Определение № 5742 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. З. и В. Г. М., подадена чрез адв.Хр.Т. и адв.С. Н., против решение № 246/06.03.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1212/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 260247/06.02.2023г. по гр.дело № 13043/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, е обявен за нищожен по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.152 ЗЗД, предявен от П. С. Ц. против М. З. и В. М., предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.12.2011г. с обещател П. Ц. и поематели М. З. и В. М.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд е извършил грешна преценка на събраните доказателства, неправилно е анализирал свидетелските показания и е направил необоснован извод за основателност на иска. Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 50180/24.10.2022г. по гр.д.№ 3362/2020г. на ІV ГО и с решение № 92/06.04.2012г. по гр.д.№ 761/2011г. на ІІІ ГО на ВКС. В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторите формулират въпроси, които поставят с оглед основанията за допустимост по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и които считат, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд: 1. Разпоредбата на чл. 152 ЗЗД отнася ли се за предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сключен най-малко една година след възникване на заемни правоотношения между същите страни; 2. Задължен ли е въззивният съд като инстанция, разглеждаща делото по същество да обсъди всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност; 2а. Може ли съдът да обсъжда само част от свидетелските показания и да се позовава на тях без да посочи защо не кредитира останалата част от показанията на същия свидетел и другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба-П. С. Ц., чрез пълномощника адв. М. Ел-Т., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е иск за прогласяване нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.11.2011г. със страни П. Ц.-продавач и М. З. и В. М.- купувачи, поради това, че е сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на предварителния договор, като привиден. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел за установено, че на 30.12.2011г. страните по спора са сключили предварителен договор; в чл.1.2 от него е посочено, че купувачите купуват описаните в т.1.1 имоти на цена 270 000 лева, получена както следва: на 04.11.2009г.-68 000 лева, на 25.11.2009г.-51 000 лева, на 11.12.2009г.- 62 000 лева, на 21.12.2009г.-3 000 лева, на 09.03.2010г.-29 000 лева, на 09.12.2010г.-34 000 лева и на 21.01.2011г.-23 000 лева. Според въззивния съд съставът на СГС не е следвало да допуска СГрЕ и СТЕ във връзка с направеното оспорване на предварителния договор по отношение подписа и почерка на продавача, тъй като в исковата молба не се съдържа довод за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие на ищеца. САС е обсъдил ангажираните гласни доказателства (показанията на свидетелите Г. и А.) относно съществувалите преди сключването на предварителния договор правоотношения между ищеца и всеки от ответниците. Анализирал ги е в контекста на житейската логика, следваща от обстоятелствата, че продажната цена е платена в различни времеви моменти, на неравномерни вноски и сключването на окончателния договор е значително отдалечено във времето (2014г.) спрямо момента на сключване на предварителния договор (2011г.) - при удостоверена като заплатена продажна цена. Съобразил е и направеното от адвокатите на ответниците признание в о.с.з. от 14.02.24г. пред САС, че страните са имали заемни правоотношения. Предвид всичко това съдът е приел за установено паралелното протичане между страните на правоотношения, за обезпечаване на изпълнението по които е бил сключен предварителният договор. САС не е споделил изводите на СГС за ролята на предварителния договор на изпълнителен способ, заместващ дължимата в пари престация с друг вид изпълнение при обща воля на страните за това. В тази връзка е изложил съображения, че предварителният договор няма вещноправно действие, а само поражда задължение на страните да сключат в бъдеще договор в изискуемата от закона форма при договорените условия, покриващи съдържанието на предстоящия да се сключи договор и е приел, че предварителният договор не може да се разглежда като начин на различно от договорено между страните изпълнение. Въззивният съд е намерил за недоказан евентуалния иск (за нищожност на предварителния договор като абсолютно симулативна сделка). Посочил е, че по делото са представени предявени от ответниците отменителни искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договори, сключени от ищеца като продавач и трети лица като купувачи на имотите, описани в предварителния договор. Качеството си на кредитори ответниците са обосновали с оспорения като нищожен предварителен договор от 30.12.2011г. във воденото пред СГС и САС производство, с обещател П. Ц. и поематели З. и М.. По изложените съображения САС е прогласил предварителният договор от 30.12.2011г. за нищожен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Въховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. От съдържанието на мотивите не се установява САС да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения. Решението не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия формулиран от касаторите въпрос, който при игнориране на конкретиката в него, е значим за изхода на делото. Въпросът, уточнен от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се свежда до следното: Отнася ли се забраната по чл. 152 ЗЗД до договор за продажба, който е сключен не предварително или едновременно, а след възникване на друго главно задължение. Касационно обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка твърденията на касаторите за противоречие на въззивното решение с решение № 50180/24.10.2022г. по гр.д.№ 3362/2020г. на Четвърто ГО. По процесуалноправните въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК. За касационното обжалване жалбоподателите дължат държавна такса в размер 1 350 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО