Определение № 65 от 24.02.2021 г. на ВКС по д. № 3614/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Райфайзенбанк / България/” ЕАД срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7867/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от А. З. и К. З. срещу касатора иск по чл.439 ГПК, като е прието за установено, че касаторът няма право на принудително изпълнение на сумата от 19 374,81 лв., формирана от просрочена главница в размер на 14 741,10 лв. по договор за банков кредит / кредитна карта, 536,12 лв. – просрочена редовна лихва за периода 25.08.08 г. – 02.12.08 г., 3112,79 лв. – наказателна лихва за периода 25.12.07 г. – 21.01.09 г., както и сумите 367,80 лв. – платена държавна такса и 617 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.09 г. по ч.гр.д. №4843/09 г. по описа на СРС, 35-ти състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е образувано изпълнително дело №597/09 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещуподлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради противоречивото му решаване в практиката на ВКС, правният въпрос: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с точка 10 от ТР №2/26.06.15 г. по тълк. дело №2/13 г. ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изп. дело, което е образувано преди приемането му? Касаторът сочи, че правният въпрос: Следва ли давността да се счита за прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ?-е решен от въззивния в противоречие с цитираната практика на ВКС. Намира, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото разглеждането му би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика по въпроси, засягащи приложението на института на погасителната давност при образуване на производство за принудително изпълнение. По допускане на обжалването ВКС намира следното: По първия от поставените въпроси, след констатирана противоречива практика на състави на ВКС, по искане на Висшия адвокатски съвет е образувано т.д.№3/20 г. ОСГТК. ВКС намира, че на осн. чл.292 ГПК следва да спре производството до приемане на тълкувателно решение по тълкувателното дело по поставения въпрос, който е от значение за спора по настоящото дело. Затова