Определение № 2087 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4196/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. срещу въззивно решение № 303 /15.07.2025 г. по в.гр.д. № 416 /2015 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197 /15.02.2025 г., по гр.д. № 4891/2024 г. на Плевенския районен съд, допълнено с решение № 531 /23.04.25 г. по същото дело, с което е определено местоживеенето на детето Н. Д. Д. да бъде при бащата Д. Д. Д., предоставено е упражняването на родителските права върху детето Н. на Бащата Д., определен е режим на лични контакти на детето Н. с майката В. Б. С. и майката е осъдена да заплаща на детето Н. чрез неговия баща Д. месечна издръжка.

Ответникът Д. Д. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна.

Детето Н. Д. Д. е родено на 5.09. 2016 г.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел,че спорните въпроси са за родителския капацитет и най-добрия интерес на детето.

Обсъдил е задълбочено доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства за фактите, които имат правно значение за спора, поотделно и в съвкупност: обсъдил е свидетелски показания, включително на предишната и на настоящата класни ръководителки на детето и на друга негова учителка, доклади на ДСП ОЗД – Плевен и ДСП ОЗД – Г. М. (където живеят бащата и детето), служебна бележка от ЦОП, психологически оценки на родителите и детето, съдебно-психологическа експертиза, от която се установява синдром на родителско отчуждение спрямо майката и с която се препоръчва да се увеличи интензивността на срещите между детето и майката и да се подкрепи връзката между детето и и нея, както и през следващите 6 месеца детето да не бъде подлагано на повече психологически изследвания.

От правна страна въззивният съд е обосновал извода, че при решаването на процесния спор следва да се изхожда от интересите на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето, привързаност между детето и родителите. Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно. На първо място, като критерий са поставени възпитателските качества на родителите, които имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата.

Въззивният съд е приел за установено, че жилищните и битови условия в дома и на двамата родители са отлични, че до момента на раздялата между страните и двамата родители са полагали необходимите грижи за правилното физическо и психическо развитие на детето, че детето е по-привързано към бащата. Въззивният съд не кредитира твърденията за упражнявано насилие от майката върху детето извън един установен инцидент, но е приел, че е установена по-силна привързаност на детето към бащата, с когото живее, който се грижи добре за него и е установено отчуждение на детето към майката.

Въззивният съд е приел за установено, че и двамата родители имат известни дефицити в родителския капацитет, но е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за предоставяне на родителските права на бащата, доколкото това не променя настоящата среда на живот на детето и изводът е съобразен и със заключението на психологическата експертиза относно това къде е по добре да живее детето в момента. Посочил е какви мерки следва да бъдат взети, за да бъде преодоляно отчуждението на детето от майката - последователни и упорити действия от двете страни, при участието и съдействието на психолог и разширения режим на лични отношения, който има изключително значение за това.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателката поставя правни въпроси, за които твърди че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. За предоставяне упражняването на родителските права в интерес на децата.

Въпросът е поставен от жалбоподателка във връзка с довод, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка по критериите на цитираното постановление, така както са разяснени в него, въззивният съд изобщо не е обсъдил съотносимите за спора обстоятелства, свързани с полаганите непосредствени грижи за детето, възпитателските качества на родителите, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, с което е допуснал противоречие с т.2 от ППВС № 1/1974 г. и с практиката на ВКС - решение № 39 /09.03.2018 г. по гр.д. № 3857 /2017 г., IV г.о., решение по гр.д. № 2537 /2013 г., IV г.о., решение по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о.; решение по гр.д. № 5011 /2017 г., IV г.о. и решение №562 /2012 от 06.03.2013г. по гр.д. № 248 /2012 г..

Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика.

2. При неизясненост на делото от фактическа страна и с оглед най- добрия интерес на детето, длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, касаещи родителския капацитет, отговорността и възможностите на всеки от родителите?

По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК).

Този въпрос не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е разрешен както се твърди, доказателства за посочените релевантни факти са събрани и обсъдени от съда.

Жалбоподателката поставя и следните правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК

1. Представлява ли форма на психическо насилие над детето поведението на родител, който чрез манипулация, негативни внушения или целенасочено отчуждаване влияе върху отношението на детето към другия родител и ограничава нормалната връзка между тях, както и как се защитава интереса на детето в този случай? Какви са задълженията на съда за защита на интереса на детето при установяване на подобно поведение?

Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил фактите, на които е основан въпросът: че бащата е извършвал и извършва манипулация, негативни внушения и/или целенасочено отчуждаване, чрез които влияе върху отношението на детето към майка му, нито че ограничава нормалната връзка между тях. Въззивният съд е посочил какви мерки следва да бъдат предприети за преодоляване на установеното отчуждението на детето към майката: последователни и упорити действия от двете страни, при участието и съдействието на психолог и разширения режим на лични отношения, който има изключително значение за това, за който режим е приел, че правилно е определен от районния съд.

2. Следва ли съдът при наличие на данни за родителско отчуждение и емоционално влияние върху детето да приеме заявеното от него предпочитание като определящо при упражняване на родителските права, без да установи автентичността на тази воля и възможността тя да е резултат от манипулация?

И този въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не е придал на изразеното от детето желание определящо (решаващо) значение, а е изходил от интересите на детето, преценени в съвкупност съгласно установената практика на ВС и ВКС, на която се е позовал.

3. При наличие на установено родителско отчуждение и данни за манипулация на детето от страна на единия родител, следва ли детето да бъде предоставено за отглеждане именно на този родител, и не води ли такова решение до задълбочаване на емоционалното отчуждение, трайно прекъсване на връзката с другия родител и нарушаване на принципа за най-добрия интерес на детето?

Въпросът не е обуславящ, доколкото както беше посочено въззивният съд не е установил отчуждението на детето да се дължи на манипулация и негативни влияния от страна на бащата.

4. (посочен вече по-горе с обосновка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК) При неизясненост на делото от фактическа страна и с оглед най- добрия интерес на детето, длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, касаещи родителския капацитет, отговорността и възможностите на всеки от родителите, с оглед противоречие на въззивното решение с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.

Както е посочено и по-горе, този въпрос не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е разрешен както се твърди, доказателства за посочените релевантни факти са събрани и обсъдени от съда.

Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). От мотивите на въззивното решение настоящият състав не установи основателността на доводите на жалбоподателката.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед на този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът претендира да му бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство в размер на 1 500 лева, които е уговорил и заплатил при подписването на представения договор за правна защита и съдействие и чието уговаряне и заплащане са отразени в него. С оглед изхода от това производство искането му е основателно за сумата 766.94 евро, представляващи равностойността на 1 500 лева.

Воден от изложеното съдът