Определение № 50584 от 10.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 701/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Напоителни системи“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Ажур ТДМ“ ООД оспорва жалбата.

По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, е уважил частично предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване на вземания по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, представляващи възнаграждения и разноски по договори за финансов одит, установени със споразумителен протокол от 21.03.2012 г.

За да намери иска за основателен, въззивният съд е приел, че с процесния споразумителен протокол от 12.03.2012 г., съставен с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца и праводателя на ответника (на основание вливане), страните се съгласили, че праводателят на ответника дължи на ищеца парични суми за възнаграждения и разноски по четири договора за финансов одит за периода 2008 г. - 2011 г., като общата сума от 31 113,66 лв. следва да бъде заплатена по начина и в сроковете, посочени в споразумението.

Въз основа на така установеното съдържание на споразумението въззивният съд е приел, че същото не представлява спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, тъй като със същото не са уговорени взаимни, т. е. насрещни, отстъпки, а само е определен в полза на длъжника нов срок за изпълнение. С това е обосновал решаващия извод, че не следва да се обсъжда възражението на ответника за нищожност на споразумението на основание чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК поради липсата на разрешение за сключване на споразумението от едноличния собственик на капитала на дружеството-длъжник. Поради това е уважил иска, като по отношение на размера на вземането е съобразил извършеното след сключване на споразумението частично плащане.

Като основания за допускане на касационно обжалване са формулирани въпросите:

• при положение, че всички съдебни решения до този момент, по образувани търговски дела са били в полза на „Напоителни системи“ ЕАД, то последното обжалвано решение не показва ли очевиден субективен елемент при постановяването му, и

• представлява ли споразумителният протокол, по реда на чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК, договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД, предвид съдебната практика в тази насока (решение № 58/28.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 946/2014 г., II т. о.).

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Първият от поставените въпроси категорично не може да бъде приет за такъв от правно естество и обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, поради което същият не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По втория въпрос не са налице специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Доколкото във връзка с поставения въпрос жалбоподателят се позовава на конкретна практика на ВКС, следва да се приеме, че е въведено, макар и да не е изрично посочено, основание по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречие между правния извод на въззивния съд, че спрямо процесното споразумение чл. 12, т. 12 от правилника не се прилага, и посоченото от жалбоподателя решение по т. д. № 946/2014 г. обаче не може да бъде обосновано, доколкото с това решение сходен правен въпрос е бил разгледан, но във връзка със съществено различна от настоящия случай хипотеза на менителнично задължение, поето от управител на клон.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въведено единствено с позоваване на посочената разпоредба. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото конкретни доводи за това не са изложени. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика.

С тези мотиви съдът