Определение № 2427 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1689/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Ч. против определение № 25910/17.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 13575/2025 г.. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение е потвърдено определение на СРС, с което е върната насрещната искова молба на Г. Ч.. Видно от данните по делото, с насрещната искова молба е предявен отрицателен установителен иск против „Т. С.“ ЕАД. Цената на така предявения насрещен иск е 1 103,72 лева главница, както и лихва за забава. Цената на обективно съединените искове е под 5 000 лева. С оглед разпоредбата на чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, доколкото решението по предявения иск не би подлежало на касационен контрол. Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС