Определение № 2187 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4470/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. П. М. срещу решение № 154 от 11.08.2022 г., постановено по в.гр.д. № 359/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260120 от 25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 348/2020 г. по описа на Габровския районен съд, с което в производство по допускане на делба е отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. Г. М. насрещен иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване между страните, че ищецът е изключителен собственик на три от имотите, за които е предявен искът за делба, на основание пълна трансформация на лично имущество и делбата е допусната по отношение на всички недвижими и движими вещи, предмет на спора, при равни за съделителите квоти от по Ѕ ид.ч.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да преквалифицира предявения иск в иск по чл.29, ал. 3 СК, поради което е оставил необсъдени доказателствата, сочещи на негов значителен по-голям принос в придобитото по време на брака му с ответницата имущество. Сочи като необоснован изводът на съда, че ответницата има принос в придобиването на имотите, предмет на предявения насрещен иск. Твърди, че въззивният съд е отказал да съобрази по-големите му доходи в сравнение с тези на ответницата, въпреки събраните по делото доказателства и да му присъди по-голям дял, с което е допуснал нарушение на чл. 29, ал.3 СК. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1.Когато в предявения иск ищецът посочва едно правно основание, а изложените от него фактически твърдения съдържат позоваване и на друго такова, следва ли въззивният съд да определи точната правна квалификация на иска, да допълни доклада на първоинстанционния съд и да даде на страните указания в тази връзка?

2.Установените по делото по-високи доходи на единия съпруг съставляват ли основание за определяне на по-голям дял от общото имущество?

3. Установеното наличие на принос на съпругата изключва ли нуждата от произнасяне от страна на съда налице ли са данни за значителен принос от претендиращия съпруг, основаващ се на отклонение от обичайно необходимите грижи и усилия?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

От ответницата по жалбата Е. Г. М. е постъпило писмено становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и на основания за отмяна на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от страна по делото срещу неизгодното за нея въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 34 ЗС за делба на общо четири недвижима имота и три леки автомобила и с предявен като насрещен иск по чл. 23, ал. 1 СК за три от недвижимите имоти, който се явява преюдициален спрямо иска за делба доколкото от решението по него зависи кои имоти са съсобствени и следва да бъдат допуснати до делба и кои не. Въззивният съд, след като е констатирал нередовности на насрещната исковата молба, е указал на ищеца по този иск- М. М. да посочи стойността на всеки един от претендираните като изключителна собственост недвижими имоти и на вложените в изграждането им средства,както и да посочи кои от вложените средства имат извънбрачен произход, да конкретизира по пера произхода и размера на претендираните лични средства, както и да уточни пълна или частична трансформация се твърди. С оглед направените уточненията съдът е приел, че искът е за пълна трансформация относно сграда с идентификатор ....., находяща се в [населено място], с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо и гараж, на стойност 1000 лв.; поземлен имот с идентификатор ...... по КККР в [населено място] на стойност 2500 лв. и сграда с идентификатор ...... в [населено място], с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна с гаражи, на стойност 130 000 лв.

Съдът е посочил, че за първите два имота ищецът твърди, че са придобити по време на брака с изцяло лични негови средства, а за жилищната сграда, че е изградена с негови лични средства и вложен личен труд, като принос за изграждането има и съпругата, но той е незначителен. Общият размер на вложените лични средства за трите имота възлиза на 154 473 лв., която сума е придобита от продажба на наследствени земи в [населено място] на стойност 22 050 лв.; паричен заем в размер на 30 000 лв.; продажба на наследствен имот в [населено място] на стойност 1 833 лв.; продажба на къща в [населено място] за сумата от 64000 лв., а след приспадане приноса на ответницата в размер на 57 600 лв.; продажба на апартамент в [населено място], реновиран изцяло с личен труд на ищеца и вложени лични средства, за 49 000 лв., а след приспадане приноса на ответницата в размер на 44 100 лв.; средства от аренда на лични земеделски имоти – 540 лв.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен през 1994 г., е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 05.02.2020 г. По време на брака са придобили три леки автомобила, както и процесните четири недвижими имота.

Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че страните притежавали и къща в [населено място], която строили успоредно с процесната къща в [населено място], като тази в [населено място] била завършена първа. М. М. споменавал пред един от свидетелите, че къщата в [населено място] купил с намерение да я реновира и да я продаде. Така направил и с един апартамент, който купил евтино. Според друг свидетел бащата на М. започнал да строи къща, но починал, като след смъртта си оставил пари на сина си, но не знае колко. М. притежавал разностранни умения, в т.ч. занимавал се с алпинизъм и височинна работа и голяма част от строителните работи можел да извършва и извършал сам. Работел и в цех за мебели на висока позиция, като имал и допълнителни доходи. В същия цех за мебели работела и ищцата и докато М. бил на строежа според един от свидетелите тя изцяло го замествала в служебните му задължения, а според собственика на самия цех тя го замествала само в част от задълженията му.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза за проследяване движението по сметките на двамата съпрузи за периода 2006 г.-2013 г. и 2013г.– 2016 г., в която подробно са описани сумите, постъпвали по сметките им, както и размерът на изтеглените суми, вкл. се съдържат подробни данни и за отпуснатите на страните кредити през време на брака.

Въззивният съд е приел също, че от представените по делото писмени доказателства- строителни книжа, се установява, че през м. октомври 2004г. на името на П. М., баща на ответника, е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда с гаражи в [населено място], през м. май 2006г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строежа, а на 01.10.2013 г. от [община] е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.

На 11.04.2012 г. страните по делото продали свой апартамент в [населено място] за сумата от 49 900 лв., а на 30.12.2014 г. са продали поземлен имот с построена в него жилищна и селскостопанска сграда (придобити по време на брака съответно през 2002г и 2007 г.) за сумата от 64 938, 40 лв.

На 20.02.2007 г. ответникът е закупил сграда с идентификатор 14218.51.317.7 по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо и гараж. През 2005 г. той е признат на основание наследство по закон за собственик на земи в [населено място] общо в размер на 45.350 дка.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че когато придобиването на вещи и вещни права се реализира по време на брака, но с лично имущество на единия съпруг, то съвместният принос по чл.21, ал. 3 вр. ал. 1 СК е изключен и е основание за пълна или частична трансформация по чл. 23 СК. Съдът е посочил, че за уважаването на иска по чл.23, ал. 1 СК подлежат на установяване придобивната стойност на вещта, претендирана като изключителна собственост; размерът на вложените в придобиването и средства с личен произход по смисъла на чл. 22 СК, които следва да са еквивалентни на придобивната стойност на вещта и влагането на тези средства в придобиването на вещта, като в тежест на бившия съпруг, който твърди, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства е да установи твърдяната трансформация.

Съдът е приел, че ищецът е доказал личния произход на сумата от 22 000 лв., получена от продажба през 2011 г. на наследствени земи в [населено място], но не е доказано влагането им за закупуване на два от спорните имоти- сграда с идент. ...... и поземлен имот с идент. ...... по КККР на [населено място] доколкото имотите са закупени преди това- през 2007 г. Не се установява и влагането на тази сума в построяването на жилищната сграда с идент. ...... в [населено място], чийто строеж е започнал през 2006 г., като е изградена до покрив според показанията на свидетеля Р. М. /син на страните по делото/ през 2007 г., а довършителните работи са завършени през 2013 г., когато строежът е пуснат в експлоатация.

В обжалваното решение е прието също, че не се доказва и влагането в придобиването на спорните имоти на личните извънбрачни средства от продажбата на наследствен имот в [населено място] в размер на 1 833 лв. и от аренда на наследствени земеделски имоти в размер на 540 лв.

По отношение на сумата по заем от 30 000 лв. е прието на база показанията на заемодателката В. П., че сумата по заема е дадена през 2006 г. на семейството на М., а според свидетелката семейството това са М., Е. и децата. Съдът е посочил, че не се доказва личен произход и на сумата от 64 000 лв., получена от продажбата на къща в [населено място], както и на сумата от 49 000 лв., получена от продажбата на апартамент № 19 в [населено място], придобити по време на брака само на името на М. М.. Взето е предвид, че при покупката през 2007 г. на къщата в [населено място] тя е била негодна за обитаване и възстановяването й е извършено основно с личен труд и средства на ищеца, частично подпомогнат от синовете си и от наети работници. Получената от продажбата сума на тази къща е преведена по сметка на Е. М., която впоследствие я е прехвърлила по сметката на М. М. и той я е ползвал за финансиране на строителството. Съдът е изложил мотиви, че получените от продажбата на двата имота суми нямат личен произход предвид нормата на чл. 22 СК, защото не са получени от наследство, по дарение, нито са били спестени преди брака. Съдът е приел също, че не настъпва трансформация на лично имущество и тогава, когато със средства от сметката на единия съпруг, набрани по време на брака, се придобиват вещи и вещни права по време на брака.

Съдът е изложил мотиви, че формите на съвместния принос, който е основание за възникване на СИО са посочени в чл. 21, ал. 2 СК, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Оборването на презумпцията предполага ищецът да докаже пълната липса на принос на ответницата по насрещния иск за трансформация. Не е достатъчно да се установи значителен превес на приноса на единия съпруг пред този на другия, защото превесът не изключва съвместния принос, тъй като законът не изисква равен принос на съпрузите. В случая доказателствата по делото не сочат на извод за липса на всякакъв принос на съпругата. Като принос следва да се зачита всяка форма на проявена грижа за семейството, а от свидетелските показания се установява, че Е. М. е замествала съпруга си в цеха за производство на мебели, теглила е и кредити, вноските по които са правени лично от нея, единият от които жилищен през 2007 г. с основание довършителни работи на недвижим имот- двуетажна жилищна сграда в [населено място], а със следващите потребителски кредити е рефинансирала задълженията си по предишния, в т.ч. и жилищния кредит. Дори да се приеме за вярно твърдението на Мичинов, че съпругата му е използвала сумите по кредитите за покриване на разноските по обучението на единия им син, това не налага извод за липса на принос от нейна страна по иска за трансформация, защото е форма на проявени грижи за семейството. Направен е извод, че събраните по делото доказателства не оборват пълно и пряко презумпцията за съвместен принос, поради което искът, основан на трансформация се явява недоказан. Имотите са придобити в режим на СИО, прекратена с развода между страните и се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти за съпрузите, поради което и делбата следва да се допусне при квота от Ѕ ид. ч за всеки един от съпрузите.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обоснове допускане на касационното обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение може да се допусне до касационен контрол, ако въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващите му изводи. Въпросът за преквалифициране на предявения иск от иск по чл.23, ал. 1 СК в иск по чл. 29, ал. 3 СК не е стоял пред въззивния съд, по него въззивният съд не се е произнесъл, а и не е бил длъжен да се произнесе. Видно и от мотивите на въззивното решение ищецът М. изрично е уточнил исковата си молба пред въззивния съд, като е заявил, че предявява иск за пълна трансформация на лично имущество - че иска да бъде признат за изключителен собственик на три от недвижимите имоти, предмет на иска за делба, на основание влагането на изцяло лични средства в придобиването им по време на брака.В хода на производството ищецът не е поискал да му се признае по-голям дял в прекратената с развода и трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти СИО, което би сочило на петитум по иск по чл. 29, ал. 3 СК. Освен това неизменна, в т. ч. към настоящия момент, е практиката на ВКС, за недопустимост на обективното съединяване на конститутивния иск за делба с други конститутивни искове /какъвто е искът по чл. 29, ал. 3 СК/, освен с иска по чл. 30 ЗН. Следователно дори и въззивният съд да бе преквалифицирал предявения иск от иск по чл. 23, ал. 1 СК в иск по чл.29, ал. 3 СК, той би следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото в частта по насрещния иск на касатора. Следва да се отбележи също, че положителният установителен иск за собственост, основан на трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК, има за предмет отделни вещи или ограничени права върху вещи, придобити по време на брака, а конститувният иск за определяне на по-голям дял по чл. 29, ал. 3 СК е иск за признаване на по-голяма идеална част в трансформираната в обикновена съсобственост с прекратяването на брака СИО и не може да има за предмет отделни вещи или ограничена вещни права. В случая касаторът М. с отговора на исковата молба не оспорва съсобствеността при равни части върху апартамента в [населено място] и леките автомобили, а претендира права върху отделни индивидуални вещи – три недвижими имота, което също сочи на извод, че претенцията му е такава по чл.23, ал.1 СК, а не по чл. 29, ал.3 СК. При липсата на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване, не следва да се извършва преценка за наличието на специалната такава по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

По сходни на изложените по-горе съображения (не са включени в предмета на делото и по тях въззивният съд не е и не е бил длъжен да се произнесе) не следва да се допускаща касационно обжалване и по останалите два въпроса, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Двата въпроса са част от предмета на иск по чл. 29, ал. 3 СК, какъвто не е предявен от касатора- ищец по насрещния иск и съответно по тях и съдът не се е произнасял.

Във връзка с решаващите изводи на съда, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, поради което искът, основан на трансформация, е недоказан, правен въпрос не е поставен.

Върховният касационен съд намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на СК и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение