Определение № 231 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2015 г.
ВКСI гражданско отделение15.04.2016 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА гр.д. № 5077/2015 г. по описа на ВКС, I –во г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1119 от 18.06. 2015 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1105/ 2015 г. УКАЗВА на касатора Д. Т. Т. да внесе по сметката на Върховния касационен съд, държавна такса в размер на 61.87 лв. за разглеждане на касационната му жалба по същество и да представи документ за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в противен случай жалбата ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по каса-ционната жалба на Д. Т. Т. чрез адв. Атанасова срещу решение № 1119 от 18.06. 2015 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1105/ 2015 г., с което след като е отменено решение № 34 от 16.02.2015 г. на Карловския районен съд по гр. д. № 501/2011 г., искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в едната му част е уважен, а в другата- отхвърлен. С определение № 355 от 24.11.2015 г. производството по настояще-то дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на ТД № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС. По ТД № 4 /2014 г. е постановено тълкувателно решение, обявено на 14.03.2016 г., следователно пречките по движението на делото са отпаднали и то следва да бъде възобновено. К. твърди в жалбата си, че окръжният съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като по делото са събрани доказателства, че ище-цът не е подавал заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, за възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски имоти, нито има възможност да стори това, тъй като законово определените срокове са изтекли. Във връзка именно с това твърдение, касаторът е извел като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроса за това налице ли е правен интерес от провеждането на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато не е налице висящо производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и няма възможност такова да бъде образувано, за който въпрос счита, че е налице противоречива съдебна практика, копия от която е представил. Този въпрос е от значение за изхода на делото, защото се отнася до допустимостта на производството в двете инстанции разглеждали иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Противоречивата съдебна практика по повдигнатия от касатора правен въпрос за правния интерес за предявяване на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е уеднаквена с т. 3А от ТР 4/2014г. на ВКС, ОСГК от 14.03.2016 г. като е прието не е налице правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Предвид на това разрешение, е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение