Определение № 3327 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 899/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. А., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адвокат П. Т., срещу въззивно решение № 348 от 22.11.2022 г. по в.т.д. № 377/2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е отменено решение № 9 от 21.03.2022 г. по т.д. № 63/2021 г. на Окръжен съд – Шумен, и вместо това е отхвърлен предявеният от Д. А. иск за осъждане на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, да заплати 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на баба ѝ Я. М. И., починала на 04.11.2018 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Ю. К., изразява становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество и за неоснователността ѝ. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата Д. С. А. вследствие смъртта на баба ѝ Я. М. И., настъпила на 04.11.2018 г. поради пътно-транспортно произшествие на 31.10.2018 г. в [населено място], причинено по вина на водача С. Д. С.. Съдът е определил, че спорът между страните във въззивното производство е за наличието на активна материалноправна легитимация у ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди, както и евентуално за несъобразяване на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението. Позовал се е на задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. За да е налице особено близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. От събраните пред първата инстанция гласни доказателства е установено, че загиналата е единствена баба на ищцата и същата е била основно ангажирана с отглеждането ѝ от 2000 г. до 2015 г., тъй като майката е работила, а детето не е посещавало детска градина. Когато внучката е била на 13 години, майка ѝ потърсила реализация в [населено място], а детето останало в [населено място] изцяло под грижите на баба си. Тя споделяла всичките си грижи и тревоги, радости и вълнения от живота със своята баба, която е била авторитетната личност в живота ѝ, от която е черпела пример и поуки за живота, която е формирала възгледите ѝ за живота и самата нея като личност. Установено е, че след завършване на университет внучката не е прекъснала връзката с баба си, а ежедневно са комуникирали по телефона, като е имала идея баба ѝ да се премести да живее с нея и майка ѝ в [населено място]. От свидетелските показания е направен извод, че между бабата и внучката е съществувала дълбока връзка на привързаност, като съдът е приел за категорични показанията и за промяната на емоционалното състояние на ищцата след смъртта на баба ѝ. В заключение съдът е приел, че не се установява тази близка връзка да се отличава от типичната привързаност и връзка между лицата за тази родственост, за да се определи тя като изключителна в сравнение с близостта, считана за нормална между баба и внучка, респективно, която да наподобява връзката между родител и дете. Дори и когато бабата е полагала грижи за внучката си от невръстна възраст, тази връзка в нито един момент не заместила връзката между ищцата и нейната майка. Същите са били в нормални отношения, майката в нито един момент не е изоставила детето си и е полагала грижи за неговото отглеждане. Не е установено понасянето на душевни болки и страдания от страна на ищцата да надхвърлят болките и страданията, които би изпитал всеки един от смъртта на своята баба, която е обичал и с когото са имали нормални отношения. Поради това същите не могат да се преценят като предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да се произнесе по всички въведени доводи и възражения на страните?“.

2. „Дължи ли съдът при определяне на материалната легитимация да разгледа всички доказателства по делото и така да определи кой е носителят на спорното право?“.

3. „Обвързан ли е съдът от въведените от страните факти, като е длъжен да се произнесе по тях и каже кои приема за установени и кои не при обсъждане на доказателствата по делото заедно с възраженията и доводите на страните?“.

4. „Може ли съдът да се произнесе по предмета на делото и активната материална легитимация въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищцата и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства при липсата на такива?“.

5. „Длъжен ли е съдът да обсъди само конкретно посочените в жалбата роднински връзки, или може сам да определи кои са от значение? Дължи ли разглеждане на отношенията с роднините по родствените връзки до същата степен на родство, баби/дядовци, родители, братя/сестри, съребрена линия, за установяване на наличието на материалната легитимация на страните?“.

6. „Кои и какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“.

Цитирани са решения на ВКС, с които се твърди, че е налице противоречие.

Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 348 от 22.11.2022 г. поради следните съображения:

Първият и третият, формулирани в изложението, въпроси се свеждат до един, касаещ задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. Въпросът е правнорелевантен, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от касаторката. Налице е множество непротиворечива практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която еднозначно се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и др. /. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази постоянна и непротиворечива практика на ВКС. То е в рамките на въведения от страните предмет на въззивното обжалване. Мотивирано е, като съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства – обсъдил е показанията на свидетелите, събрани пред първата инстанция, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е изложил своите правни изводи по тях, поради което по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Останалите въпроси – втори, четвърти, пети и шести - за активната материална легитимация на ищцата и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди също са решени съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т. 1 от Тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на внуците е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик - внук, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между баби и внуци, с характерната за тези отношения взаимна обич, привързаност, уважение, подкрепа и т. н. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика в тълкувателното решение, тъй като отхвърлянето на исковете е обусловено от преценката на въззивния съд, че съществувалата между ищцата и починалата ѝ баба житейска връзка не удовлетворява възприетото в тълкувателното решение изискване за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, т. е. характерни за конкретния вид родствени връзки, което от своя страна предполага проявление на нормално присъщите за подобни връзки болки и страдания по повод загубата на близък човек.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение