Определение № 322 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1023/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1012 от 14.06.2012 г. по в. гр. д. № 3101/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд решение № 3059 от 04.08.2011 г. по гр. д. № 10 656/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от търговското дружество срещу С. Л. Т. от [населено място] иск за прогласяване нищожността на договора за продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 168 от 28.10.2009 г., рег. № 9163, дело № 567/2009 г. на Нотариус С. Й., рег. № 40, и не е разгледан предявеният евентуален иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответницата Г. И. П. от [населено място] за предаване владението върху същия имот. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответницата Г. И. П. от [населено място] – оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.09.2012 г. Ответницата С. Л. Т. от [населено място] – не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай по отношение на разгледания от съдилищата главен иск. Касае се за иск, който е с цена под установения в закона лимит – определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК и в съответствие с данните от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 94-693 от 26.08.2010 г., издадено от Община „Р.”-П., цената на предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е 5 948 лв., т. е. същата е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол. Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет е вземане по търговска сделка, определена като такава с оглед качеството на продавача по нея /търговец/ и презумпцията по чл. 286, ал. 1 ТЗ, предвид свързаността на сделката с упражняваното от дружеството занятие /съобразно признанието на самия ищец в исковата молба/ - инвестиране в сферата на недвижимите имоти и строителство на жилищни сгради в района на [населено място], Област П., както и търговска продажба с цел реализиране на печалба. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение