Определение № 352 от 05.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 640/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б. и К. А. Ф. срещу решение № 260116 от 07.12.2020г., постановено по в.гр.дело № 743/2020г. на Пазарджишкия окръжен съд, първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 714 от 13.07.2020г. по гр.д. № 2994/2019г. на Пазарджишки районен съд, с което е уважен предявеният от Д. И. И. срещу Г. Б. Б. и К. А. Ф. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като е прогласена нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между Г. Б., като пълномощник на продавача И. П. И., и К. Ф. като купувач, договор за покупко - продажба от 08.08.2018г., обективиран в нот. акт №173, том II, рег. № 4168, нот.дело № 304/2018г. по описа на Нотариус Т. Д., с рег. № 422 към НК, с предмет три поземлени имота (земеделски земи), с идентификатори 53335.703.1 с площ 81 195 кв.м., 53335.703.2 с площ 80 291 кв.м. и 53335.703.3 с площ 15 580 кв.м., по КККР на [населено място], [община]. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдят, че въззивният съд неправилно е възприел за средна пазарна цена на имотите сумата 900 лв. на декар, вместо посочената от допълнителната техническа експертиза реална средна пазарна цена от 440 лв. на декар. Считат за незаконосъобразен извода, че договорената продажна цена на земеделските земи, която е шест пъти или три пъти по - ниска от пазарната цена, но е над общата данъчната оценка за трите имота от 26 267.74 лв., обуславя нееквивалентност на насрещните престации и поради това накърнява добрите нрави, тъй като нарушава договорната свобода. Поддържат също, че неправилно са възприети обстоятелствата за отношенията между страните по атакувания договор от значение за преценката накърнени ли са добрите нрави, вкл. съдържанието на упълномощителната сделка, предаването на получената продажна цена от пълномощника на продавача, отношенията между пълномощника и купувача. Молят обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове (главен и евентуален) да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции. В изложениетo по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните три въпроси, обобщени от настоящия съд както следва: 1. Обстоятелството, че продажната цена по една сделка е шест пъти по - ниска или три пъти по – ниска от действителната пазарна стойност на недвижимия имот, достатъчно основание ли е да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите, обосноваваща накърняване на добрите нрави като основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба? 2. При определяне цената при сключване на сделки и при съобразяване на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, следва ли да се приеме, че е налице нарушаване на добрите нрави, ако продажната цена се отклонява от действителната пазарна стойност на имота и/или е с малко над данъчната му оценка? и 3. Какъв трябва да бъде размерът на отклонението между продажната цена и пазарната стойност на недвижимия имот при преценката за наличие на еквивалентност на престациите по една сделка и как следва да се преценява съотношението между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на един недвижим имот в тази хипотеза?. Навеждат като допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК произнасянето на въззивния съд в атакуваното решение по всички поставени въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 128 от 17.01.2019г. по гр.д. № 3170/2017г. на I г.о, решение № 29 от 22.03.2017г. по гр.д. № 2955/2016г. на I г.о., решение № 119 от 22.03.2011г. по гр.д. № 485/2011г. на I г.о., решение № 452 от 25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г. на I г.о. и определение № 186 от 26.04.2016г. по гр.д. №1192/2016г. на I г.о.. Ответницата по касационната жалба Д. И. И. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Не са налице обаче основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (главен иск), съединен при условията на евентуално обективно съединяване с иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожността, респ. относителната недействителност на договора за продажба от 08.08.2018г., обективиран в нот. акт №173, том II, рег. № 4168, нот.дело № 304/2018г. по описа на Нотариус Т. Д., с рег. № 422 към НК. В исковата си молба ищцата Д. И. И. твърди, че е единствен наследник по закон на баща си И. П. П., като след смъртта му е узнала, че ответникът Б., като пълномощник на баща й, е продал на ответницата К. Ф. процесните три земеделски имоти. Пълномощното, което е било с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на съдържанието, упълномощавало ответника Б. да продава, дарява, заменя на когото намери за добре при цена и условия, каквито договори, вкл. сам със себе си и с трети лица, процесните земеделски имоти, с право да получи продажната цена. Ищцата поддържа, че ответникът като пълномощник е бил длъжен да съблюдава интересите на упълномощителя, но вместо това е сключил процесната сделка при изключително занижена и неизгодна пазарна цена, като е продал процесните имоти на лице (ответницата Ф.), съжителстващо на съпружески начала с неговия син, от което съжителство имало и родено малолетно дете. Налице била значителна обективна нееквивалентност на двете насрещни престации по процесния договор за продажба, което обстоятелство прави последния несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Твърди също, че договорената продажна цена не е била платена от пълномощника Б. на продавача. Претенцията към съда е да прогласи нищожността на договора за продажба, с който първият ответник Б. като пълномощник на бащата на ищцата, е продал на втората ответница Ф., процесните земеделските имоти, поради накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност - да обяви за недействителен спрямо ищцата процесния договор за продажба поради договаряне на пълномощника на продавача във вреда на представлявания. За да потвърди първоинстанционното решение с което е прогласена нищожността на договора за продажба от 08.08.2018г. поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), окръжният съд е приел за установено от неоспореното заключение на техническата експертиза, че средната пазарна цена на декар за имотите в конкретното землище, които са плодородни, четвърта категория са, в равнинен терен и близо до пътя О. – Пазарджик, е 900 лв., а продажната цена за декар по процесния договор е 152.48 лв., при данъчна оценка за декар - 148.35 лв.. Не е кредитирал заключението на допълнителната техническа експертиза като неотносимо, тъй като то е за средната пазарна цена на земеделските имоти за цялата област Пазарджик. Счел е, че предаването на продажната цена по договора от ответника - пълномощник на наследодателя на ищцата е факт, ирелевантен към предмета на спора за нищожност на атакуваната сделка, макар да е посочил, че не е доказан, но последното обстоятелство е показателно за добросъвестността на пълномощника. Посочил е, че макар да е установено плащането на продажната цена по процесния договор за продажба от 27 000 лв., от купувачката Ф. на пълномощника на продавача, не е доказано пълномощникът да е платил горепосочената цена на наследодателя на ищцата. Представената от ответниците декларация от името на продавача, в която е декларирано получаването на сумата 27 000 лв. е счетена за неавтентичен частен писмен документ, след оспорването й по реда на чл. 193 ГПК и след приемането на графологични експертизи, категорични в заключението си, че изписването на имената и подписа на декларатора И. в оспорената декларация не изхождат от лицето, сочено за декларатор. Въззивният съд е счел, че тъй като пълномощникът на продавача е избрал да разпореди процесните имоти възмездно, той е следвало да съобрази тяхната действителна цена, която е около 900 лв. за декар, при съобразяване с обстоятелствата, че се касае за плодородни земи, в равнинен терен, с добри комуникационни условия, които са значителни по площ, т.е. налице е компактност, предпочитана на пазара. Въпреки това, той е сключил атакуваната сделка на цена около шест пъти по-ниска от действителната, при което е налице нееквивалентност на насрещните престации. Окръжният съд е подчертал, че процесните земеделски земи не са продадени на случаен непознат, а на лице, което към момента на сделката е на 20г. и е майка на внука на пълномощника и фактическа съжителница на неговия син. За характера на отношенията им е от значение и действието на ответницата като пълномощник на Б. именно по повод уреждане на отношения с ищцата за други недвижими имоти, удостоверено с приета по делото нотариална покана. Всички горепосочени обстоятелства, вкл. представянето от ответниците на неавтентична декларация за удостоверяване на плащането на продажната цена по атакувания договор от пълномощника на продавача, обуславят извод за накърняване на добрите нрави при сключване му. Цитирайки практиката на ВКС, обективирана в решение № 615/15.10.2010г. по гр.д. № 1208/2009г. на ІІІ г.о.; в определение № 495/28.05.2020г. по гр.д. № 458/2020г. на ІІІ г.о. и др., въззивният съд е заключил въз основа на установените конкретни обстоятелства, че при сключване на атакуваната сделка са накърнени добрите нрави, ограничаващи сбвободата на договаряне на страните, не само защото е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, но и при преценка на всички други обстоятелства, от значение за спазване на принципите на добросъвестност и справедливост в обществените отношения като цяло и при защита на правнозначимия индивидуален интерес. При тези решаващи правни съображения е уважил главния предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретния спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Поставените от касаторите въпроси не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване, нито спрямо тях е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Нееквивалентността на насрещните престации по прогласения за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД договор за продажба не е единственото обстоятелство, взето впредвид от Пазарджишки окръжен съд при извеждане на извода за накърняване на добрите нрави. Той е съобразен с безпротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение № 286/12.06.2019г. по гр. д. № 1511/2018г. на ВКС, ІV г.о. и цитираните съдебни актове във въззивното решение. Според последната и ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Накърняване на добрите нрави ще е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително - техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него. Въззивният съд е съобразил всички относими горепосочени обстоятелства от значение за конкретната преценка по конкретния атакуван договор дали са нарушени добрите нрави. Освен значителната нееквивалентност на насрещните престации, която се преценява за всеки конкретен случай, поради което не би могло да се отговори с важимост за всички случаи на въпрос какво следва да е числото на нееквивалентността (в такъв смисъл са и трите поставени от ответниците въпроси), Пазарджишки окръжен съд е съобразил действителните отношенията между страните по договора за продажба (за продавача купувачката е непознато лице), мотивите им да сключат конкретната сделка, очевидно изцяло в интерес на купувачката, нейната недобросъвестност, проявена към момента на сделката, но и след това чрез представяне на неистински документи, уж изходящи от продавача, с цел да се съхрани правното действие на нищожния договор. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност е счел, че накърняват разбирането на обществото за справедливост, при което не е изградил решаващите си правни изводи в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради неосъществяване на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата, сумата 1 000 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанация, платен съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021г.. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,