от страните. 3. Нарушение ли е на материалния и процесуалния закон, съдът да допусне трето лице да оспорва договор, по който не е страна и съдът да приеме това за нормално и правилно. 4. Задължително ли е договорът да е изготвен на един компютър/файл или една пишеща машина. 5. Задължително ли е договорът да бъде съставен по мярката на даден съд или е достатъчно да отговаря на ЗЗД. 6. Длъжен ли е съдът да прецени безпристрастно и точно в съвкупност всички факти и обстоятелства по делото и да еднакво критичен към всички участници в процеса. 7. Трябва ли съдът да налага неговите разбирания за обичайна търговска практика или трябва да прибягва към обичайната законова и правна практика. 8. Длъжен ли е съдът да разглежда договорите според тяхната характеристика или свободно според вътрешното си убеждение може да ги променя – неформалният да става формален, формалният да се превръща в неформален. 9 Длъжен ли е съдът да прави разлика между апортна и парична вноска. 10. Може ли съдът да изгражда вътрешното си убеждение от обстоятелството дали един договор е т.н. „слаб“ според него. 11. Длъжен ли е съдът да спазва стриктно и точно сроковете и нормите по част четвърта чл.625, чл.629 от ТЗ /несъстоятелност/. 12. Допустимо ли е съдът да твърди неистини, за да оправдае едно свое порочно и незаконосъобразно решение. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Сий апартмънтс“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на обжалване е произнасяне на първоинстанционния съд, отричащо качеството на кредитор на „Гранд сирена“ ЕООД по търговска сделка, като материалноправна предпоставка за иницииране на производство по несъстоятелност на длъжника. Посочил е, че „Гранд сирена“ ЕООД е представило документ, наименован договор за цесия – прехвърляне на вземания, датиран на титулната страница 22.06.2016 г., в който се сочи, че „Ми холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“ ЕООД – цеденти, прехвърлят на „Гранд сирена“ ЕООД – цесионер, всички свои вземания от „Сий апартмънтс“ ООД, описани подробно в Приложение № 1 за „Ми холдинг“ ЕООД и Приложение № 2 за „Ба холдинг“ ЕООД срещу цена от по 750 000 евро, платима на всеки от цедентите. Установил е, че договорът е подписан на последната страница, както и приложенията към него, като пред нотариус е заверен подписът на управителя на „Гранд сирена“ ЕООД, а ответната страна е оспорила истинността на така представения договор за цесия, с твърдения, че страници от първа до десета от същия са подменени спрямо действителното му съдържание на предварителен договор за цесия между същите страни. Намерил е, че твърдението, че наличните по делото страници не принадлежат към единството на писмения акт – съдържание и подписи, е равнозначно на твърдение, че материализираните в документа изявления не са израз на волята на страните, автори на документа, чиито подписи носи той, като в тази хипотеза, за оборване на формалната доказателствена сила на подписания частен документ – чл.180 ГПК, съдът е следвало да открие производство по оспорване истинността му, на основание чл.193 ГПК. Счел е, че пропускът на първостепенния съд до открие такова производство е в разрив с правилата на съдопроизводството, но липсата на позоваване пред въззивната инстанция на нарушението препятства откриването на такова производство при въззивното разглеждане на делото. Изразил е становище, че независимо от липсата на формална процедура по чл.193 ГПК, съдът от първа инстанция е дал възможност на страните да ангажират доказателства относно въведените от тях твърдения по отношение истинността на документа, в това число и съдебно - техническа експертиза на експерт графолог – основно и допълнително заключение, и е формирал изводи относно наличието на основания да се изключи оспореният документ от доказателствата по делото. Посочил е, че от друга страна в нито едно от депозираните по делото становища „Гранд сирена“ ЕООД не е формулирало изрично искане за задължаване на насрещната страна да представи оригинал от приложения от нея предварителен договор за цесия, поради което е намерил за неоснователни възраженията на „Гранд сирена“ ЕООД и е приел, че не са били налице основания за изключване на предварителния договор за цесия от доказателствата по делото, толкова повече, че вещото лице по съдебно – техническата експертиза е посочило, че е работило с оригинала на документа. Отбелязал е, че в представения от „Гранд сирена“ ЕООД договор за цесия се констатират семантични несъответствия, като в текста на чл.1.1, респективно чл.1.2, се посочва, че цедентите прехвърлят вземанията си, а в чл.8 и чл.9 са уредени последици, касаещи отговорността на страните, ако договор за цесия не бъде сключен, т.е. уговорки, относими към предварително съглашение. Също така е отчел, че съществуват множество клаузи, които са неясни и непълни, не сочат на уредба на отношения между страните, поради изпуснати думи и изрази: в т.1.3 изречението е недовършено и е невъзможно да се установи дали подточките към този член въвеждат модалитети към договарянето; чл.4 препраща към уговорени в чл.2.1 и чл.3.1 срокове за плащане на цената по договора, а разпоредбите, към които се препраща, не съдържат уговорки за срок за изпълнение; в чл.8 е уговорено заплащане по договора за цесия на три вноски, без да се фиксира падеж, във втората алинея е налице абсолютно неясна уговорка, поради неясна обвръзка на договора за цесия с договор за продажба на дружествени дялове – липсващ текст в чл.1.3.; в чл.3.4 от представения договор е предвидена нотариална заверка, на разноски на цесионера, която не се е осъществила в пълнота – заверен е само неговият подпис. В този смисъл е посочил, че така изброените смислови разминавания в текста, липсата на подписи на страните на всяка от страниците и на нотариална заверка на подписите на всички страни по договора, водят до извода, че той не е продукт на същинско договаряне, тъй като противоречи на житейската и търговската логика поемането на сериозни по размер задължения при подобни неясни уговорки, а съвпадането на типографското съдържание на стр. 11 с положените подписи на двата договора – от 09.06.2016 г. и от 22.06.2016 г., и заличаването на думата „предварителен“ в този, приет по искане на въззивника, сочи, че с голяма степен на вероятност може да се заключи, че е ползвана страница с подписи от сключен между страните предварителен договор, различен от този от 09.06.2016 г., каквито договори се признава от въззивника, че са съществували, към която е приобщено съдържание, неотговарящо на волеизявления, направени от сочените за автори на документа, като е създадена привидност, че документа произхожда от страните. В подкрепа на този извод е преценил и отсъствието на отразяване на договора за цесия от 22.06.2016 г. в счетоводството на длъжника, както и увеличаването на капитала с вземанията, предмет на прехвърлянето, след датата на договора за цесия, от което следва, че те не са били отчуждени от своите титуляри. От изложеното е заключил, че успешно е оборена формалната доказателствена сила на ангажирания от „Гранд сирена“ ЕООД договор за цесия, по съображения, че последният не материализира действителни изявления на страните по съглашението, а представлява разпечатан произволно текст, към който са приобщени трите последни страници с подписите на страните и следва да се приеме, че доказателствената стойност на документа е разрушена и същият не доказва съществуването на договор за цесия и оттам на вземания на въззивника спрямо въззиваемото дружество. Изложил е съображения, че от данните по делото е видно, че в проведеното на 21.07.2021 г. първо открито съдебно заседание, съдът, по искане на молителя, му е предоставил възможност за запознаване с отговора и изразяване становище по отправени в същия искания в достатъчен срок, предвид което е намерил за са неоснователни и твърденията, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, поради недадена възможност на „Гранд сирена“ ЕООД за запознаване с отговора на насрещната страна. Посочил е, че поради настъпила процесуална преклузия не следва да се обсъждат твърденията в жалбата, че подмяната на страници в оспорения документ се дължи на постигнато съгласие между страните, след преговори между тях, и че цесията е коректно отразена в счетоводните книги на цесионера. При постановяване на решението въззивният съд, съобразявайки се с константната практика на ВКС, е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните /в т.ч. по направените от ответника възражения относно материалноправната легитимация на цесионера като кредитор по прехвърлените му вземания, вкл. и оспорването на истинността на договора за цесия, на който кредитора се позовава/. В този смисъл поставените в изложението шести и трети въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС /наличието на която изключва бланкетно посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, а при липсата на поддържаните селективни основания, касационно обжалване по визираните въпроси не следва да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по останалите формулирани в изложението въпроси. Тези въпроси, съдържащи оценъчни съждения относно осъществената от въззивния съд решаваща дейност, са израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, за истинност на представения договор за цесия /от който „Гранд сирена“ ЕООД черпи легитимацията си като кредитор на ответника по търговска сделка/ и с тях се предпоставят становища, каквито не са изразявани от въззивния съд, респективно тези въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,