Определение № 61 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 45/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 21557/29.05.2026 г. на Административен съд София-град е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийски градски съд и делото е изпратено на петчленен смесен състав за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа подадената от „Овергаз Мрежи“ АД искова молба срещу Народното събрание и срещу Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз при законодателна дейност на Народното събрание и срещу Комисия за енергийно и водно регулиране. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд констатира следното: Софийски градски съд е сезиран с искова молба от „Овергаз Мрежи“ АД срещу Народното събрание на Република България и Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 547245,29 лв. обезщетение за имуществени вреди и на сумата от 207950,15 лв. представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2022г. – 29.06.2025г.. Ищецът твърди нарушения на правото на ЕС от законодателния орган и от КЕВР. Претендираните вреди са посочени като настъпили в резултат от приетия от Народното събрание на Република България ( НС) § 2, ал.17 от Закон за допълнение на Закона за Енергетиката, обн. ДВ, бр.38 от 24.04.2020г. („ЗД на ЗЕ“), с чиито разпоредби се въвеждат цени на природния газ за балансиране със задна дата за периода от 05 август 2019г. до 31 март 2020г. по веригата на доставките на регулирания сегмент на пазара на природен газ и осем решения на Комисия за енергийно и водно регулиране („КЕВР“): Решение № Ц-15/08.05.2020г., Решение № Ц-16/08.05.2020г.; Решение № Ц-17/13.05.2020г.; Решение № Ц-18/13.05.2020г.; Решение № Ц-19/13.05.2020г.; Решение № Ц-20/20.05.2020г.; Решение № Ц-21/20.05.2020г. и Решение № Ц-22/20.05.2020г., произтичащи от необходимостта „Овергаз Мрежи“ АД да заплати допълнителни суми за отрицателен дисбаланс, дължащи се единствено на нормативната промяна със задна дата. Претендира се, че с тези законодателни промени НС и КЕВР са извършили нарушение на основни принципи на правото на ЕС и на изискванията на Регламент (ЕС) № 312/2014 на ЕК от 26 март 2014г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи. Описаните вреди са посочени като вреди от законодателна дейност от НС, а приетите решения от КЕВР като последица от приетото законодателство от НС. Софийски градски съд е приел, че при претенция за вреди от допуснати нарушения на правото на ЕС едновременно от законодателния орган на Република България и от административни актове на орган на изпълнителната власт КЕВР. Счел е, че издаването на регулаторни решения за утвърждаване месечни цени на природния газ за обществения доставчик създава административно задължение към оператора на мрежата за актуализиране на цените за достъп, пренос, балансиране, същото се извършва въз основа на изрични правомощия на КЕВР като държавен регулатор, респективно при осъществяваната от него административна дейност. Като се е позовал на цитираната норма на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, с която се урежда хипотезата на няколко ответници и в която сочените нарушения попадат едновременно в обхвата на чл. 2в, т.1 и т.2 е извел заключението, че производството подлежи на разглеждане по реда на АПК с оглед приложимата норма на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, като компетентен е административния съд и производството следва да се разглежда по реда на АПК. За да повдигне препирня за подсъдност административният съд приема, че правното основание на иска и съответно компетентния съд се определя въз основа на твърденията на ищеца в обстоятелствената част от исковата молба. В случая видно от същата се твърди, че извършените вреди са причинени от законодателни промени в противоречие с правото на ЕС, които промени са направени чрез законодателната дейност на НС и дейността по делегирано законодателство от КЕВР, съгл. чл. 91, ал. 2 от ЗЕ. Съдът е споделил изложеното от исковата молба, че вредите от така приетите законодателни промени не попадат в хипотезата на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като се търси отговорност на ответниците за нарушение на правото на ЕС не по отношение на тяхната административна дейност, а законодателна такава. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че дейността на КЕВР по приемане на процесните решения е административна дейност, това не означава, че искът за вреди от законодателна дейност на Народното събрание, в нарушение на правото на ЕС, следва да се разглежда от административните съдилища, дори и предявени с една искова молба. На административните съдилища не са подсъдни искове за вреди от законодателната дейност на Народното събрание. А разпоредбата на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ има предвид няколко ответници, но осъществяващи една и съща по вид дейност, административна, при или по повод, която са причинени вредите, което в случая не е налице. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд констатира следното: Производството пред СГС е започнало по иск на Овергаз Мрежи АД срещу Народното събрание на Република България / НСРБ /и Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 547245,29 лв. обезщетение за имуществени вреди и на сумата от 207950,15 лв. представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2022г. – 29.06.2025г., е Софийски градски съд. Имуществените вреди са в резултат на описани в исковата молба промени в законовата нормативна уредба от страна на НС,както и дейност по имплементирането й от страна на КЕВР в посочените в исковата молба решения,които макар и да са подлежали на съдебен контрол,не са били обжалвани от ищеца, в нарушение на изискванията на Регламент (ЕС) № 312/2014 на ЕК от 26 март 2014г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи. Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица е изведена като основен принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията). Условията и редът, по които се осъществява защитата на засегнатите правни субекти, са доразвити в ЗОДОВ. В предметния обхват на ЗОДОВ са включени няколко паралелни вида отговорности на държавата и общините в зависимост от характерните особености на вредоносния факт. В чл. 1 от закона е уредена отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията, в чл. 2 от същия - от дейност на правозащитните органи, в чл. 2а - от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в чл. 2б - от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и в чл. 2в – от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Предвид заявените претенции от Овергаз Мрежи ЕАД, приложима за определянето на реда, по който следва да бъде разгледан възникналият правен спор, е нормата на чл. 2в ЗОДОВ. Същата въвежда специална хипотеза, обхващаща случаите на причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като предвижда приложимост на реда по ГПК винаги, освен когато се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или когато същите произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. В случая предмет на иска безспорно не са вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Затова, за да се прецени колизията между общите и административните съдилища, е необходимо да се провери дали дейността, от която се твърди да са произтекли вреди, не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както е посочено в Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на Върховния касационен съд, и ОСС, I и II на Върховния административен съд, административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се осъществява от административни органи. Това следва и от заглавието на разпоредбата – "Отговорност за дейност на администрацията". Народното събрание, от чиито действия се претендират вредите, не е административен орган, нито "администрация" по смисъла на закона. По аргумент от чл. 62 ал. 1 КРБ Народното събрание осъществява законодателната власт. Ето защо и дейността, която извършва, не може да се квалифицира като административна, а оттам и да подлежи на евентуално обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което на свой ред да предопредели родовата подсъдност на спора на административните съдилища. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящата искова претенция следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. На следващо място по отношение на исковата претенция насочена срещу КЕВР, следва да се посочи, че същия е юридическо лице и е независим специализиран държавен орган съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от ПРАВИЛНИК за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, но претенцията към него не е за вреди, причинени при или по осъществяваната от същия административна дейност. Видно то съдържанието на исковата молба, претендираните вреди са причинени на дружеството от КЕВР в следствие на приемане на множество решения в периода 08.05.2020-20.05.2020г в противоречие с правото на ЕС. Процесните решения на КЕВР,макар да са подлежали на обжалване не се твърди,нито се представят доказателства спрямо тях да е бил упражнен съдебен контрол за законосъобразност от АССГ и ВАС.В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, исковата претенция насочена срещу КЕВР, следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. Следва да се подчертае, че в случая не се претендират вреди от отменен административен акт и в този смисъл е практиката на смесени петчленни състави по дела: адм. дело № 40/2020 г.; адм. д. № 30/2019 г. и гр. д. № 12/2022 г.В тази насока също така следва да се съобрази и обстоятелството, че при претендирани вреди от дейността на Народното събрание свързани с приемането на нормативен акт,който противоречи на Правото на ЕС,при липсата на въведен от ищеца ответник в лицето на административен съд,съгласно определение № 7/09.02.2026г на смесен състав на ВАС и ВКС по дело № 47/2025г компетентен се явява гражданския съд. Изложеното налага извод, че родово компетентен да разгледа спора по иска на Овергаз Мрежи АД, подаден на основание чл. 2в ЗОДОВ вр.чл.4, §3 ДЕС, срещу Народното Събрание на Република България и Комисията за енергийно и водно регулиране, съдържащ претенция за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 547245,29 лв. обезщетение за имуществени вреди и на сумата от 207950,15 лв. представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2022г. – 29.06.2025г., е гражданският съд, поради което делото следва да се изпрати на СГС по подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд