Определение № 627 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6994/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Г. П. срещу решение № 1300 от 26.6.2013 г, постановено по гр.дело № 746/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение от 29.10.12 г по гр.дело № 13814/11 г на Софийски градски съд, Първо отделение, 1 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ф. Г. П. срещу [фирма] и Г. Д. П. иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото й на собственост върху 4/5 ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент № 36, на ет.4 във вх.”Б” в@@6@ [населено място]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа се, че събраните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин наличието на вложени от ищцата лични средства в размер на 4/5 ид.части от стойността на процесния апартамент.Тези доказателства са били изцяло игнорирани от възизвния съд, което е довело до необосновани правни изводи. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че по материалноправния въпрос въззивното решение противоречи на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. Ответникът по касация Г. Д. П. не оспорва жалбата.Подържа, че решението на въззивния съд противоречи на материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол. Ответникът по касация [фирма] не взема становище по касационната жалба. От данните по делото се установява следното: Предявеният иск е установителен по чл.124 ал.1 от ГПК. Ищцата Ф. Г. П. и ответника Г. Д. П. са съпрузи като бракът между тях е сключен на 3.5.1969 г. През времетраенето на брака на 22 юли 1977 г чичото на ищцата Й. Л. Х. й е прехвърлил чрез дарение правото на собственост върху ½ ид.част от недвижим имот в [населено място], на [улица], находящ се в двуетажната жилищна сграда на първи етаж, състоящ се от две стаи, кухня, и входно антре, застроен на 60 кв.м, ведно с ¼ ид.част от дворното място, цялото с 301, 80 кв.м и толкова идеални части от общите части на сградата. Видно от протокол от 14.9.1979 г по гр.дело № 10628/79 г на СРС, 40 състав е постигната съдебна спогодба, по силата на която Ф. П. е получила в дял първия етаж от 60 кв.м, находящ се в двуетажната жилищна сграда.Делбеният имот е оценен на 5678, 60 лв, като П. е осъдена да заплати на съделителите Г. Х. и Л. Л. суми за уравнение на дяловете в размер на по 1900 лв Със заповед № РД-40-28/4.1.1984 г имотът е отчужден по реда на ЗТСУ, а на Ф. П. е определено обещетение в размер на 9353, 47 лв.На собствениците на втория етаж Г. Х. и Л. Х. е определено обезщетение в размер на 6379, 40 лв.С решение от 28.3.1984 г на СРС, ГК, 33 състав по гр.дело № 2439/1984 г оценката на отчуждения имот е общата завишена с 3366, 93 лв. Със заповед № РД-41-316 от 23.3.1989 г на СНС-ИК Ф. Г. П. е обезщетена за отчуждения й имот с апартамент № 36, на ет.4, вх.Б в бл.145 на[жк]от три стаи и кухня, с площ от 92, 53 кв.м като стойността на даденото в обезщетение жилище е в размер на 19 613 лв. Въз основа на молба-съгласие от [фирма] клон „Жилищно кредитиране” до съдията по вписванията банката-кредитор е дала съгласие и поискала заличаване на ипотеката, вписана върху процесния апартамент за отпуснат през 1989 г банков кредит в размер на 8151 лв. При така изложеното ищцата Ф. П. подържа, че е изключителен собственик на 4/5 ид.части от процесното жилище на лично основание, тъй като в придобиването му са вложени лични средства от подарен й недвижим имот в размер на ½ ид.част, който й е бил възложен в дял по силата на цитираната по-горе съдебна спогодба.Подържа, че за задължения на съпруга й -ответника Г. П. по изпълнително дело № 20051110422466 по описа на СИС при СРС съдия изпълнителя е предприел действия по изнасяне на публична продан на ½ ид.част от имота.Счита, че за нея е налице правен интерес от установяване по отношение на двамата ответници правото й на собственост върху 4/5 ид.части от него като придобити в резултат на трансформация на лично имущество, получено по дарение през времетраенето на брака. Въз основа на гореизложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното: Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Посоченото от касатора Постановление № 5 от 31.10.1972 г третира случая, когато имот или част от него, която единия съпруг е притежавал по дарение бъде отчужден по реда на ЗПИНМ и срещу отстъпения в обезщетение имот следва да се доплати известна разлика и това стане по време на брака, съответната на тази част разлика включва ли се в съпружеската имуществена общност, а останалата част представлява ли лично имущество на надарения. По настоящото дело са налице данни, че имотът за който се подържа, че представлява отчасти лична собственост на ищцата е отчужден по реда на ЗТСУ, а не по реда на ЗПИНМ, поради това касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса намират постановките на Постановление № 5 от 31.10.1972 г на Пленума на ВК на РБ приложение при действието на ЗТСУ.Отговорът на въпроса е от значение за установяване наличието на вложени от ищцата извънсемейни средства и техния размер при придобиване на имота, предмет на иска по чл.124 ал.1 от ГПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение