Определение № 91 от 26.11.2018 г. на ВКС по д. № 83/2018 г.

Производство по чл.135 ал.4 АПК, образувано по повдигнат спор за подсъдност между ОС-Перник и Административен съд- Перник относно компетентния съд да разгледа молба вх. No 2022/01.08.2018 година на А. Г. З. от [населено място] с искане да бъде наложена глоба на Началника на Общинска служба земеделие (ОбСЗ) [населено място] за неизпълнение на влязло в сила Определение от 26.06.2000 година, постановено по адм.д. № 459/1999 година на ОС-Перник, оставено в сила с Определение № 6496/26.10.2000 година по адм.д. № 7484/2000 год. на ВАС. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази: Административното производство пред Адм.съд-Перник е инициирано по молба на А. Г. З., наследник на В. и Р. А., със заявено искане за налагане на наказание „глоба“ на Началника на ОбСЗ [населено място] за неизпълнение на задължението, произтичащо от сила Определение от 26.06.2000 година, постановено по адм.д. № 459/1999 година на ОС-Перник, оставено в сила с Определение № 6496/26.10.2000 година по адм.д. № 7484/2000 год. на ВАС за предприемане на процедура по чл. 26 ППЗСПЗЗ за преработване на план за земеразделяне за отстраняване на явна фактическа грешка. С посоченото определение на ОС-Перник, производство по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 25, ал.6 и чл. 26, ал.6 ППЗСПЗЗ образувано по жалба на Й. Р. С. срещу плана за земеразделяне на [населено място], [община], в частта относно парцели 5 и 6 в масив 74 предоставени на посочените лица, при твърдения, че планът за земеразделяне съдържа явна фактическа грешка тъй като посочените имоти са принадлежали на неговите наследодатели и искане същият да бъде преработен, е прекратено след като е прието, че жалбата е подадена извън срока по чл.25,ал.6 ППЗСПЗЗ, респ. извън срока по чл. 26, ал.3 ППЗСПЗЗ, а с посоченото определение на ВАС, определението на ОС-Перник е оставено в сила като законосъобразно. С определение № 204 / 22.10.2018 година по адм.д. Nо 423/2018 година на Адм.Съд-Перник производство, образувано е прекратено и изпратено по компетентност на ОС-Перник. С определение № 738 от 29.10.2018 година, по гр.д. Nо 596/2018 година на ОС-Перник, състав на гражданската колегия е повдигнал спор за подсъдност между окръжния съд и Адм.съд- Перник като приема, че въпросът за правораздавателната компетентност за налагане на наказание на длъжностни лица от администрацията поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влезли в сила решения на административни съдилища, е от компетентност на последните. Петчленният състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, след преценка данните по делото и на основание закона, приема, че компетентен да разгледа спора е ОС-Перник. Съгласно чл. 306, ал. 2 АПК наказанията за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Компетентният да наложи санкцията на виновното длъжностно лице съд е определен от законодателя чрез израза „съответния съд“, като по „съответния съд“ константната п-ратика на ВКС и ВАС приемат, че е съдът, разгледал и разрешил конкретния административноправен спор, чийто влязъл в сила съдебен акт не се изпълнява. Доколкото в настоящия случай актът, който следва да бъде изпълнен е Определението от 26.06.2000 г. на Окръжен съд- Перник, предвид контролноотменителния характер на производството пред ВАС, то компетентен да се произнсе по молбата на А. Г. З. е ОС-Перник. С приемането на АПК (дв. БР.30/2006 г.) се предвиди създаването на административни съдилища, на които се възложи компетентността да установяват нарушения и налагат наказания на съответните органи при неизпълнение на влезли в сила съдебни актове в хипотезата, че задължението, което не се изпълнява, произтича от влязъл в сила съдебен акт на този административен съд по приключил административноправен спор. В случая има влязъл в сила съдебен акт по административноправен спор, разгледан и решен при действието на ЗАП (отм.). Определението е постановено на 20.06.2000 г. и е влязло в сила 26.10.2000 г., преди действието на АПК в частта му относно дял трети- “Производства пред съд“. Предвид това и независимо, че искането за налагане на санкция е подадено след влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс и обособявянето на административните съдилища като система на специализирани съдилища за разглеждане на административни спорове, окръжният съд, постановил влезлия в сила съдебен акт, следва да разгледа искането за налагане на санкцията, тъй като компетентността по основния спор предопределя компетентността по произтичащото от него искане налагане на санкция за неизпълнение на постановеното определение. Това е така, понеже именно съдът, постановил съдебната защита е длъжен да обезпечи и изпълнението на постановеният от него влязъл в сила съдебен акт със средствата на административно-наказателната принуда. Допълнителен аргумент е, че се касае за съдебен акт, постановен от друг съд, а не от административен, при действието на действаща редакция на ЗАП. По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, основание чл.135 ал.4- 7 АПК