Определение № 4445 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Ф. М. С. срещу определение № 111 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 693/2025 г. на Административен съд – Кърджали. С обжалваното определение АС – Кърджали е оставил без разглеждане жалбата на Ф. М. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, за кампания 2020г., с изх. № 02-090-6500/9969 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ като просрочена и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да отстрани констатираните нередовности на жалбата и че оспорването е просрочено. Във връзка със срочността на жалбата сочи, че в чл. 28 от Закона за подпомагане на земеделските производители е предвидено, че комуникацията с ДФ „Земеделие“ се извършва чрез съобщение в системата на електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗПЗП в индивидуалния профил на съответния кандидат като към съобщението се прикачва съответния акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Поддържа, че такова съобщение няма в индивидуалния профил на жалбоподателя, нито пък е уведомен по друг начин за оспореното уведомително писмо. Намира, че съдът неправилно е прекратил производството по делото на основание § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 3 ЗПЗП, при положение, че не е уведомен за издаване на акта и неговото наличие в СЕУ, съобразно правилото на чл. 18а АПК. Поддържа, че предвиденият в чл. 28, ал. 3 ЗПЗП ред за връчване на уведомително писмо чрез директното му публикуване в СЕУ без нарочно съобщение до адресата противоречи на правилото на чл. 18а АПК, както и че разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП няма предвидено обратно действие и не намира приложение по отношение на подадените по реда на Наредба № 9 от 27.02.2009 г. заявления и постановените по тях административни актове - уведомителни писма за извършена оторизация на заявеното финансиране. Възразява по изводите на съда, че не са отстранени нередовностите на жалбата, т. к. са представени допълнителни доказателства от жалбоподателя, а съдът е пренебрегнал служебното начало, по силата на което е длъжен да се произнесе по законосъобразността на обжалвания акт и не е съобразил поисканото удължаване на срока от жалбоподателя. При тези съображения, развити в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В допълнителна молба от 16.02.2026 г. развива доводи, че с разпоредбата на § 32, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., е предвидено, че започналите производства по чл. 33а и чл. 43 ЗПЗП, във връзка с подадените до датата на влизане в сила на този закон заявления за подпомагане се довършват по досегашния ред, който включва и срокът за обжалване на уведомителните писма - 14-дневен от изтеглянето им. Намира, че с разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ПЗП се въвежда обратно действие на закона защото променя приложимия срок за вече публикувани актове и съответно съкращава срока за съдебно обжалване, с което се нарушава принципът на правна сигурност. При тези съображения прави искане, на основание чл. 150, ал. 2 КРБ, касационната инстанция да спре производството по делото и да сезира Конституционния съд с искане да установи противоконституционност на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Ф. М. С., регистриран земеделски производител, е подал жалба с вх. № 4452/11.12.2025 г. (наименована възражение) срещу Уведомително писмо с изх. с изх. № 02-090-6500/9969 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, до АС – Кърджали. С разпореждане № 2385 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 693/2025 г. административният съд е констатирал, че жалбата е депозирана директно в съда, не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК – не е внесена държавна такса, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането. Поради това е изискал от административния орган да изпрати административната преписка по оспореното уведомително писмо, задължил е жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса и представи доказателства за това, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Дал е също указания, на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му към съда. Разпореждането на съда е съобщено на 18.12.2025 г. на Н. Ф., със задължение да го предаде. С молба вх. № 4590 от 22.12.2025 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса и е поискал да се удължи срокът за отстраняване на нередовностите в жалбата поради необходимост от снабдяване с документи. С определение № 8 от 05.01.2026 г. съдът е продължил срока за представяне на документи с 14 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния срок или до 12.01.2026 година. С придружително писмо вх. № 22/07.01.2026 г. процесуалният представител на ДФ „Земеделие“ е изпратил административната преписка и е посочил, че датата на изтегляне на обжалваното УП от СЕУ е 28.11.2025 г., а датата на публикуване – 17.11.2022 година. В тази връзка се е позовал на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП и е направил възражение за просрочие на жалбата. Към административната преписка е приложено известие за доставяне/връчване на уведомително писмо на кандидата Ф. М. С.. С обжалваното определение № 111 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 693/2025 г. АС – Кърджали е посочил, че според представеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо, обжалваният акт е публикуван в СЕУ на 17.11.2022 г., а датата на която е изтеглен е 28.11.2025 г., поради което 14-дневният срок за обжалване е изтекъл. В тази връзка е цитирал разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., според която публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизането в сила на този закон. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е предвидено, че когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. Поради това съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване и е просрочена. Отделно от съображенията за недопустимост на оспорването, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане и поради неотстраняване на нередовностите й от оспорващия в определения от съда срок. В тази насока съдът е посочил, че в дадения допълнителен срок оспорващият е представил документи по делото, но не е изпълнил указанията на съда на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да посочи ясно и мотивирано в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му до съда. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно, при следните съображения: Правилно съдът е достигнал до извод, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневния срок за оспорването й пред съда. Видно от данните по административната преписка е, че жалбоподателят Ф. М. С. е подал общо заявление за подпомагане с вх. № 19215910/07.04.2020 г. Според приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо за кандидата/бенефициента Ф. М. С., Уведомително писмо изх. № 02-090-6500/9969 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 - кампания 2020, е публикувано в СЕУ на 17.11.2022 г. и е изтеглено на 28.11.2025 година. Представеното от ответника доказателство относно публикуването на уведомителното писмо представлява възпроизведен на хартиен носител електронен документ – част от електронната система, поддържана от ДФЗ за изпълнение на неговите функции по подпомагане на земеделските производители. Частният жалбоподател не оспорва датата на публикуване на уведомителното писмо в СЕУ. Основният му довод е, че не е изпратено нарочно съобщение за публикуване на акта в индивидуалния му профил в СЕУ и съответно, че срокът за обжалването следва да започне да тече от датата, на която е изтеглен от информационната система. Тeзи доводи са в противоречие с приложимата нормативна уредба. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по заявените схеми и мерки, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. По силата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП за публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 ЗПЗП започва да тече от влизането в сила на този закон. ЗИД на ЗПЗП е обнародван в ДВ бр. 85 от 2024 г. и е в сила от 08.10.2024 година. Считано от 08.10.2024 г. е започнал да тече 6-месечният срок по чл. 28, ал. 3 ЗПЗП и е изтекъл на 08.04.2025 г. - вторник, присъствен ден. Считано от 09.04.2025 г. актът, публикуван в СЕУ на 17.11.2022 г., се счита връчен и за частния жалбоподател е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването му пред съда, който е изтекъл на 22.04.2025 г. - вторник, присъствен ден. След изтичането му правото на кандидата за подпомагане да обжалва уведомителното писмо пред съда е погасено. Поради това административният съд правилно е приел, че жалбата, която е подадена на 11.12.2025 г., е просрочена и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Правилата за съобщаване и връчване на административните актове, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители са специални спрямо общите правила, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Системата на електронни услуги е част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на публична информация, свързана със схемите, мерките и интервенциите за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план. Чл. 31, ал. 1 - 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. предвижда, че достъпът до системата е публичен и индивидуален. Публичният достъп се осъществява без регистрация и дава възможност за извършване на действията по чл. 30, ал. 2, т. 1. Индивидуалният достъп се осъществява след регистрация и създаване на индивидуален профил на потребител, като предоставя възможност за извършване на действията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 - чл. 31, ал. 3. Регистрацията по ал. 3 се потвърждава от потребителя, когато се извършва с неговия личен квалифициран електронен подпис (КЕП) или от длъжностно лице в Областна дирекция на ДФЗ при лично посещение от потребителя при липса на КЕП - чл. 31, ал. 4. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е посочено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. Според общото правило на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., съобщаването на индивидуален административен акт, електронен документ, електронно изявление и/или комуникация, съгласно чл. 28 от ЗПЗП се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ). Сравнителният прочит на чл. 37, ал. 2 и 4 от Наредбата показва, че в ал. 2 е изведено самостоятелно правило относно връчването на индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП, като е предоставен 6-месечен срок от публикуването на акта, в рамките на който адресатите имат възможност да го изтеглят, с изтичането на който актът се счита за връчен, за разлика от индивидуалните административни актове, извън посочените в ал. 2 и 3, както и електронни документи, изявления и комуникация до кандидатите и бенефициентите за производствата пред Държавен фонд "Земеделие" или от Управляващия орган на Стратегическия план, които се считат за връчени със съобщаването им в СЕУ. Цитираните разпоредби с процесуален характер по силата на правилото на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП във вр. чл. 28 ЗПЗП, намират приложение и по отношение на неприключилите административни производства. Поради това възраженията на частния жалбоподател за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 18а АПК не кореспондират с приложимите правни разпоредби. Наведените оплаквания за ограничаване възможността за оспорване на уведомителното писмо пред съда, касационният съд намира за неоснователни. С действащата редакция на чл. 28, ал. 1 ЗПЗП е предвидено, че комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. За индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ, в чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е регламентирано, че актът се счита връчен, ако не не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ. Релевантен за шестмесечния срок, в който кандидатите имат възможност да изтеглят акта, е моментът на публикуването му в СЕУ и с изтичането му, считано от тази дата, законодателят е предвидил, че се счита връчен. Прегледът на нормативната уредба показва, че в чл. 28, ал. 2 ЗПЗП, в редакцията преди изменението на закона със ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., също е предвидено, че индивидуалните административни актове по ал. 1 се считат за връчени с изтегляне на съобщението от СЕУ, но без да е определен срок, в който адресатът следва да изтегли акта и съответно да реализира правото си на оспорването му, ако същият е неблагоприятен за него. С действащата редакция на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е предвиден шестмесечен срок, в рамките на който адресатът има възможност да изтегли акта, с чието изтичане актът се счита връчен и започва да тече 14-дневният срок за обжалването му. Създадената законова фикция относно връчването на акта не ограничава правото на оспорване на заявителите за финансово подпомагане, а определя ясни срокове, в които адресатът на акта следва да упражни правата си. По силата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП правилото на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП се прилага и по отношение на издадените уведомителни писма, публикувани до влизане в сила на закона. Не се кредитират доводите на частния жалбоподател, че с правилото на чл. 28, ал. 3 вр. § 12, ал. 2 се съкращава срокът за обжалване, което пряко, по неблагоприятен начин засяга правата на адресатите. Срокът за обжалване на индивидуалните административни актове е регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 29, ал. 2 ЗПЗП и този срок не е ревизиран с приемането на новата ал. 3 на чл. 28, обн., ДВ, бр. 85/2024 година. Не намират опора в нормативната уредба също възраженията, че цитираните законови текстове са относими само към административните производства по Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, но не и към Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, с която се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), изброени в чл. 1, т. 1 - 30, и двете издадени на основание законовата делегация по чл. 32, ал. 5 ЗПЗП. Даденото граматическо тълкуване от частния жалбоподател е встрани от вложения смисъл и съдържание в текста, а именно правилото на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП да намери приложение, както към уведомителните писма, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, така и по отношение на актовете, издадени по заявления, подадени по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и публикувани в СЕУ, съгласно § 12, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗПЗП. Предвид изложените фактически и правни съображения, настоящият касационен състав намира за неоснователно искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Основният довод на оспорващия е, че текстът има обратно действие и прилагането му води до съкращаване на срока за обжалване на индивидуалните административни актове за извършена оторизация на подадените от земеделските производители заявления за подпомагане. Както вече се посочи, с чл. 28, ал. 2 ЗПЗП, в редакцията обнародвана ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. е прието, че уведомителното писмо се счита връчено с изтеглянето му от СЕУ, като преценката на адресата в кой момента да извърши това действие не е обвързано със срок, т.е. предоставено е на волята на кандидата за подпомагане да определи момента на връчване на акта и произтичащите от връчването му правни последици, в т.ч. възникване на правото да го оспори пред съда в установения в закона срок. С приемането на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., законодателят е въвел шест месечен срок, считано от публикуване на акта, в рамките на който земеделският производител има възможност да изтегли акта и считано от този момент да го оспори пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. При бездействие от страна на адресата да получи акта в определения срок, законодателят е създал фикция, че същият се счита връчен и съответно започва да тече срокът за съдебното му оспорване. Определянето на срок, в който адресатът е длъжен да получи публикувания акт чрез изтеглянето му, има за цел да гарантира правна сигурност и предвидимост в административната процедура и не показва белези на ограничаване на правото на съдебна защита на кандидатите за подпомагане. С правилото на чл. § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП за публикуваните актове до влизане в сила на закона, които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизане на закона в сила - 08.10.2024 г. Разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП има действие занапред и в този смисъл не са основателни доводите, че законодателят й е придал ретроактивно действие, т. к. до този момент в закона не е фиксиран срок, в който адресатът има задължение да изтегли публикувания акт. С приемане на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП се преклудира възможността адресатите на публикуваните уведомителни писма да решават субективно към кой момент имат интерес да изтеглят акта и съответно да упражнят правото си на съдебно оспорване. По този начин се гарантира равнопоставеност на кандидатите за подпомагане по отношение на определения срок, в който следва да изпълнят ангажимента си да изтеглят публикувания акт и реализират правото си на защита пред съда, независимо дали датата на публикуване на акта е преди или след законодателната промяна. Въвеждането на срок за изтегляне на акта, с изтичането на който се прилага фикцията, че същият е връчен, не води до съкращаване на срока за обжалване пред съда по чл. 149, ал. 1 АПК. Началният момент на срока за изтегляне на акта е от влизане в сила на закона, който в случая съвпада с обнародването му. С обнародването на законодателния акт се създава изискуемата от Конституцията публичност на волеизявлението на законодателя и същият става задължителен за адресатите му. Налице е незабавно действие на процесуалните разпоредби на новия закон спрямо заварените висящи производства, при които юридическите факти са възникнали в миналото, но не са настъпили правните им последици, което представлява несъщинско обратно действие на закона - в т. см. напр. Решение № 14 от 26.07.2024 г. на КС по к. д. № 10/2023 г., Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г. Несъщинското обратно действие на закона не е равнозначно на обратно действие на закона и с приетото изменение в закона не се създава неравнопоставеност между уведомени и неуведомени лица, както твърди частният жалбоподател. В чл. 28, ал. 1 ЗПЗП е уреден общият ред за комуникацията между ДФ "Земеделие" и съответния кандидат - чрез съобщения в системата за електронни услуги, а в ал. 3 на чл. 28 ЗПЗП се визират конкретно индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 и обвързва правните последици от изтеглянето на акта с момента на публикуването му в СЕУ. Условията за публикуване на уведомителните писма и срокът за изтеглянето им в чл. 28, ал. 3, § 12, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗПЗП са идентични и обратно на твърденията на оспорващия със законовите изменения се постига еднакъв правен режим за адресатите. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената жалба от Ф. М. С. в удължения срок по чл. 63, ал. 2 ГПК, т. к не са изложени съображения за оспорването и не е формулирано в какво точно се състои искането към съда. Спазването на принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК от съда не освобождава жалбоподателя от изпълнение на задължението му по чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да изложи в жалбата си в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането му, което би позволило на съда да дефинира спорния предмет по делото. При удължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл. 63, ал. 2 ГПК, съдът няма задължение да уведомява оспорващия, т. к. в закона е определен моментът, от който започва да тече удължения срок. Поради това съдът обосновано е заключил, че указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.