Определение № 1 от 02.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 961 от 07.06.2012г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 129/2012г., с което е отменено решение №3093 от 27.11.2009г. по гр.д. № 1273/2008г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1273/2008г. и вместо това е признато за установено по отношение на И. Н. И. и В. Н. Т., че М. И. П., И. К. П. и К. К. П. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на ПИ № * от УПИ * за ПУ „П. Х.” в кв. * по плана на ПУ „П. Х.” - север, [населено място] с площ *кв.м. и са осъдени ответниците да предадат владението върху имота на основание чл. 108 ЗС, както и на основание чл.109 ЗС да премахнат незаконно изградената постройка в имота с площ * кв.м., представляваща едноетажна жилищна сграда, заедно с всички други заграждения в имота. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска И. Н. И. и В. Н. Т. чрез пълномощника им адв. А.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК като сочат, че съдът се е произнесъл по няколко съществени въпроса в нарушение на постоянната практика на ВКС. Ответникът по жалбата К. К. П. в писмения си отговор излага подробни съображения за недопускане на касационно обжалване; позовава се на съдебна практика. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по обективно съединени искове по чл. 108 и 109 ЗС и се развива пред въззивната инстанция за втори път - след отмяна от ВКС на предходно въззивно решение. Ищците се легитимират като наследници на Е. А. Д. и собствеността им е възстановена с решение № 14882/02.11.1999г. на ПК-П.. Н. е придобила имота, представляващ нива от * дка в мест. „Между П. и Г. К. шосе”, през 1955г. като обезщетение за отчужден по З. /отм./ имот. Наследодателят на ответниците Н. В. с писмен договор от 1955г. е закупил от Т. Д. Ц. къща в м.„Х.”. С нотариален акт от *г. Н. В. е признат за собственик по давностно владение на едноетажна жилищна сграда от две стаи със салон и навес, застроена в блок на АПК „Т.” върху * кв.м. Досежно строителството на сградата е установено, че за него няма строителни книжа и режим на търпимост е недопустим, тъй като територията е за нежилищни нужди. Според приетите технически експертизи имотът, реституиран на наследниците на К. Д., е част от бившия държавен имот № *, като напълно съответства на имота от удостоверение № 9894-Б-15/26.01.1999г., издадено на по реда на чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от [община]. От заключението на вещото лице е видно също, че ПИ с №№ *,* и * от кв.* по плана на ПУ”П.Х.”-север, [населено място] съставляват общо възстановения с решение № 14882/99г. имот с площ от *кв.м. Имотът е в регулация от 1977г. Съдът е приел, че имотът на наследодателката Д. е имал земеделски характер /описан е като нива в нотариалния акт от 1955г./ и е внесен като земеделска земя в О.”В.К.”, [населено място], впоследствие трансформирано в АПК „Т.”. Аргумент за земеделския характер на земята е и фактът, че в нотариалния акт на ответниците от 1958г. е посочено, че къщата се намира в блок на АПК „Т.”. Не се спори по делото, че ответниците имат фактическата власт върху процесния имот пл.№ *. При изложените фактически обстоятелства съдът е намерил, че първоначалният ищец К. П. се легитимира като собственик на имот № *, заедно с останалите наследници на К. Д., по силата на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ. Съдът е развил съображения защо възстановяването на собствеността не противоречи на чл.10, ал.7 и чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ - строежът на сградата не е законен и имотът не е владян от ответниците като земеделска земя, а като прилежаща площ към сградата. По възражението на ответниците за нищожност на решение № 14882/01.11.99г.на ПК-П. съдът е посочил, че е налице произнасяне на ВКС в отменителното му решение №484/11 от 12.01.2012г. по гр.д. № 1273/2010г. на І г.о. В него е прието, че когато административният орган не е изпълнил задълженията си да даде указания на заявителя да отстрани нередовности и да представи документи, то е налице нарушение по смисъла на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и е допустимо постановяване на ново решение по преписката. Възражението на настоящите касатори за придобиване на имота по давност съдът е намерил за неоснователно. За периода от 1959г. до възстановяването на собствеността придобиването на това основание е изключено от чл.86 ЗС. Едва за периода от влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници би могло да тече придобивна давност, но от този момент до завеждане на иска на 18.04.2008г. периодът не е достатъчен, за да се придобие спорния имот по давност. Съдът е уважил и иска по чл. 109 ЗС за премахване на сградата и другите заграждения доколкото те пречат на упражняването на правото на собственост на ищците. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Посоченият първи правен въпрос е за допустимостта на постановено от Поземлената комисия решение за възстановяване на собствеността, след като е налице влязло в сила решение за отказ за възстановяване, без в административната преписка да има данни за проведена процедура за поправка на явна фактическа грешка. Този въпрос не е разрешен от съда в обжалваното решение. Той е послужил като основание за допускане на касационно обжалване в производството по гр.д. № 12173/2010г. на ВКС, І г.о. и е бил разрешен в постановеното отменително решение №484/11 от 12.01.2012г. Поради това този въпрос понастоящем не може да се преразглежда и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Вторият правен въпрос е за косвения съдебен контрол върху правото на ищците за възстановяване на собствеността, след като имотът се намира в регулация, застроен е със стара сграда, за която ответната страна има нотариален акт. По този въпрос касаторите се позовават на противоречие с практиката на ВКС и сочат две решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК. Решение № 407 от 13.07.2010г. по гр.д. № 289/2009г. на І г.о. е по въпроса за материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ когато след внасяне на земята в ТКЗС е осъществено строителство. Прието е, че е налице хипотеза на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ - застрояването е пречка за възстановяване на собствеността без оглед законността на строителството, като на земята е придадено несамостоятелно значение. Съдът е обсъждал ПМС № 4/1988г. за по-нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, което касае неправомерно раздадени земи и постройките в тях, които могат да бъдат узаконени. В настоящия случай имотът не е даден за ползване, а сградата е закупена през 1959г. първоначално с частен писмен договор, а впоследствие за нея е издаден констативен нотариален акт. Поради това разрешенията в цитираното решение са неотносими към фактическата обстановка по делото. Решение № 353 от 06.07.2010г. по гр.д. № 621/2009г. на ІІ г.о. е по приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и отговаря на въпроса може ли да се придобие по давност дворно място, застроено със сграда и застрояването променя ли характера на имота като земеделски. Спорът е за имот, който е бил в регулация, застроен е през 1965г. за остри жилищни нужди, а към момента е извън регулация. Прието е, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не намира приложение по отношение на застроен с жилищна сграда имот, тъй като извършеното застрояване променя предназначението на имота. Посочено е, че придобиването по давност на сграда, построена за задоволяване на жилищни нужди и представляваща търпим строеж, обуславя приложимостта на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ - строежът е пречка за възстановяване на собствеността дори и имотът след това да е изключен от регулационния план. Налице е противоречие с изводите на въззивния съд в обжалваното решение, с което се приема, че извършеното строителство в имота за жилищни нужди не се отразява на предназначението му, а придобиването по давност на земеделски имот е изключено от чл. 86 ЗС/редакция до 1996г./ и от чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.